Банкеръ Weekly

Съдби

ФОРМУЛА 1 СЕ ОЛЮЛЯВА НА РЪБА НА ПРОПАСТТА

Сега, когато остават броени дни до старта на новия сезон, всички беди на Формула 1 могат добре да се изразят само с едно изречение: отборите се вълнуват много повече колко ще печелят през 2008-а, отколкото кой ще вземе победата в Мелбърн на 6 март. Парите и властта са в центъра на споровете кой да организира шампионата, след като сегашното споразумение за търговските права изтече през 2007 година. Най-малкото тъкмо те са в дъното на плановете на основните производители на двигатели да си направят алтернативно първенство - Световен шампионат за Гран при, или GPWC. Изобщо не е изненада, че перспективата БърниЕкълстоун и Ферари да бъдат изолирани кара шефовете на останалите отбори да се усмихват насън. Нещата далеч не изглеждаха толкова сериозни през 2001-ва, когато големите производители (Ферари/Фиат, БМВ, Мерцедес-Бенц, Рено и Форд) се събраха и за пръв път обявиха намеренията си да се отделят в нов шампионат. Тогава тези думи бяха заглушени от рева на моторите и свистенето на гумите; всички ги сметнаха само за един стандартен начин да обърнат внимание върху несправедливото разпределение на печалбите, осъществявано от Екълстоун. В този смисъл те имаха пълно право. От много години главният аргумент на Бърни е, че отборите веднъж вече са приели условията му и сега се бунтуват срещу собственото си решение. Но истината е, че споразумението между двете страни съответства на условията във Формулата през 70-те години. То просто е безвъзвратно остаряло. По схемата Екълстоун повечето отбори се замогнаха достатъчно, за да пръскат милиони за нови технологии, частни самолети и светски партита. Същевременно обаче и разходите в шампионата нараснаха главоломно, особено след масовото навлизане на големите автомобилни концерни през 90-те, и това налага преразглеждане на процентите на Бърни. Сега собствениците на отбори, раздразнени допълнително от информациите, че личното състояние на Екълстоун вече се измерва в милиардиса твърдо решени да си издействат повече от жалките 23 на сто от рекламните и телевизионните приходи, които получават в момента. Въпросът е само дали плодът на тяхното недоволство - сериите GPWC - ще се окаже жизнеспособен. Каквито и недостатъци да има Бърни Екълстоун, едва ли някой друг ще съумее така да контролира милионите различни детайли, че да прави не само добро шоу, но и добри пари. Каузата на GPWC понесе още един тежък удар в края на миналата година, когато Форд се оттегли от световния шампионат. Този акт само подкрепи любимата теза на Екълстоун: че големите производители, ръководени от управителни съвети, които слабо се интересуват от автомобилни състезания, не могат да защитават дългосрочните интереси на Формула 1 като него. И накрая, на 19 януари тази година, дойде новината, която мнозина изтълкуваха като окончателния некролог за GPWC - Ферари неочаквано подписа нов договор с Екълстоун за времето след 2008-а. Опозицията загуби най-важната си фигура. Като се има предвид пълната хегемония на Ферари в последните години, доста специалисти заключиха, че този договор на практика слага край на войната. Но колкото и изненадващ да бе съюзът на италианците с Екълстоун, още по-изненадваща бе реакцията на останалите от GPWC. Тайното съглашение между големите акули (постигнато според мълвата с цената на 80 млн. евро) на практика означава, че за другите, които искаха по-справедливо разпределение на баницата, остава дори по-малко парче, отколкото досега. При това Бърни имаше всички основания да смята, че след като е привлякъл на своя страна най-богатия, силен и популярен отбор, останалите няма да имат друг избор, освен да приемат условията му. Първата гневна реакция дойде от Тойота и Хонда - единствените два големи производителя, които до този момент седяха върху оградата, разколебани чия страна да вземат. Тяхното внезапно присъединяване към GPWC даде допълнителен кураж на бунтовниците- до такава степен, че те изобщо не дойдоха на срещата с президента на FIA Макс Моузли, на която уж трябваше да се решава бъдещето на автомобилния спорт. На голямата кръгла маса седнаха само Моузли, Екълстоун и представителят на Ферари. Това вече разтревожи Бърни и броени дни по-късно той обяви новото си предложение - отборите да получат петдесет на сто от очакваните приходи (към 650 млн. евро). Отговорът на GPWC не закъсня - миналата сряда бе представена структурата на бъдещия алтернативен шампионат, която, освен че дава на отборите 80 на сто от приходите, им гарантира и нещото, което винаги е липсвало при Екълстоун - прозрачност. Другата основна разлика е, че мениджърите в GPWC няма да се опитват да печелят богатство лично за себе си - което подчертано не може да се каже за Бърни Екълстоун. Разбира се, стартът на алтернативния шампионат е още далеч в бъдещето, пък може и изобщо да не се стигне до него. Но въпреки това ситуацията в момента недвусмислено показва, че и Ферари, и Екълстоун са направили грешна преценка. Моделът на GPWC впечатлява - признава Мартин Уитмарш, изпълнителният директор на Макларън-Мерцедес. - Той предвижда далеч по-практичен и интелигентен подход в отношенията с медиите, собствениците на пистите и със зрителите. Изобщо този модел признава нещо, което Екълстоун досега отказваше да признае - че за последните 30 години и автомобилният спорт, и светът като цяло са станали доста по-сложни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във