Банкеръ Weekly

Съдби

ФИНАНСОВИТЕ ТЕРОРИСТИ С БЕЛИ ЯКИЧКИ - II част

След скандалите около фалитите на кредитните и спестовните банки преди десет години нито едно криминално финансово престъпление не е било отразявано толкова щедро от медиите в САЩ като случая Енрон. Но мащабните измами на хората с бели якички разяждат света на бизнеса и на правната система в страната на неограничените възможности далеч преди енронистите да взривят общественото мнение. Безцеремонният Артър Левит - бивш председател на щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси, отдавна говори за тълпи престъпници, които шетат из горните етажи на корпоративна Америка.1929 година: Албърт УигинПрез лятото на 1929 г. шефът на Чейз Нешънъл Бенк (Chase National Bank) Уиниг се възползва от бясното покачване на цените на акциите и малко преди борсовия срив продава накъсо (без реално да ги притежава) срещу пари в брой 42 хил. акции от банката. Търговските му операции, макар и законни за времето си, навреждат на интересите на акционерите. Това предизвиква създаването на специален закон, който забранява на главните изпълнителни директори къси сделки с ценните книжа на компаниите, които ръководят.1930 година: Айвър Крюгер - кралят на кибритаДо началото на Великата депресия, чрез мрежа от фирми, роденият в Швеция Крюгер задоволява две трети от световното потребление на кибрит. За да се задържи в бизнеса, създава и използва 400 задбалансови пирамидални структури, от които само той разбира, мами банкерите си и подправя подписи. Империята му се сгромолясва след като през 1932 г. Крюгер посяга на живота си. Измамените от него американски инвеститори губят 250 млн. щ. долара. 1938 година: Ричърд УитниУитни е бивш директор на нюйоркската фондова борса. През 1935 г. се оттегля от поста си и започва да се занимава със спекулативни инвестиции в компании за спиртни напитки. Крепи бизнеса си със средствата на вдовици и сираци, вложени във фонд за доверително управление, който ръководи. Взема заеми от роднини и тайно ползва пари от яхтклуба на Ню Йорк, чийто ковчежник е по онова време. Осъден е на три години затвор1961 година: Електрическият картелВ началото на 60-те години на ХХ век управителите на Дженеръл Илектрик, Уестинхаус и други именити щатски компании сключват тайно споразумение последователно да печелят поръчки за федерални проекти. Седем от участниците в заговора са осъдени на затвор за нарушаване на антитръстовия закон на Шърман.1962 година: Били Сол ЕстисХитрият и находчив бизнесмен Естис решава да навлезе на пазара на изкуствени торове в Западен Тексас. Набира капитал, като ипотекира несъществуващо земеделско движимо имущество. През 1965 г. е вкаран зад решетките. Когато през 1971 г. излиза на свобода, отново започва да се занимава със стария си бизнес, като този път ипотекира несъществуващи нефтени съоръжения. През 1979 г. отново влиза в затвора за неплатени данъци.1970 година: Корнфелд и ВескоОфшорният фонд на Бърни Корнфелд Инвестърс Оувърсийз Сървис (Investors Overseas Service), от който той източва милиони долари, фалира през 1970 година. Корнфелд е хвърлен в затвор в Женева през 1973 г., през 1974 г. е пуснат под гаранция, а след още пет години всички обвинения срещу него са снети. Инвестърс Оувърсийз Сървис е спасен от инвеститора Робърт Веско с цената на 5 млн. щ. долара. По-късно новият собственик източва 250 млн. щ. долара от него и забягва в Куба. По непотвърдени данни той излежава 13-годишна присъда в кубински затвор за нарушение на тамошните закони. 1983 година: Марк РичНашумелият през последните години на миналия век Марк Рич и партньорът му Пинкъс Грийн спечелват 105 млн. щ. долара от незаконни сделки с търговия на суров петрол през 1980-1981 година. Парите са вкарани в офшорни поделения, а самите играчи се установяват в Швейцария, за да не бъдат подведени под отговорност за избягване на данъчно облагане от щатската администрация. 