Банкеръ Weekly

Съдби

ГЕНА ДИМИТРОВА - ГЛАСЪТ НА АРЕНА ДИ ВЕРОНА

Когато преди десетилетие страстите в София бушуваха при неистов ентусиазъм и желание за промяна, пред Народното събрание се появи Гена Димитрова. И на върха на емоционалното опиянение тя запя Мила Родино. Без микрофони, без съпровод, без диригент и без звездно обкръжение, но в съпровод на хиляди просълзени българи.
Този спонтанен акт, струва ми се, е добра отправна точка за разкриване на феномена Гена Димитрова. Припомням си го след концерта, състоял се няколко дни след 6 май - Гергьовден, 60-годишнината на певицата. Той някак най-точно затваря представата за едно момиче, стигнало върховете на оперното изкуство и признато за дива в цял свят. Този път не е лесен, нито пък е стандартно разчленен, защото нито една голяма оперна кариера не се повтаря и не прилича на друга.
Гена Димитрова, известно е, става лауреат на нашия конкурс за млади оперни певци в София - знаменитото световно състезание през 60-те години, което изведе

в най-висока орбита

поредица български имена. И започна чакането - една година за италианска виза, на следващата - конкурс за приемане в школата на Театро ла Скала в Милано, още една за стипендия и отпътуване. За мен това беше загубен сезон - припомня си певицата. - През това време изпях три-четири спектакъла на Набуко от Верди - през два-три месеца, защото ме пазеха, а това бе грешка.
Още по време на конкурсната надпревара директорът на операта в Тулуза, Франция, подсказва на своите колеги да включат в плановете си българското сопрано. Всички френски оперни театри, без Париж, са обединени в асоциация, която редовно обсъжда различните планове, координира усилията и финансите, уточнява копродукциите и маршрутите. Попаднала в тази делова среда, Гена Димитрова започва от Руан и прави 24 спектакъла във всички френски оперни театри. Така спечелих първата си роля - уточнява певицата. - И това бе големият ми шанс.
Започва и времето на първата совалка - две седмици в Милано, в школата, две седмици във Франция, което е най-добрата тренировка за бъдещия номадски живот на големия артист, прекъсвана само за кратко време за глътка въздух у дома: в София, Виена и Монте Карло. Така си създава и необходимият ритъм, уплътнен с непрекъснато пеене. Ако един артист не пее три месеца, ако не се е качил през това време на сцена, започват да го спохождат чисто психически проблеми. Затова съм благодарна на директорката на школата в Ла Скала, която ме разбра и ме освободи от задължителните за специализантите ангажименти в Пикола Скала. И въобще навсякъде, и тук, и в Италия, съм попадала на добри преподаватели, да не говорим за Маестрото (бел. авт. - Гена Димитрова е ученичка на Христо Бръмбаров).
Учението, съчетано с

непрекъсната работа

не пренебрегва и метода на самоусъвършенстването, на трупането на представи и изследването на традициите. Когато излязох от България, представите ми за пеене бяха свързани изключително с Мария Калас и Рената Тебалди. После започнах да слушам техните предходници, а сетне и по-младите от тях. Тогава пазарът бе залят със записи на Кото, на Мирела Френи, но преди всичко на Монсерат Кабайе. Всички говореха за Кабайе, а тя 11 сезона бе изкарала в Базел и Люцерн, но в Ла Скала все не я взимаха. Когато я чух, се разочаровах - не ми хареса. А първото ми живо впечатление в Скалата бе спектакъл на Симоне Боканегра с Мирела Френи.
Тогава, точно тогава Гена Димитрова си дава ясна сметка за своите предимства в оперния свят. Драматичният сопран за Верди е мъжки глас, силен, мощен, с типично куполно звукоизвличане. През годините на ХХ век тези гласове стават все по-редки и се заменят с леки, лирични сопрани. Конюнктурата и липсата на големи гласове принуждава лиричните гласове да се приспособят. Пък са и по-удобни за звукозапис, поради което са предпочитани от големите фирми. А бурното развитие на записващата и възпроизвеждащата техника, известно е, изведе на преден план индустрията и изкуството на консервирания звук.
Едно е живият човек в спектакъла, съвсем друго екранът или звукозаписът - продължава Гена Димитрова. -

Публиката лично участва в спектакъла

Ние пък на репетиции или в записното студио никога не постигаме своя максимум - това става винаги само в присъствие на публиката. Защото спектакълът сме ние и тя заедно!
По-нататък кариерата на певицата се развива от периферията към центъра, т.е. от по-малките сцени към театрите от т.нар. първи пръстен. Направих го, за да мога да стабилизирам драматичния си репертоар. Така натрупах портфейл от 12 опери и дойдох да пея Тоска в Италия, Селска чест от Маскани във Виена, Силата на съдбата в Мюнхен... Успях да се наложа по този начин, въпреки че трябваше да приема половината от досегашния ми хонорар. Защото в големите театри често ти казват: тук никой не ви познава. Така започнах кариерата си за втори път. До Арена ди Верона - идеалната сцена за големия глас на Гена Димитрова, певицата стига с ролята Абигайл от Набуко.
В навечерието на 24 май бе показан фрагмент от големия документален филм Гласът на Гена - гласът на Арената на режисьора Дочо Боджаков. Премиерата му ще бъде на 1 октомври - Международния ден на музиката. А самата Гена има една тъга: Съжалявам, че в България никога

не съм могла да покажа максимума

на своите възможности и майсторство. Защото винаги влизам в спектакъл с една-две репетиции, а и вълнението ми пречи да направя всичко идеално. Правила съм го навън, където репетираме 20-30 дни, уточняваме всичко, диригентът е изпипал всеки детайл, всеки жест.
Сякаш за компенсация Гена Димитрова активно се занимава с млади певци, при това напълно безкористно (един урок при известен педагог или артист на Запад надхвърля 100 щ. долара). Нека припомним, че тази своя амбиция тя заяви още в средата на 80-те години, когато кариерата й бе в своя апогей. Тази целенасоченост и последователност - зодия Телец - някак не се връзва с емоционалния изблик пред Народното събрание преди десетина години. Но пък допълва портрета на тази голяма българка и световна артистка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във