Банкеръ Weekly

Съдби

Филип Найт: САМОТНИЯТ БЕГАЧ НА ДЪЛГИ РАЗСТОЯНИЯ, КОЙТО ПРЕВЗЕ СВЕТА С NIKE

Това е приказна история за едно американско момче, на което всички се подигравали, защото било лудо по безцелното бягане на дълги, средни и всякакви разстояния. А тогава (през 60-те години на миналия век) джогингът изобщо не бил модерен. Днес Филип Найт е собственикът на компанията Найк, чието мото е Just do it! (Просто го направи!) Тайната на Филип е в последователното, дори фанатично спазване на такива норми като Играй според правилата, но бъди жесток и Искаш ли нещо, трябва да го получиш, типични повече за японските самураи, на чиято философия се е възхищавал още като студент. Но именно те го превръщат в един от най-богатите индустриалци на нашето време. Създателят на империята Найк, подреждана сред петдесетте най-преуспяващи компании в света, е може би единственият, който признава, че нищо или почти нищо от успехите си не дължи на високите технологии, компютрите, производството на оръжие... Още по-малко на небезизвестните Рокфелерови ябълки. Неговото откритие е: революционна концепция за спортната обувка, излята в калъп, който съдружникът му изровил от вехториите на съпругата си. Никой не може да отрече, че откакто прочутите маратонки се появиха на бял свят, половината човечество ги предпочита за разходка и спорт.Според американското списание Форбс, богатството на Филип Найт възлиза на 5.7 млрд. щ. долара. Казват, че дори из затънтените джунгли на Папуа-Нова Гвинея знаят името на неговата фирма, която основава преди тридесетина години, взимайки заем от 3 хил. щ. долара. Мястото, което Найк достига в света на спорта, е такова, че преди олимпиадата в Атланта през 1996 г. се стигна дори до предложението Олимпийските игри да бъдат наречени Игрите на Найк. Тогава над 10% от спортистите носеха екипи с емблемата на компанията - легендарната вече легнала запетайка. Сред най-известните почитатели на марката са Карл Люис, Андре Агаси, Марион Джонс... Нейно рекламно лице беше и самият Майкъл Джордан. А на световното първенство по футбол в Япония и Южна Корея 9 от участващите 32 отбора бяха с екипировка на Найк. Въпреки многобройните триумфи обаче малцина са чували името на Филип Найт и знаят, че мъжът, постоянно скрит зад тъмните очила, продава всяка секунда по триста чифта маратонки по цялата планета. Биографите му твърдят, че Найт винаги е бил особняк. Той е от този тип хора, които са постоянно нащрек и никога нищо не споделят. Като студент в университета в Орегон си спечелил прякора Бялата къртица. Намек за бледата му, опъната кожа, но и за характера му. Други пък го описват като пират или разбойник с глава на счетоводител. Всичко това е вярно. Найк е сред най-агресивните компании за спортна екипировка. Тя измести най-безпардонно конкурентите си като спонсор на олимпиадата в Синди през 2000 г. и е в основата на десетки скандали. Още се помни случаят от олимпийските игри в Барселона, когато при награждаването на баскетболистите Майкъл Джордан закри логото на спонсора на американския отбор - Рийбок, за да направи удоволствие на своя приятел Фил Найт. В името на рекламата от Найк заставиха и Роналдо да играе болен във финалната среща срещу французите на Световното първенство по футбол през 1998 година. И още, и още...Разбира се, никой не си е представял, че тъкмо Филип Найт ще има толкова блестяща кариера и ще влезе в класацията на Форбс сред 400-те най-богати американци. За 2002 г. той е на 45-о място. Найт е роден на 24 февруари 1938 г. в Портланд, един от най-големите градове на щата Орегон. Бил силен ученик, но повече го запомнили със страстта му към тичането. В университета съдбата го срещнала с Бил Бауърман, запален бегач на средни разстояния, и двамата се сприятелили за цял живот. Бауърман бил много вманиачен и проучвал всичко, което може да улесни бегачите. Непрекъснато експериментирал с нови и нови обувки - опитвал се да ги направи по-леки. Според изчисленията му, при пробягване на една миля (1609 метра) атлетът прави средно 880 крачки. А ако обувките му са с една унция по-леки (28.3 грама), то за четири обиколки на пистата на нормален стадион ще му се наложи да вдига общо 25 кг по-малко. И естествено ще спечели. Така Бауърмън създал лека, тясна и