Банкеръ Weekly

Съдби

ФУТБОЛНИЯТ ИЛИЯ СИ Е ПАК В ТИЯ

Пет-шест кръга от финалната част на първенството във Висшата ни футболна лига се оказаха достатъчни, за да се разбере, че новата система, по която то се провежда, не струва.Най-напред катастрофира претенцията, че с революционната формула 14=(6+8)-3 шампионатът ще стане по-оспорван и по-зрелищен. Напротив, той стана далеч по-предсказуем. Особено за челото. Творците на нововъведенията разчитаха най-вече на двойното намаляване на точките, които отборите бяха събрали след мачовете от първата фаза. Механичното делене на две обаче не донесе очаквания ефект. Наистина тимовете се подоближиха един до друг, но това не ги стресна много. Почти всички запазиха местата си и няма изгледи да настъпят размествания до края. Още след третия кръг на допълнителните мачове битката се сведе до второто и третото място. След петия кръг и среброто е почти решено и спорът се изнесе към... турнира за Купата на България. Стана така, разбира се, защото формулата на шампионата е сбъркана изначално и допуска в шестицата да се играят безсмислени мачове с предварително известен край. Един от отличниците - Славия, който щеше да се скъса само и само да попадне сред тях, тозчас се превърна в донор на точки в плейофите. Локомотив и Нафтекс, след кратки и инфантилни напъни в началото, колкото за пред хората, също побързаха да станат кръводарители. И какво излезе от цялата тази дълбокомислена иновация? Повече от месец преди края на първенството вече сме сигурни, че Левски е първенец; че ЦСКА ще получи зелен светофар от Литекс по пътя към финала за Купата на България, което означава Европа за червените; че със среброто и ловчанлии ще си купят билети за евротурнирите; че белите, както обяви отраканият им сръбски наставник, вече се подготвят за... следващото първенство. Няма да е изненада, ако шестият в крайното класиране е с по-малко точки от първия, втория, а може би и от третия от групата на бавноразвиващите се. Както е тръгнало, това може да се случи и с петия, вероятно Нафтекс. Чуваме гласа на опонентите: класирането за осмицата е отделно; в нея се играят и повече мачове. Така е, но защо повечето отбори са принуждавани да играят повече мачове? При това тези, които са по-немощни във финансово отношение и не драпат към Европа, а се мъчат да оцелеят на Балканите? Тъкмо тези клубове обаче са наказани да се бръкнат за повече пари в шампионата - повече за възстановяване, за съдии, за тренировки, за пътувания, хотели... Какво, мислите, остава в клубните каси след тези харчове за юношите и за децата? Кротналата се на непоклатимото шесто място Славия до края на първенството ще отскочи само до Бургас и Пловдив. Толкоз. Останалите й три тежки двубоя са все в София. През това време, да речем, плевенският Спартак ще трябва да бие път до Петрич, Стара Загора, Бургас и Варна. Впрочем, като споменахме за плевенчани - демонстративно непожелали да играят в групата на първите, тяхната история също е показателна за неефективността на системата на първенството. Отново бе потвърдена аксиомата, че ако старите влъхви от Кърниградска 19 решат да торпилират някой тим, никакви системи не могат да го спасят. Пример: и двамата централни нападатели, голмайсторите на Спартак Тодор Колев и Георги Георгиев, бяха жестоко порязани - да не играят в общо десет (!) от най-решителните двубои. В същото време други играчи дриблират между капките или футболният съюз им амнистира наказанията. Ако у нас винаги ще има номенклатурни, привилегировани клубове, по правило от столицата, защо те не бъдат събрани в една софийска, да я наречем, група, в която кротко да си делят парчетата от баницата? С това футболът ни може и да не рипне кой знае колко нагоре, но поне ще изчезне двойният аршин. А ще бъдат спестявани и пътни, квартирни, дневни и всякакви други неизбежни разходи. Другият вариант е да се намали броят на отборите във висшата група до осем и те да играят по четири пъти помежду си в един шампионат. Тази идея не е нова, но от старата еврейска къща не искат и да чуят за нея, пробутвайки недоизносени смесени системи като сегашната. Така се срутва и надеждата, че във футболния съюз знаят, както твърдят, че качеството на вътрешното ни първенство е правопропорционално на качеството на външните ни изяви. Дано наесен не заприиждат нови доказателства за това от евроквалификациите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във