Банкеръ Weekly

Съдби

Франческо Тоти: СВЕТЪТ НА ФУТБОЛА Е ФАЛШИВ И НЕПОЧТЕН

СУПЕРЗВЕЗДАТА НА РОМА ЗА БЕРЛУСКОНИ, ЛЮБОВТА И УСПЕХИТЕ СИ КАТО ПИСАТЕЛОтблизо Франческо Тоти изглежда по-красив, по-спокоен и много по-възпитан, отколкото на футболното игрище. Изглежда, все още не си дава сметка, че славата му отдавна е надхвърлила границите на чистия спорт. Никак не са много футболистите, на които се е удавало подобно нещо. Джани Ривера, Диего Марадона, Роналдо - само шепа са онези, запомнени и като личности, а не само като шампиони. И Тоти се нареди между тях - вероятно заради силния си характер, верността към Рома и неочаквано доброто чувство за хумор. Именно то подтикна футболиста да издаде книга с всички анекдоти, злобни или приятелски, разказвани за него. Шегите на Тоти предизвика истинска сензация - книгата се разпродаде в рекорден 850-хиляден тираж и промени самото отношение към футболистите на Апенините. А авторът й вече е смятан за някакъв италиански вариант на Форест Гъмп.Ваша ли бе идеята да използвате подигравките срещу вас в своя полза?- Да, моя беше. Хрумна ми съвсем случайно, докато си приказвах с приятели. Тогава не подозирах, че тази книга ще промени живота ми. Ако знаех, щях да я издам много по-рано. Защо? - Защото сега всички ме смятат за одухотворен човек - същите тези, за които преди бях неграмотен, нахален грубиян. Освен това така сложих край на глупостите, които се говореха за личния ми живот. Винаги съм търпял клюките, но когато започнаха да засягат семейството и годеницата ми, вече стана непоносимо. Какво направихте тогава?- Първо се скарах здравата с един журналист, който наистина бе прекалил. После ми хрумна друго и заедно с моя приятел и личен треньор Вито Скала потърсих контакт с издателство Мондадори. Мислех си: нека видят, че проявявам самоирония, пък току-виж престанали. Сам ли подбрахте вицовете в книгата?- Послушах и съветите на приятели. Някои от тях никак не бяха лоши. Любимата ви шега?- Имаше една простичка: Име? Франческо. Фамилия? Тоти. Роден? Да. А най-обидната?- Не знам. Например тази: Кои са трите най-трудни години в живота на Тоти? - Тези в началното училище. Искаха да кажат, че съм неграмотен, а всъщност аз съм дипломиран счетоводител. Очаквахте ли такъв успех, докато подготвяхте ръкописа?- Не, честно казано. Но съм много щастлив, защото цялата печалба, над 500 000 евро, отива за благотворителни цели.По-точно?- Не е добре да се хваля. Истинската благотворителност се прави тайно. Другото е просто вид реклама. Цял Рим знае, че обикаляте болниците инкогнито. - Аз се оказах късметлия в живота и затова ми е приятно, че мога да помогна на онези, които не са. Особено на болните дечица. Те са ми слабост, става ми приятно, когато ги накарам да се усмихват. Сега министър Велтрони ме насочва и към старците. Те са също толкова уязвими, колкото и децата, и трябва да се грижим за тях. Обичате ли да общувате с политици?- Обичам да общуват с Валтер Велтрони - а той е политик, значи отговорът е донякъде положителен. Той е един честен, искрен и позитивно мислещ човек. Неотдавна вечеряхме заедно и той се похвали, че заминава на хуманитарна мисия в Африка. Познавате ли и други политици?- Берлускони. Страхотен човек - слънчев, общителен... Освен това е и собственик на вашия съперник Милан...- Е, никой не е съвършен. Дори и Франческо Тоти?- Той най-малко. Аз съм един обикновен човек, който изпитва огромна любов към футбола и благодарение на тази любов печели милиони. Това е страхотен късмет. Но и успехът си има своите положителни и отрицателни страни. Да видим положителните.- Хубав живот, скъпи коли, едно Ферари, което си купих от чиста фукня. И най-вече обичта на тифозите. Тази обич я усещам навсякъде. Вероятно тя се дължи на това, че съм роден в Рим, че отраснах в Рома и сега съм капитан. Хората ме смятат за един от тях, който е успял. Без да изпитват завист.А отрицателните страни?- Ами например не мога да се покажа на улица Корсо.