Банкеръ Weekly

Съдби

ФИНАНСОВИТЕ ТЕРОРИСТИ С БЕЛИ ЯКИЧКИ - III част

Контролната и правната система на САЩ правят нищожно малко, за да предотвратят най-пагубните престъпления на Уолстрийт, които по правило вземат най-много жертви. Интервютата с близо шестдесет настоящи и бивши федерални прокурори, надзорници, адвокати, криминалисти и високопоставени корпоративни ръководители очертават твърде обезпокоителна картина. Сформираното към ФБР специализирано звено, преследващо белите якички, се занимава предимно с широкомащабни схеми за измами в здравната система и в сферата на застрахователните и ИНТЕРНЕТ-услугите. Те обикновено прехвърлят традиционните нарушители на счетоводните и инвестиционните правила на Комисията за ценни книжа и фондови борси. Служителите на комисията, макар и добре подбрани и обучени, са недостатъчно на брой, за да проследят всички потенциални криминални престъпления. Прокурорите от своя страна отказват да разследват повече от половината дела, които им изпраща борсовият надзорник. Държавните контролни органи, с малки изключения, се дистанцират от най-комплицираните случаи. Така наречените саморегулиращи се организации, като Националната асоциация на дилърите, търгуващи с ценни книжа, са твърде беззъби. Браншовите търговски сдружения от рода на Американския институт за лицензираните обществени счетоводители пък упорито защитават собствените си интереси. Най-лошото от всичко обаче е, че корпоративните ръководители често си затварят очите или благославят негласно агресивните подходи, използващи пролуките в законодателството.От годишния статистически доклад нащатското Министерство на правосъдието за 2000 г. (последните съществуващи статистически данни) е видно, че федералните прокурори са обвинили 8766 души, определени като престъпници с бели якички, и са осъдили 6876 от тях. Но едва 4 хиляди са били осъдени на затвор, и то за срок под три години. По оценка на експерти средният им престой зад решетките е бил около 16 месеца. Ако пък се направи още по-щателен разбор на изнесените статистически данни, ще стане ясно, че само 226 от тези 4 хил. осъдени на затвор са извършили измами с ценни книжа или при търговия с финансови или стокови деривативи. Статистиката на Федералната дирекция на затворите към октомври 2001 г. доказва още по-категорично колко рядко криминално проявени с бели якички попадат зад решетките. От общо 156 238 питомци на федералните затвори само 1021 отговарят по описание на елитната категория престъпници. В тази бройка влизат всички интелигентни измамници - застрахователни, виновници за фалити, фалшификатори на пари, нарушители на закона за изборите и банкови и пощенски обирджии. Над половината от тях излежават присъдите си при облекчен режим, в много случаи в клубни федерални затвори, комфортни почти като мотелите. Федералната дирекция на затворите не може да каже колко точно от осъдените мошеници са признати за виновни в измами с ценни книжа. Министерството на правосъдието пък изобщо няма желание да разгласява подобна информация. Все пак според данни, получени по индиректни пътища, през периода 1992-2001 г. оторизираните служители на Комисията за ценни книжа и фондови борси са изпратили 609 случая в Министерството на правосъдието за евентуални криминални обвинения. Прокуратурата е излязла с решение по 525 от тях, като за над 64% е било заведено дело. Седемдесет и шест процента от обвиняемите са признати за виновни, но повече от половината от тях не са прекарали нито ден в затвора. И ако още не сте успели да сметнете магическия брой на затворените престъпници от Уолстрийт, то той е точно 87.Първата линия на защита срещу криминалните прояви на белите якички от борсите е Националната асоциация на дилърите, търгуващи с ценни книжаВ периода 1997-2000 г. регулативният орган на бранша е получил 23 753 клиентски оплаквания срещу регистрирани свои членове. След щателно проучване асоциацията е забранила до живот на 1662-ма от членовете си да се занимават с ценни книжа, а други хиляда души са били отстранени временно за нарушаване на законите и нормите. Въпреки впечатляващите си указания за налагане на санкции от 117 страници, Националната асоциация не може да направи нищо повече от изключване на дилъри и брокери от клуба, защото