Банкеръ Weekly

Съдби

ФУТБОЛНИЯТ СВЕТИ ПАВЕЛ

КЛАУДИО ТАФАРЕЛ ЧУ ГЛАСА НА ГОСПОД НА ЕДНА МАГИСТРАЛА И ЗАХВЪРЛИ РЪКАВИЦИТЕ, ЗА ДА ОТВОРИ РЕСТОРАНТКакто някога свети Павел бил осенен от Божията благодат на пътя за Дамаск, така и бившият бразилски национал Клаудио Тафарел опознал Господ на една магистрала. Трийсет и седем годишният вратар, чиито юначни намеси във финала срещу Италия донесоха на страната му световната титла през 1994-а, шофирал по автострадата А1 в посока Емполи. Там той трябвало да подпише договор с местния отбор и да се завърне в серия А. Нямало нито ослепителна светлина, нито глас свише. Но когато черното му БМВ внезапно се повредило и спряло в крайпътния чакъл, Тафарел усетил, че сам Всемогъщият му подсказва: време е да свали ръкавиците. Това не беше механично съвпадение - твърди той. - Господ ясно ми каза, че трябва да приключа с футбола. И така завесата се спусна над една от най-противоречивите кариери в съвременния футбол. Макар да бе световен шампион със 101 мача за националния отбор на Бразилия (второ постижение за всички времена след това на Кафу), Тафарел никога не стана любимец на нацията. Признат за един от най-талантливите вратари на своето поколение, Клаудио така и не успя да поиграе в някой голям клуб. Покрай мондиала в Италия през 1990-а той бе харесан от Парма, но след това, колкото и куриозно да звучи, стана жертва на възхода на клуба. Тимът спечели Купата на Италия, възможностите му пораснаха и шефовете поискаха да купят класни чуждестранни нападатели. Лимитът от трима чужденци бе още валиден - оставаха години до делото Босман - и съвсем логично пръв бе пожертван бразилският национал. В края на краищата всеки може да стои на вратата, но не всеки може да отбелязва голове, каза малко нетактично тогавашният технически директор на Парма. Злополучният Тафарел отиде под наем в Реджана, като и там ограничената квота за чужденците го закотви на скамейката. Само по чудо Клаудио си спечели място в националния отбор за САЩ'94. Селекционерът Парейра отнесе много критики за този избор, но след финала с Италия едва ли е имало и един бразилец, който да го упреква. Именно Тафарел парира удара на Даниеле Масаро при дузпите, а после Баджо стреля високо над вратата му и даде на латиноамериканците първата им световна титла след 24-годишно прекъсване. Бразилският страж още не бе свалил златния медал от врата си, когато от Реджана му се обадиха с новината, че вече не се нуждаят от услугите му. Бях безработен повече от седем месеца - разказва Клаудио. - Представете си само: световен шампион, който не може да си намери отбор. Направо не беше за вярване. Накрая започнах да играя за тима на кварталната църква - ей така, просто за удоволствие. Бях централен нападател, отбелязах 15 гола в 7 мача. След безплодни опити да си намери клуб в Европа Тафарел трябваше да се върне в Бразилия, където облече екипа на Атлетико Минейро. Дори да е хранел надежди за топло посрещане обаче, те вероятно са се изпарили след злополучния финал на Копа Америка'95. Там селесао отстъпи на Уругвай след дузпи, а Тафарел бе обявен за национален предател. Дори шефът на националната футболна федерация си позволи да каже, че този човек няма място в отбора. Доста дълго вратарят не смееше да се покаже по улиците. Само един човек запази вярата си в Клаудио - новият национален треньор Марио Загало. В навечерието на Мондиал'98 той настоя публично, че Тафарел е единственият, който има нужния опит и качества за фланелката с номер 1. Доверието бе изплатено с лихвите в полуфинала срещу Холандия, когато спасените дузпи на Коку и Роналд де Бур пратиха Бразилия на шести световен финал в историята. Господ ми помага - обясни Тафарел на изумените журналисти. - Той не играе, разбира се, но може да направи нещата толкова ясни, че за част от секундата да взема най-правилното решение. И националният предател изведнъж стана национален герой. В Рио де Жанейро майките кръщаваха бебетата си Клаудио. Президентът Кардосо го удостои по бързата процедура с най-високото държавно отличие. Дори сдържаният и консервативен вестник Журнал ду Бразил публикува на първа страница специална молитва, в която се казваше: Свети Тафарел, който си на вратата/ като ангел-хранител/ сладък като мед/ ти пазиш нашата врата, нашата надежда, нашето щастие...Във финала Клаудио изравни рекорда на Сеп Майер от 18 участия на световни първенства, но този път Господ бе изоставил отбора му, очарован от изкуството на Зинедин Зидан. Само загадъчният припадък на Роналдо преди мача отклони вниманието от вратаря и го спаси от тъжната участ за втори път да стане враг номер 1 на нацията. И отново съдбата показа вкус към иронията. Триумфът в САЩ остави Тафарел безработен. Провалът във Франция му уреди трансфер в Галатасарай, последван от три щастливи години и от толкова мечтаното клубно отличие - Купата на УЕФА, спечелена през 2000 година. После кариерата му пак взе да утихва. Клаудио се върна в Парма като втори вратар и набързо бе забравен. Миналата зима той напомни за себе си с една гневна реч срещу треньора. Две години на скамейката се отразяват зле на душата. Но аз все още се чувствам във форма и не мисля за оттегляне, заяви той. Накрая дойдоха офертата от Емполи, съдбовното автомобилно пътуване, посланието свише...Ако се бе родил в Англия, Германия или Италия, Клаудио Тафарел вече щеше да е канонизиран. Само че бразилците и до днес смятат вратаря за необходимото зло във футбола. Нима някой помни името на човека, пазил вратата при световната титла през 1970-а? Докато Тафарел ще остане в историята поне със спасените дузпи. Да не говорим, че има и по-лоша участ от тази да останеш недооценен. Барбоса, името на вратаря, който не успя да спаси Бразилия в трагичния финал с Уругвай през 1950-а, се е превърнало в универсална обидна дума в Рио и Сау Паулу. А пък Педроса и Кастильо, антигероите от 1930-а и 1954-а, предпочетоха сами да сложат край на живота си, вместо да понасят позора. В Емполи бъдещите работодатели на Тафарел напразно чакаха да се появи голямото име от лятната им селекция. Той ни се обади и каза какво се е случило с колата му. Явно смята, че това е пръстът на съдбата, сподели удивеният спортен директор на клуба Джузепе Витале. Самият Клаудио е категоричен, че е настъпил краят: Господ ме упъти да стана вратар, сега той ще ме насочва и в следващото поприще. А то вече е избрано. След месец жителите на Парма ще могат да видят бившия световен шампион в собствения му ресторант, препасал бялата престилка. И да опитат ястия, които поне по думите на собственика се ползват с небесна благословия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във