Банкеръ Weekly

Съдби

ФИНАНСОВИТЕ ТЕРОРИСТИ С БЕЛИ ЯКИЧКИ - I част

ФИНАНСОВИТЕ ТЕРОРИСТИ С БЕЛИ ЯКИЧКИ - I частСкандалните разкрития около фалита на Енрон наложи създаването на цял куп специални групи и комисии към Конгреса, които трябва да установят до кои етажи на властта се простират пипалата на корупцията. Безцеремонният Артър Левит - бившият председател на щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси, отдавна говори за тълпи престъпници. В случая с Енрон той отиде още по-далеч, оприличавайки главните виновници за краха на енергийния търговец с карнавални търгаши. Този пореден позор на корпоративна Америка бе коментиран дори от комедианта Джон Стюарт - стожера на популярно телевизионно шоу (The Daily Show). След парада на цяла плеяда изпълнителни директори от Енрон и от одитора му Артър Андерсън (Arthur Andersen) на телевизионния екран Стюарт се обърна към камерата и извика: Защо всички вие не сте в затвора? Но не в специалния затвор за бели хора, а в истински. Перфектен въпрос, но, за жалост, целящ да предизвика единствено смях. След скандалите около фалитите на кредитните и спестовните банки преди десет години нито едно криминално финансово престъпление не е било отразявано толкова щедро от медиите в САЩ. Но мащабните измами на хората с бели якички разяждат света на бизнеса и на правната система в страната на неограничените възможности далеч преди енронистите да взривят общественото мнение. И макар че участниците в тях очертават целия асортимент от творчески измамници с директорски нашивки, те имат една обща черта - много трудно завършват в затвора. Обезпокоителното заключение за масовото прилагане на двойни стандарти се подкрепя и от едно статистическо проучване в САЩ, което сравнява присъдите срещу могъщи финансови играчи (отмъкнали от 100 хил. щ. долара нагоре от спестовните и кредитните компании преди десетина година) с присъдите на редовите престъпници. Мошениците от финансовия бранш са получили средно по 36.4 месеца затвор. Обвинените в кражби - обикновено от 300 щ. долара надолу, са били осъдени средно на по 55.6 месеца зад решетките, а крадците на коли - на 38 месеца. Ако се сравнят щетите от двата вида престъпления, ще се получи още по-шокиращ резултат. Загубите от всички банкови обири в САЩ през 1992 г. са били общо 35 млн. щ. долара, според официалните доклади на ФБР. Тази цифра е едва един процент от щетите, произтекли само от измамите на Чарлз Кийтинг, предизвикали фалита на спестовно кредитната компания Лйнкълн сейвингс енд лоунс (Lincoln Savings Loans). От близо един век общественото мнение в САЩ се разтърсва от шокиращи случаи на финансови престъпления. Преди няколко години щатските контролни органи обвиниха шефовете на управления в инвестиционната компанияКреди Суис Фърст Бостън(Credit Suisse First Boston) за участие в просмукваща схема, чрез която били източени десетки милиони долари клиентски печалби от търговски сделки по време на бума на ИНТЕРНЕТ-фирмите. Това станало под формата на начислени допълнителни комисиони, като само за едно тримесечие през 1999 г. задкулисно договорените приходи достигнали една пета от общия обем комисиони на инвестиционната банка. Такива поне са фактите, съобщени официално през януари тази година от Комисията за ценни книжа и фондови борси и от Националната асоциация на дилърите, търгуващи с ценни книжа. За наказания изобщо не стана въпрос, а от Креди Суис Фърст Бостън заявиха, че нито признават, нито отричат неправомерни деяния. Инвестиционната банка плати 100 млн. щ. долара глоба на Комисията за ценни книжа и фондови борси, задето е пренебрегнала високите изисквания на търговската чест и наказа 19 свои служители с глоби от 250 до 500 хил. щ. долара. Обвинения в криминално престъпление не последваха, защото прокуратурата в Манхатън прекрати разследването си след извънсъдебното уреждане на случая. С две думи, никой не отиде зад решетките.Месец преди събитията около Креди Суис Фърст Бостън производителят на лекарстваАй Си Ен Фармасютикълс(ICN Pharmaceuticals) призна вината си по криминално обвинение за измама. Компанията е заблуждавала дълги години международните инвеститори, че е разпространявала най-популярното си лекарство райбъвирин с одобрението на оторизираните органи. По случая бе проведено петгодишно разследване от специален разширен съдебен състав. Крайният резултат е 5.6 млн. щ. долара глоба и тригодишен изпитателен срок за дейността на фирмата. Прокурорите по делото твърдят, че Ай Си Ен Фармасютикълс не само е измамила инвеститорите, но нейният управител Милан Панич е реализирал над един милион долара печалба от измамата, след като набързо е продал част от акциите си в компанията. Той обаче изобщо не е обвинен за злоупотреба със служебното си положение, нито за каквото и да било друго криминално престъпление. Единственото безкомпромисно решение на Комисията за ценни книжа и фондови борси бе да го лиши от правото да заема ръководни постове в публично търгувани фирми.