няма право да завежда граждански дела срещу прегрешилите. Така тази първа линия на защита срещу борсовите престъпници се оказва твърде несигурна. Положението в Американския институт на лицензираните обществени счетоводители е още по-трагично. Там изобщо не полагат истински усилия за спазване на правилата, с изключение може би на едно - никога да не се вземат мерки срещу одитори, докато не приключат всички граждански дела срещу тях. Идеята е съвсем прозрачна - да не се използват действията на института срещу членовете му по време на процеса. Следващата линия на защита еКомисията за ценни книжа и фондови борсиГлавната задача на тази независима надзорна институция е да защитава инвеститорите и финансовите пазари, като следи компаниите да играят по правилата. Но реалната й мощ е по-скоро в сферата на убеждението, отколкото на наказанието. Тя може да принуждава компаниите да спазват параграфите на търговията с ценни книжа, може да ги глобява при нарушаването им, може дори да ги обвини в граждански процес за погазване на закона. В този случай изпълнителното управление на Комисията за ценни книжа трябва да работи заедно с федералните и държавните прокурори - игра, която често се превръща в слабо ченге срещу лошо ченге.Все пак през периода 1997-2000 г. бившият председател на същата тази комисия Артър Левит успя да поразтърси пластовете с предоставената му власт. Пълномощниците от изпълнителното управление на повереното му ведомство заведоха граждански дела срещу 2989 ответника. В тази бройка влизат 487 индивидуални обвинения за неправомерно използване на вътрешнофирмена информация при сделките, 365 за борсови манипулации на цените на акции, 343 за нарушение на законите и нормите на финансовите отчети на фирмите, 196 за неуважение и оскърбление на регулативния орган и 94 за измама на клиенти. Ако комисията прецени, че в някои случаи става въпрос за криминални престъпления, тя трябва да ги прехвърли на щатската прокуратура. Именно там се пропуква втората линия на защита. Комисията има необходимия опит да подуши криминалното деяние, но не и да води следствие. Прокуратурата има власт, но няма опит да разплита сложни финансови престъпления. Единственото звено, което е в състояние да се справи с борсовите измами, е нюйоркскатаСпециализирана служба по измами с ценни книжа и борсови стокиТя се прочу покрай успешно разплетения случай на борсови манипулации от краля на високорисковите облигации Майкъл Милкен в края на 80-те години на ХХ век. В тази структура, която трябва да се бори с измамниците от Уолстрийт, обаче работят едва 25 специалисти. Лесно обяснимо е защо тя отказва да разследва повече от половината случаи, прехвърлени й от Комисията за ценни книжа и фондови борси. Федералните и държавните прокурори по разбираеми причини отказват да се занимават с измами с ценни книжа, които се разплитат по-трудно от стандартните криминални престъпления и не се рентират. Всеки прокурор има по осем обира или случая с наркотици срещу едно-единствено престъпление на бели якички. Което пък лесно обяснява прилаганите двойни стандарти в присъдите на двата типа закононарушения. В крайна сметка мрачната статистика на гениалните измами на Уолстрийт продължава да се трупа. През 1999 и 2000 г. Комисията за ценни книжа и фондови борси е поискала от 96 компании да преоценят печалбите си или други финансови отчети. Тази цифра надхвърля общия брой на всички подобни случаи за периода 1990-1999 година. През януари 2002-ра Федералната корпорация за застраховане на депозитите съобщи още обезпокоителни новини - 257 публично търгувани фирми са обявили банкрут. Това е с 46% повече от обявените фалити през цялата предходна година, което е своеобразен рекорд. Тези компании прехвърлиха под съдебна протекция активи за 259 млрд. щ. долара, които вече не са собственост на акционерите им. Четиридесет и пет от фалиралите са големи компании с активи от по над 1 млрд. щ. долара. Разбира се, всичко това би изглеждало нормално в период на икономическа рецесия или борсов срив. Но броят на фалиралите непублични фирми през същия период е нараснал съвсем слабо. Което, според контролните органи и защитниците на потърпевшите, означава недвусмислено, че са налице елементи на измама.

Facebook logo
Бъдете с нас и във