Какво толкова ви привлича там?- По нея се разхожда цял Рим, гледат витрините, влизат в магазинчетата. Аз не съм стъпвал там от осем години - ако се мерна, веднага ще ми се нахвърлят. Не казвам, че е неприятно хората да те познават, даже напротив. Но щеше да е хубаво, ако можех от време на време да върша това, което вършат всички останали. Вече не мога дори да отида на кино. Ходя или на гости у приятели, или в едно от двете ресторантчета, които освен нас не знае никой.Не ви ли тревожи, че цялата тази популярност ви превръща и в модел за подражание? - Разбира се, че ме тревожи. Знам, че младите гледат на нас като на някакви идоли. Аз самият като хлапак извърших доста глупости, но вече пораснах и се старая да се държа добре. Това се отнася и до връзките ми с жени. Отначало бях малко неорганизиран, но откакто срещнах Илари, нещата станаха сериозни. Мисля, че скоро ще се оженим.Какво ви харесва у една жена?- Красотата е първото, което виждам. В края на краищата след петминутно познанство не можеш да кажеш дали момичето е умно, или с добър характер. Струва ми се, че днес почти всички жени имат само една цел в отношенията с мъжете.Която е?- Същата като на самите мъже. Но аз лично се уморих от схемата излизане-в леглото-довиждане. Страхувам се, че съм неизлечим романтик. С Илари се получи добре, защото отначало ме държеше на разстояние. Преди да излиза с мен, искаше да се раздели с предишния си приятел. Това е добър знак, нали?Не знам, но нека се върнем на футбола. Кога обикнахте топката?- Майка ми казва, че като бебе не съм можел да заспя, ако съм нямал топка в леглото. Оттогава не съм се разделял с нея. А кога решихте да станете футболист?- Да съм решил? Не, не съм решавал аз. Този избор го направиха краката ми. Още като четиригодишно хлапе бях луд по футбола - трябваше само да чуя отнякъде тупкане, веднага изскачах на улицата и играех до припадък. Мама бе доста разочарована - искаше да стана математик, но все пак уважи желанието ми и сама ме закара във футболната школа. Майките искат само едно: децата им да са доволни. Харесаха ме и получих две покани наведнъж - от Рома и от Лацио. Труден ли беше изборът?- Всъщност нямах никакъв избор. Брат ми едва не счупи кухненската маса, докато убеждаваше майка ми, че трябва да ида в Рома.Говори се, че баща ви никога не ви е хвалил за успехите във футбола. - Вярно е. И до днес не съм чул една добра дума от него за професията си. Предполагам, че го прави, за да ме стимулира допълнително.Кога за пръв път се почувствахте добър футболист?- Мисля, че през 1998-а, когато треньор ни беше Зденек Земан. Преди това просто не се доверявах достатъчно на тялото си. Методите на Земан бяха сурови, много сурови, но именно тогава се убедих, че не съм такъв бездарен мързеливец, за какъвто ме смяташе предишният треньор Бианки. Как се разбирате със сегашния си треньор Фабио Капело?- Ако го попитате днес, ще ви каже, че съм му като син. Но в началото не беше така. Капело често мърмореше за проклетия римски мързел. Чак след титлата през 2001-ва отношенията ни се оправиха.Сега сте на 27, на върха на силите си. Осъзнавате ли, че това няма да продължи вечно?- Да. Тъжно е, но годините минават за всички. Такъв е животът. Какво мислите да правите, след като се откажете?- Каквото и да е, стига да няма нищо общо с футбола.Така ли? А защо?- Защото светът на футбола не ми харесва. Той е пълен с алчни, непочтени, фалшиви хора, чиято единствена мисъл е как да станат още по-богати. Вие също печелите астрономически суми. - Разбира се, договорът ми е много добър. Има много футболисти, които получават огромни заплати, но носят на отборите си несравнимо повече. Нямах предвид тях. А какво имахте предвид?- Компромисите и лъжите, изречени само в името на по-големите печалби. Не, твърдо съм решил да не работя повече във футбола, щом спра да играя. Не знам какво ще правя. Но все ще измисля нещо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във