Банкеръ Weekly

Съдби

ГАСТАРБАЙТЕР - МЕЧТАТА НА ОТЧАЯНИТЕ

ВСЕ ПОВЕЧЕ НЕМЦИ СЕ СТРЕМЯТ КЪМ ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ В ЧУЖБИНА. НАД СТО ХИЛЯДИ НАПУСКАТ ФРГ ВСЯКА ГОДИНА В ТЪРСЕНЕ НА ПО-ДОБРИ ПЕРСПЕКТИВИОтчаяни и обезверени хора се тълпят в приемната на берлинския Център за работа в Европа (Europa Job-Center). Те гледат шефката на бюрото Терезе Дитрих, сякаш е магьосница. Защото г-жа Дитрих посредничи при намирането на работни места в чужбина. Всички тези хора искат час по-скоро да се махнат от Германия. Предпочитат да отидат в Ирландия например, отколкото в Бавария, споделя тя. Мнозина от нейните клиенти са решени да поемат всякакви рискове. Един безработен 31-годишен мениджър, който с особена горчивина говори за икономическата криза е готов на всичко, само да се реализира професионално.Според статистиката, всяка година близо 111 хиляди немци обръщат гръб на своята родина. Допълнителна квалификация, надежди за кариера или авантюризъм - това са основните им мотиви. Все по-често обаче заплашващата ги безработица е двигателят, принуждаващ ги да насочат поглед извън границите на ФРГ. Тази необичайна тенденция в някогашната страна на гастарбайтерите се усеща особено остро от посредническите бюра.Така е и в приемните на друга организация - Европейска мрежа за трудова заетост (Eures), която има 50 представителства в Германия. Две трети от потърсилите съвет и помощ от тях са останали без работа по различни причини.На въпроса им колко от клиентите наистина се отправят към чужбина служителите на посредническите бюра не могат да отговорят точно. Преценката им е - всеки досега. Мнозина се стъписват пред обстоятелството, че не знаят нито дума от езика на държавата, за която са се запътили или пък се страхуват да изгорят мостовете към близките си, да живеят сами.Особено ясна е тенденцията на засилено търсене на работа зад граница сред източногерманците. Надеждите, пробудени от обединението на Германия, са напълно угаснали. Жителите на източните провинции искат работа - все едно къде. И заминават - като строителни работници в Холандия и Норвегия, хотелски персонал в Австрия или продавачи в Ирландия. Някои от тях имат висше образование и висока професионална квалификация, но какво да правят, след като предприятията, в които са били наети, са фалирали.Статистиката показва, че през миналата година 5492 берлинчани са напуснали своя град, за да се трудят в чужбина (с 2000 повече, отколкото през 1995 година). Предпочитани цели са били Швейцария, Великобритания, Испания и страните от Бенелюкса. Високо се ценят също САЩ, Канада и Австралия.Служителите от посредническите бюра провеждат едночасови разговори с кандидатите за работа, изготвят им професионален и психологически профил, преценяват техните шансове. А те невинаги са добри. Най-вече за тези без професионална подготовка и за смазаните психически от продължителната безработица. Не рядко желанието да се напусне страната е по-скоро проява на инат. Когато на такъв кандидат се отправи конкретно предложение, той отказва от страх пред неизвестността. Но има и щастливи случаи: безработен 57-годишен художник намерил работа в Швеция; норвежки строителен предприемач дошъл да гради хотел в Берлин и назначил голяма група немски строители. Затова служителите от посредническите бюра за работа в чужбина съветват кандидатите да рискуват и да заминат. Защото знаят - щом икономическата ситуация в Германия се подобри, всички до един ще се върнат, събрали много опит и знания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във