Банкеръ Weekly

Съдби

ГАЛАНТНИЯТ МОШЕНИК

Тропически птици и цветя, момичета в ефирни рокли. Така доволните от живота жители на град Нейпълс, щата Флорида, описвали картините, окачени по стените на заспалите градски галерии преди появата на Мирослав Клабал през 1994 година. Буквално за една нощ енергичният пришълец от бившата Чехословакия, който имал навика да целува ръка на всяка жена, с която се запознава, успял да разтърси града, представяйки в своята галерия лицето на съвременното изобразително изкуство. Въпреки че смятали себе си за опитни колекционери, местните хора признали, че за първи път виждат подобни творби, и започнали да пристигат на тълпи в зала Клабал в центъра на града. Там чужденецът посрещал всеки свой гост с цветя, бутилка скъпо вино и луксозна книга за изобразително изкуство. За кратко време в града се появили още няколко галерии, които задоволявали капризите на новоизлюпените колекционери, вдъхновени от Клабал. Ентусиазмът от изкуството обаче не бил единственото нещо, което чехът оставил зад гърба си. Неговата трийсетгодишна кариера, преминала между Торонто, Минеаполис, Нейпълс и Ню Йорк, е белязана от многобройни обвинения в измама. Най-малко дузина дела са заведени от богати клиенти на Клабал, които изтъкват, че им е продавал евтино творби на съвременни художници с обяснението, че ги е купил от закъсали за пари развеждащи се семейства, от пациенти, болни от СПИН, и от японски спекуланти, търгуващи с недвижими имоти. Клабал лъжел клиентите си, че след това творбите ще могат да се препродадат на печалба или сам той ще ги откупи обратно на по-висока цена. Впоследствие чехът отричал да е давал подобни гаранции, но поне десет от случаите досега са разрешени с неговото съгласие да изплати на ощетените определена сума или да откупи творбите, които ги е подмамил да купят.Независимо от проблемите с правосъдието Клабал успял да оцелее. Днес той работи като частен търговец в Манхатън. Името му не може да бъде открито в специализираните справочници, където присъстват най-известните галерии, музеи и независими търговци от всички американски щати. Това обаче не му пречи през 2002 г. да декларира лично богатство от 5 млн. щ. долара, в което не влизат ранчото в Гринуич, трите апартамента в Манхатън, вила в Палм Бийч и колекция от картини на Шагал. До август 1968 г. Мирек Клабал бил студент по ветеринарна медицина във втория по големина чешки град Бърно. Едва навършил 22 години, той решил да избяга в Торонто, изпреварвайки само с няколко дни нахлуването на съветските танкове. В Канада се сприятелил със свой сънародник художник и започнал да продава първо неговите картини, а след това и произведения на други творци. Клиентите си намирал най-често сред бързо разрастващата се чешка общност в Канада. Клабал показал завидно умение да надушва талантите и бързо натрупал гравюри на Василий Кандински, Анри Матис, Марк Шагал и Хоан Миро, с когото се запознал лично по време на покупки в Барселона. Препродажбите не го затруднявали ни най-малко - най-често Клабал се обаждал по телефона в домовете на клиентите, а понякога направо отивал там въоръжен с чук и пирони - ако те се двоумели дали да купят дадена гравюра, той просто я окачвал на стената. През 1974 г. Клабал се преместил в Минеаполис, където се оженил и купил триетажна къща в модния квартал Кенуд. Продължил да зарибява клиенти в близката синагога и в местния кънтри-клуб. През 1978 г. се сдобил с малък имот и построил на него уютна галерия. Отбивах се там на път за вкъщи на чаша кафе, спомня си адвокатът Ричърд Роледър, който през 1995 г. дал чеха под съд заради неизпълнено обещание да откупи обратно продадена картина. Спорът между двамата бил разрешен, след като Клабал платил на адвоката неизвестно по размер обезщетение.Първите проблеми се появили през 1983 година. Тогава Мирослав Клабал бил осъден от нюйоркски съд да плати 19 хил. долара на свой бивш съдружник, с когото купил няколко творби на Хоан Миро, но който така и не получил пари от разпродажбата им. Четири години по-късно чехът бил осъден да обезщети с 5 млн. долара Шърли Хътън - директор по продажбите на козметичната компания Мери Кей (Mary Kay). Според Хътън след смъртта на Хоан Миро през 1983 г. Клабал я накарал да купи две негови колекции от гравюри за 78 хил. долара. След девет месеца жената се обадила в манхатънската галерия, която трябвало да съхранява част от творбите, и с изненада установила, че Клабал никога не ги е плащал. Вместо да утихнат обвиненията срещу търговеца ставали все по-сериозни. През 1989 г. Дейвид Чизек от Минеаполис платил 1.4 млн. щ. долара за 116 картини, които по мнението на Клабал стрували реално 3.4 млрд. щ. долара. Чехът показал на бъдещия купувач и документи, според които международната стойност на творбите надвишавала значително продажната им цена. Сред тях била и гравюрата Вакханалия на Пикасо от 1959 г., чиято цена на международния пазар към този момент била записана в споменатите книжа като 60 хил. щ. долара. Чизек станал неин притежател срещу двайсет хиляди. Но всеки път, когато пожелаел да препродаде някоя от купените творби, Клабал започвал да увърта и да печели време. Чизек продължил да купува - така се сдобил с четири гравюри на Карел Апел срещу 3000 долара всяка. По-късно обаче бил сюрпризиран от новината, че авторитетната аукционна къща Сотбис оценява всяка една от тях на едва 1500 долара. След като Чизек подал иск за нарушаване на подписания договор, Клабал откупил голяма част от колекцията и му върнал 1.6 млн. долара.