Банкеръ Weekly

Съдби

ФУТБОЛИСТ НА ГОДИНАТА, ИЛИ ШОУТО НА СЪРДИТИТЕ

Над футболните анкети отдавна виси въпросителната за тяхната обективност. Така или иначе, но при тях засегнатите винаги са повече от поласканите. И ако ще обиждаме спортистите, какъв е смисълът от класациите? На уважената и от президента на Георги Първанов церемония по обявяването на Футболист на годината на България за 2002-ра приза взе може би най-заслужилият Димитър Бербатов. Освен че направи феноменални мачове за националния отбор, той успя да стигне със своя клуб Байер- Леверкузен, до три сребърни медала. От изявите му, разбира се, най-значимо е неговото участие на финала за Шампионската лига срещу Реал - Мадрид. Така Бербатов се превърна във втория българин след Стоичков, играл за най-ценния трофей в клубния футбол. А като прибавим и головете му срещу Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Барселона, едва ли някой ще възроптае срещу избора на благоевградчанина. Втори и трети в класирането останаха съответно гуруто в националния отбор Красимир Балъков и бъдещият лидер в него Стилян Петров. Играчът на Щутгарт бе с основен принос националите ни да гледат повече от оптимистично към визите за Евро-2004 в Португалия. Докато от Стилян Петров се очаква да поеме щафетата от Балъков и трикольорите да повторят успехите на златното поколение от 1994-а. За съжаление отсъствието и на двамата от церемонията, както и на почти всички останали от номинираните малко вгорчи настроението. Навярно част от тях са имали уважителни причини, но едва ли всички са имали здравословни проблеми или са били ангажирани с мачове. Просто голяма част от българските футболисти не уважават тази класация, освен ако самите те не са на върха. За да замажат многобройните отсъствия, организаторите набързо измислиха награди за най-добър вратар, защитник, полузащитник и нападател в българското първенство, както и за най-прогресиращ играч у нас и носител на приза за спортсменство. Но това няма да сложи точка на споровете за или против такива анкети и по-точно за начина на провеждането им. На всичко отгоре изчезнаха някъде и щедрите спонсори, раздаващи награди от рода на Крайслер, Нисан или Опел. Сега футболистите се задоволяват с по-някоя картина на наш художник. Реално погледнато, анкетата Футболист на годината отдавана е изгубила своята стойност в България. По време на комунистическото управление нямаше български футболисти, състезаващи се в чужбина, и тогава сякаш бе по-лесно да се определи най-добрият сред играещите у нас. Нямаше и скандали, а и да е имало недоволни, по обясними причини те не обелваха и дума. Въпреки това по-възрастните фенове добре си спомнят някои парадоксални случки в класациите от онова време. През 1969 г. легендата на ЦСКА Петър Жеков спечелва Златната обувка на Европа, но това се оказва недостатъчно, за да бъде избран за N1 в България. На футболния трон бе издигнат Христо Бонев от Локомотив - Пловдив, като у повечето запалянковци остава съмнението доколко коректно Жеков е отбелязал своите 36 гола. Също твърде изненадващо през 1974 г. за играч на годината не е избран изигралият фантастични мачове с ЦСКА в турнира за КЕШ Георги Денев за сметка на примерния защитник на Левски Кирил Ивков. Един от най-обичаните играчи, носили синия екип, Божидар Искренов-Гиби пък не получава приза през 1984 година. Независимо че Искренов имаше най-голяма заслуга тимът от Герена да спечели всички трофеи във вътрешното първенство, за футболист на годината бе обявен друг играч на Левски - Пламен Николов. Твърди се, че радостта на народа е бил пренебрегнат заради чепатия си характер и защото е станал опасно популярен.След демократичните промени скандалите винаги са били част от подготовката, избора и самата церемония по награждаването на футболист N1 на страната. В посочването на Любослав Пенев за призьор през 1989 г. няма нищо странно. Но ще се помнят организираното в края на годината от ръководството на червените невиждано тържество за журналистите, участвали в анкетата, и многочасовият запой на спортните капацитети.Любопитна е и историята през 1995 г., когато Христо Стоичков сондирал решението на част от журналистите и се вбесил, разбирайки, че неговият съотборник от националния отбор Красимир Балъков е заел първото място. Тогава легендарната осмица на Барселона заяви разгневен, че няма да присъства на церемонията. Казват, че чак когато от ВИС решили да учредят награда за най-известен български футболист в чужбина и да я връчат на Камата, той склонил да се появи на тържеството. Стигна се до комичната ситуация призьорът Балъков да си тръгне от награждаването с автомобил Деу, а Стоичков - с Опел Тигра. През следващата година най-добрият български футболист Трифон Иванов излезе на сцената почти сам, след като награждаването не бе уважено от почти всички останали негови подгласници. Това въобще не смути железният защитник, който дори демонстрира чувство за хумор пред журналистите и малцината в залата. Трифон получи като награда ключовете за Фиат Пунто 55, които му бяха взети зад кулисите, тъй като колата я нямаше. Два месеца по-късно возилото все пак бе дадено на Иванов. Играчът на Кайзерслаутерн Мариян Христов, останал втори след Ивайло Йорданов в допитването през 1998 г., отбеляза видимо обиден: Нищо хубаво не съм видял от българските журналисти. През 1999 г., когато Александър Александров-Кривия спечели първото място, се заговори за открит бойкот от страна на останалите претенденти. По неизвестни причини в шоуто отново не участваха по-голямата част от номинираните състезатели. Изборът на сегашния играч на Коджаелиспор се прие от редица специалисти като един от най-смешните в цялата история на класацията. На награждаването през 2000 г. от десетката присъстваха само победителят Георги Иванов и шестият Мартин Петров. Не се появи дори съотборникът на Гонзо от Левски Димитър Иванков, който се оправда с липса на покана. Третият в класирането тогава Христо Стоичков пък заяви в едно интервю: Не може да ме сравняват с Гошко Иванов или с когото и да било. Аз за последните десет години съм спечелил толкова награди, колкото всички футболисти и клубове в България, взети заедно. На мен ми се струва, че тази класация се прави повече за да се продаде един или друг футболист. На проведеното допитване през 2001 г. Георги Иванов стана за втори път Футболист на годината. Според запознати, Стилян Петров отказал да присъства на награждаването, макар че от Селтик са пуснали халфа. Много от спортните деятели тогава бяха на мнение, че първото място приляга повече на Петров след спечелването на всички купи в Шотландия със Селтик и наградата за най-добър млад играч на сезона в тамошното първенство. Срещу това в актива на Гонзо бяха титлата от българския шампионат и дежурните му голове срещу ЦСКА. За избора на Гонзо голяма бе заслугата на единната синя медийна маса, за разлика от разединените червени журналисти, чиито гласове се разпиляха между Стилян Петров, Димитър Бербатов, Мартин Петров и Владимир Манчев. След като 90, а и повече процента от спортните журналисти у нас симпатизират на Левски или ЦСКА, е логично да се допусне, че трябва да стане чудо, за да може в близките десет-двайсет години футболист на годината в България да стане играч от друг клуб. Което само по себе си е достатъчен атестат и за стойността на самата анкета.Не е зле да се отбележи, че поради постоянните скандали при избора на Футболист на годината в Югославия и Словения се отказаха от подобни класации. В други страни от Стария континент също журналистите определят призовата тройка, но на церемонията се кани само победителят. Целта е да се избегнат конфузни ситуации като нашите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във