мека обувка, но тогава приятелят му Найт още не подозирал, че с това ще е свързана мисията му в живота. По-късно Филип бил приет да специализира счетоводство в университета в Станфорд и там един от преподавателите го накарал да напише статия за бизнеса, с който най-малко би искал да се занимава. Това, което Найт обичал с цялото си сърце, било тичането - индивидуален спорт, неизискващ скъпа екипировка, а само едни гащета, фланелка и чифт маратонки. Колкото до маратонките, Адидас вече представяли продукцията си в САЩ. В началото на 60-те години обаче спортните обувки с тази европейска марка били много скъпи и неособено популярни. Какво ще стане, ако японците направят с маратонките това, което сториха с фотоапаратите? Найт бил осенен от идеята, че благодарение на евтината японска ръка американският дистрибутор би могъл да засенчи Адидас, като предложи приемливи цени, без да отстъпва от качеството. Гениално, казали приятелите му и го забравили.През 1962 г. с дипломата от Станфорд Найт трябвало да мине през задължителния ритуал за американските абсолвенти: среща с представители на различни фирми, които набират кадри. Вместо носна кърпичка младежът сложил в джоба на сакото си... бял чорап. Само че по време на събеседването се наложило да облекчи носа си, бръкнал в залисията за кърпичката си и всички видели чорапа. Без да губи самообладание, абсолвентът го използвал пред ужасените погледи на бъдещите си работодатели и така й не станал счетоводител. Останал на сухо, Найт решил да опита в бизнеса със спортни обувки. Продал колата си, взел малко пари назаем от баща си и се отправил към Япония. В Страната на изгряващото слънце започнал да реализира идеята, която му хрумнала в Станфорд. Японската марка Тайгър търсела дистрибутори за западните американски щати и това му се сторило приемливо. Приел предложението и заедно с Бил Бауърман започнали по време на спортните състезания през уикендите да продават маратонките Тайгър на ученици. Един от специализираните магазини на японската фирма наела Найт и на половин работен ден, но не за дълго. Понасъбрал опит, през 1972 г. той решил да опита със собствени маратонки, а неуморимият Бауърман вече бил измислил модела.И досега в една малка витрина на суперелегантната централа на Найк в Бивъртън, предградие на Портланд, може да се види един стар калъп. Благодарение на него Филип Найт успява да натрупат състояние. Приятелят му Бил Бауърман го взел от жена си, а една студентка по счетоводство нарисувала емблемата на новите спортни обувки срещу скромните 35 долара. Най-странното е, че първоначално Найт не бил очарован от легналата запетая, превърнала се днес в един от най-известните символи на планетата.В суматохата около началото на производството всички забравили за името на артикула. В последния момент един от служителите му, Джеф Джонсън, също много близък приятел на Найт, решил, че няма по-подходящо име за спортни обувки от Найк. В чест на богинята на победата от старогръцката митология - Нике.Всъщност хората не се вълнуват толкова от екипировката, колкото от отбора или спортиста, който я носи. Заключението е на Филип Найт. Затова стремежът му винаги е бил неговата компания да продава не обувки, а идеали. Преди да спечелиш краката на купувачите, трябва да завладееш емоциите и сърцата им, подчертава бизнесменът и по-печеливша формула от тази очевидно няма - годишно Найк реализира печалби за 10 млрд. щ. долара.На 64 години Филип Найт е почти непроменен. Както в младежките си години пробягва около 30 километра седмично. Заспивам, ако ходя бавно, споделя той. С жена си и двете си деца продължава да живее скромно, дори спартански. И като своите съграждани от Портланд смята перченето и пилеенето на пари за недопустимо. Редовното му дневно меню е: овесена каша, плодове и мед. Никакви цигари и алкохол. Единствената му слабост са спортните автомобили, но сякаш и това не е чак толкова важно. Най-съкровено желание в живота на Найт е светът да бъде обут с... Найк. Победите на бразилците на световното първенство по футбол доста допринесоха за това. А да не забравяме и сензацията на Мундиал 2002 - отборът на Република Корея, който също бе с Найк. Приказката продължава... Олимпиадата в Атина е нова кота.

Facebook logo
Бъдете с нас и във