Докато трупал картини, финансовите проблеми на чеха се задълбочавали. Само че бивши негови клиенти твърдят, че той продължил да живее охолно, да кара мерцедес, да почива в Палм Бийч и да обикаля магазините до безкрай. През 1994 г. Клабал заминал за Флорида и отворил галерия в Нейпълс. Бързо станал приятел на най-заможните местни жители, сред които бил и Джордж Орбън - бивш директор на софтуерна фирма. Само месец след запознанството им Клабал продал на новия си приятел картина на Джим Дайн, за която получил 75 хил. щ. долара. Той уверил Орбън, че действителната й цена е двойно по-голяма и че вече има колекционер, готов да я купи. По-късно приятели посъветвали Орбън да поиска експертна оценка на картината, но сделката вече била сключена. Месеците минавали, а от кандидат-колекционера нямало и следа. Скоро след това Клабал спрял да отговаря на телефонните обаждания на приятеля си. Благодарение на маневрите на адвоката си, 18 месеца по-късно, измаменият клиент убедил полицията да замрази активите на галерия Клабал точно преди откриването на голяма изложба. Тогава Клабал започнал да моли Орбън да размисли. Мислех, че си ми приятел, повтарял той и го убеждавал, че цялата история е едно голямо недоразумение.Макар и рядко, на пътя на Клабал се изпречвали и разумни купувачи, които не се оставяли да попаднат в капана му. Мениджърът Робърт Едуардс се гордеел с една от най-големите колекции от картини във Флорида. Той обаче прекарвал голяма част от времето си в четене на каталози и специализирани търгови издания. По този начин не завися изцяло от търговеца, обяснява Едуардс и твърди, че дори е спечелил пари, препродавайки творби, купени от Мирек Клабал. Но подобни случаи били изключение. През 2002 г. Мирек Клабал бил даден под съд за измама в размер на 6.4 млн. долараДжанис Хоуп - стара приятелка на съпругата му, заела на търговеца 150 хил. долара, за да купи първия си апартамент в Манхатън. Впоследствие Хоуп станала собственичка на над 100 произведения на изкуството, за които броила на Клабал приблизително 8 млн. долара. През 1997 г., загрижена за изтънелия си портфейл, тя помолила Клабал да продаде някои от тях. След дълго протакане от негова страна жената се обърнала за помощ към Сотбис и поискала да се организира разпродажба на творбите. Тогава експертите на аукционната къща оценили колекцията на половината от сумата, която тя била платила, докато Клабал обяснявал, че оценката на Сотбис не е точна. Освен всичко друго Джанис Хоуп обвинила търговеца, че й е продавал фалшификати. Подобни обвинения имало и през 1991 г., когато семейство от Минеаполис успяло да осъди чеха за това, че му е продал три фалшиви платна на Анди Уорхол за общо 31 хил. долара. Тогава Клабал се оправдал, че сам той е бил подведен за произхода на творбите.През 1996 г. Мирослав Клабал затворил галерията в Нейпълс, но съдебните призовки не спрели. Последният случай щял замалко да сложи край на съмнителната му кариера. През 2002 г. близкият му приятел и собственик на състезателни коне Робърт Розенхайм завел иск за 50 млн. щ. долара. Пред съда в Кънектикът той обвинил Клабал, че в продължение на две години е изработвал схема, чрез която се опитал да източи милиони долари от неговите сметки. Двамата се запознали през 1998 г. и бързо се сближили. Клабал дори се захванал да ремонтира дома на приятеля си. Изкуството се нуждае от пространство - не можеш просто така да го сложиш до тапетите на цветя, съветвал той. За две години Розенхайм се сдобил с 60 творби и поискал да разпродаде някои от тях. През декември 2000 г., когато бизнесменът поръчал да се направи независима оценка на колекцията му, се оказало, че стойността й е далеч по-ниска от 27-те милиона долара, които похарчил за нея. През лятото на 2002 г., след като излъганият клиент заплашил да отнеме цялото имущество на търговеца и да го изхвърли завинаги от бизнеса, двамата се споразумели за обезщетение, чийто размер се пази в тайна.Мирослав Клабал все още е в този бизнес и вярва, че не е извършил нищо нередно. Хората смятат, че щом търгувам с изкуство, нямам право да печеля пари - оплаква се той. - Всеки човек е способен сам да взема решения. Никого не съм принуждавал с пистолет на челото да купува картини от мен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във