Едва ли някой може да забрави и грандиозните скандали от 1998 г. със Сънбийм (Sunbeam) и Уейст Мениджмънт (Waste Management). Бившият главен изпълнителен директор на Сънбийм Албърт Дънлап си спечели прякора серийният трион заради масовите уволнения на работници веднага след назначението му през 1996 г. за ръководител на фирмата за потребителски стоки. Оказало се обаче, че до раздялата му с тази длъжност на 15 юни 1998 г. той е подправял усърдно и финансовите отчети на компанията. За тази си дейност Дънлап евентуално може да бъде осъден в граждански, но не и в криминален процес. Комисията по ценни книжа и фондови борси го обвини, че заедно със своите фаворити е извличал полза от всяка счетоводна измама. В момента делото е във фаза на представяне на доказателства и по всяка вероятност ще бъде уредено извън съда, като обвиняемият отрича да е престъпил закона. Какъвто и да е изходът, Дънлап ще излезе сух от водата. Сънбийм му е изплатила 12.7 млн. щ. долара под формата на заплата и акции само за 1998 година. А и ако нещата се развият не според очакванията, той може да се откупи със средствата, които получи от продажбата на тотално изсмуканата фирма за производство на хавлии и памучни тъкани Скот Пейпър (Scott Paper), чийто управител и главен изпълнителен директор бе до постъпването си в Сънбийм. По оценка на самия Дънлап тази сделка му е донесла чисто 100 млн. щ. долара.Естествено, инвеститорите на Сънбийм нямат късмета на Дънлап. Когато след вътрешна проверка счетоводните му измами са разкрити, компанията преоценява печалбата си за 1998 г. до 50% от стойността й през 1997 година. Само за шест месеца акциите на Сънбийм падат от 52 на 7 щ. долара, заличавайки 3.8 млрд. щ. долара пазарна капитализация. Одитор и в този случай е Артър Андерсън, който се откупва със 110 млн. щ. долара извънсъдебно споразумение по заведеното срещу него дело. Никой не влиза в затвора. Друг клиент на Артър Андерсън - компанията за събиране и рециклиране на отпадъциУейст Мениджмънтпък в продължение на шест години осчетоводява нереално високи приходи, за да си спечели репутацията на бързоразрастваща се фирма. През 1998 г. се установява, че в резултат на манипулациите печалбата й е надута с 1.4 млрд. щ. долара и компанията предприема мащабни съкращения на цифрите, за да ги приведе в съответствие с истинското си финансово състояние. Андерсън си измива ръцете пред акционерите с 220 млн. щ. долара. От своя страна Комисията за ценни книжа и фондови борси издава първото си от над 20 години обвинение в измама срещу голяма фирма, по което одиторът плаща 7 млн. щ. долара глоба. Допълнително трима от партньорите на Андерсън са глобени от 30 до 50 хил. щ. долара. Както се досещате, никой не е поставен дори под домашен арест.Едва на 26 март тази година Комисията за ценни книжа и фондови борси обвини бившия управител и основател на Уейст Мениджмънт и други петима висши ръководители за измама в особено големи размери. Надзорният орган твърди, че в резултат на използваната незаконна счетоводна гимнастика шестимата ръководители са спечелили милиони долари от несъществуващи печалби, а инвеститорите са загубили над 6 млрд. щ. долара. Комисията иска обвиняемите да върнат неправомерно получените суми и да им бъде забранено да заемат висши ръководни постове или да участват в директорски бордове. Криминални обвинения не са повдигнати.Списъкът с щатските финансови измамници може да се допълни и разшири с най-скандалните случаи до началото на миналия век, при които обвинените или успяват да се изплъзнат от правосъдието, или прекарват по няколко години в затвора при лек тъмничен режим и отново се заемат с бизнес. Италианецът Карло Чарлз Понзи е бащата на съвременните щатски финансови пирамиди. През 1903 г. той емигрира в САЩ, сменя най-различни работни места и през 1917 г. се установява в Бостън. Наемат го да пише на машина и да отговаря на чуждестранна поща. Две години по-късно Понзи решава да издава списание за външна търговия. Той пише писмо до познат от Испания, на когото предлага бъдеща публикация. Испанецът изпраща отговор, като в писмото си слага и международен пощенски купон. Понзи трябва да го размени срещу марки в щатски пощенски офис и с тях да изпрати списанието в Испания. Италианецът веднага установява, че въпросният пощенски купон е бил купен в Испания срещу равностойността на един цент. В САЩ пък за него той получава шест едноцентови пощенски марки. Предприемчивият Понзи веднага съзира своя шанс за забогатяване чрез арбитраж на международни пощенски купони от по-слабо развити страни срещу щатски марки. На 26 декември 1919 г. той регистрира бизнеса си като Сикюрити Иксчейндж Кампъни (Security Exchange Company) и обещава на потенциалните си инвеститори 50% доход за 90 дни. Хиляди американци се хващат на въдицата и се втурват да купуват издадените полици. Понзи плаща на първите с парите на следващите жадни за светкавично забогатяване будали. Арестуван е на 13 август 1920 г. и е осъден на пет години затвор за измама на 40 хил. души с 15 млн. щ. долара (140 млн. щ.долара днес).(Следва)

Facebook logo
Бъдете с нас и във