Банкеръ Weekly

Съдби

ГАЛЕРИИТЕ СЕ МНОЖАТ, АРТПАНАИРИТЕ СА НЕДОСТЪПНИ

Напоследък в София отвориха врати няколко нови артгалерии, които притуриха нещо към колорита на столицата. На улица Париж бе открита галерия Ной, с което прогнозата на в. БАНКЕРЪ, че в района между Московска и булевард Дондуков се оформя солиден търговски сегмент на изкуството, се потвърждава. Прошко Прошков пък, син на някогашния шеф на Спортния тотализатор, превърна партерния етаж на фамилната кооперация на улица Елин Пелин в галерия Про-про арт. А на Гладстон, току зад някогашното кино Славейков, стара къща приюти Арталея. В нея проф. Греди Асса подреди премиерна изложба Блусът (две серии с цени между 750 и 820 лв.), с което внезапно ни подсети за много ранната си привързаност към музиката. Преди почти две десетилетия Асса изложи свои платна в Младежкия дом на град Сопот по време на традиционния вече международен джазов фестивал. Там той завари още една подобна изложба - на виетнамския график Фам Чъонг, с което тематиката се дообогати, а цените бяха смешни в сравнение с днешните. Проблемът на сегашната експозиция на Асса е, че тя изглежда подозрително позната и напомня както за голямата серия Джаз на Анри Матис, така и за софийската изложба на Хуан Миро. Създава се впечатлението, че немалко наши художници - нека припомним музикалната тема на Ивайло Мирчев неотдавна!, търсят вдъхновение в най-близкото до живописта изкуство, но се оттласкват и от няколкото заклинателни за съвременната младеж понятия: блус, джаз, рок и др.Това струпване на нови галерии предлага нова гледна точка за сравнение със ставащото по света. Защото съвпадна със завършилия по същото време артпанаир FIAC в Париж.Европейските структури на художествения пазар се усъвършенстваха до такава висока степен, та държави с младо изкуство като Гърция и Словения още много десетилетия ще мечтаят да попаднат в него и да се включат в отлично отработените му механизми. За най-престижен подобен панаир в момента се смята Арт Базел, който е и най-добре балансиран в съотношението между изкуството от началото на ХХ век, неговите 60-те и 70-те години и съвремието. Втори по ранг артпанаир е Арт Кьолн (20-25 хил. евро за участие), който има популярността на леко буржоазна проява и се радва на добър търговски оборот, доколкото в Германия колекционерството е силно развито. Най-млад е панаирът отвъд Океана - Армъри шоу в Ню Йорк, но въпреки това скорострелно се издигна в непосредствена близост с европейските първенци. На него доминира американското изкуство, оценено и селекционирано за участие от много авторитетно жури. Следват парижкият FIAC и ARCO в Мадрид, които са и най-демократични по финансовите показатели за участие - 15 хил. евро.Участието в тези панаири, което не е на отделни художници, а на търговски галерии, предлага възможност за равнение по стандартите на свободния артпазар и по общите художествени процеси, които все повече се подчиняват на деловите взаимоотношения. За българските галерии тази перспектива е още много далечна, за да не кажем невъзможна. Практически това означава все по-голямо отдалечаване от международните стандарти, а надребненият ни артпазар и отсъствието на законов ред в него ни препращат в категорията на европейските аутсайдери. Колкото и неколцина живописци у нас продължават да внушават чрез медиите, че присъствието им на Есенния салон в Париж е голямо постижение и признание. Този салон много отдавна е загубил своя нявгашен престиж и не представлява делови интерес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във