1986 година: Боески, Милкен и ДрекселПрез 1986 г. щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси обвинява брокера Иван Боески в използване на вътрешнофирмена информация за лично облагодетелстване. За да намали присъдата си, Боески се съгласява да даде показания, които уличават създателя на пазара на високорискови облигации (junk bonds) Милкен в манипулации. Боески прекарва в затвора 22 месеца, Милкен - две години, а управителят на инвестиционната банка Дрексел Бърнъм Лембърт (Drexel Burnham Lambert), която Милкен довежда до фалит, умира. 1989 година: Чарлз Кийтинг и банкрутът на ЛинкълнУправителят на спестовно кредитната компания Линкълн (Lincoln SL) Кийтинг е обвинен в мошенически операции с високорискови облигации и във фалшиви сделки за фабрикуване на несъществуващи печалби. Осъден е на 12.5 години затвор, но лежи по-малко от пет. Цената, която плащат американските данъкоплатци, е 3.4 млрд. щ. долара - най-скъпият фалит на спестовно-кредитна институция в историята на САЩ.1991 година: Международна банка за кредити и търговияМеждународната банка за кредити и търговия (Bank of Credit Commerce International) си спечели прякора Международна банка за измамници и криминално проявени (Bank for Crooks Сriminals), след като бе закрита заради международен скандал за пране на мръсни пари. Сред дискредитираните лица бе и нейният управител Кларк Клифърд - съветник на четирима щатски президенти. 1991 година: Салъмън БрадърсТърговецът на ценни книжа от инвестиционната компания Салъмън Брадърс (Salomon Brothers) Пол Мозер бе обвинен в нарушаване на законите с отказа си да допусне фирма да кандидатства за над 35% от ценните книжа, предложени на аукцион от щатското финансово министерство. Той лежа в затвора четири месеца, Салъмън бе доведена до ръба на банкрута, а тогавашният й управител Джон Гутфройнд подаде оставка.1995 година: Бенкърс Тръст/Търговец на деривативи от щатската инвестиционна банка Бенкърс Тръст (Bankers Тrust) пропуска да уведоми клиентите на финансовата институция Гибсън Грийтингс и Проктър енд Гембъл за рисковете на търговията с екзотични контракти. Проктър енд Гембъл понася около 200 млн. щ. долари загуба, но успява да си върне по-голямата част от сумата от Бенкърс Тръст. Федералният резерв наказа банката.1997 година: Уолтър ФорбсБроени месеци след образуването на Сендант (Cendant) от сливането на компаниите CUC и HFS лъсват подправени счетоводни отчети на CUC и несъществуващи печалби за 500 млн. щ. долара. Шефът на компанията Уолтър Форбс е обвинен в измама и ще бъде съден тази година.1997 година: Къламбиа/ Ейч Си ЕйКомпанията за здравни продукти от Нешвил (Columbia/HCA) става предмет на най-мащабното в историята на САЩ федерално разследване на измами в този сектор. През 2000 г. ръководството й се съгласява да уреди извънсъдебно спора с цената на 840 млн. щ. долара. В сумата е включена и 95 млн. щ. долара глоба за криминално престъпление - изключително рядко решение за корпоративна Америка.1999 година: Мартин ФренкълФинансистът измамник източва най-малко 200 млн. щ. долара от цяла група застрахователни компании, които контролира. Заловен е в Германия четири месеца, след като напуска САЩ. В момента е в затвора на Род Айлънд и очаква съдебен процес по обвинения в измама и конспирация. 2000 година: Сотбис и Ал ТаубманОт години световният елит е хванат в капана на фиксираните цени и комисиони на аукционния бизнес, в който най-активно участват привидните върли съперници Сотбис и Кристис. Управителят на аукционната къща Сотбис Таубман бе признат за виновен в конспирация през 2001 г. и очаква присъдата си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във