Банкеръ Weekly

Съдби

ЕВТИНИЯТА ЗА НАРОДА НОСИ МИЛИАРДИ

ИМПЕРИЯТА АЛДИ ДАРИ БРАТЯТА ТЕО И КАРЛ АЛБРЕХТ С ОГРОМНО БОГАТСТВО, ПОДРЕЖДАЩО ГИ СЪОТВЕТНО НА ПЪРВО И ТРЕТО МЯСТО В РАНГЛИСТАТА НА МУЛТИМИЛИАРДЕРИТЕ В ГЕРМАНИЯНищо не предвещавало бурния възход на братята Албрехт от дребни търговци до върховете на бизнеса. Но тъкмо в това се крие особеният чар на истинските истории на успеха: те приличат на щурмуване на висок връх от раз. Карл Албрехт, роден през 1920 г., и Теодор (Тео), роден през 1924 г., израстват в скромно семейство. Бащата - бивш миньор, припечелва дребни грошове в хлебопекарница, след като белодробно заболяване го принуждава да излезе от забоите. Майката държи магазинче за хранителни стоки в Шонебек, работнически квартал на град Есен.След завършване на прогимназията и двете синчета тръгват по стъпките на майка си. Тео завършва обучението си като търговец на хранителни стоки в майчиното дюкянче, Карл - в реномиран деликатесен магазин. Войната прекъсва професионалния им път и запраща по-малкия брат в Африка, а големият отбива войнишкия си дълг на Източния фронт. Дотук нищо сензационно.Икономическото чудоГодината на валутната реформа маркира първата повратна точка в живота на двамата младежи, завърнали се от фронта. През 1948 г. братята Албрехт започват от нулата с основаването на първия си собствен магазин за хранителни стоки, който бързо се разраства до малка търговска верига. В какво се състояла тяхната бизнесидея? За разлика от процъфтяващите по онова време търговски обекти, работещи с т. нар. марки за отстъпка, които се събирали и приспадали в края на годината, братята давали отстъпката в цената веднага. Освен това те продавали масло на възможно най-ниски цени. Според легендата служителите им всяка вечер пренасяли лелеяната по онова време стока в мазето - Албрехт били твърде стиснати, за да се обзаведат с хладилни витрини.Бизнесидеята се оказва удачна и слага началото на бурна експанзия. През следващите десет години в цялата Рурска област филиалите никнат като гъби, стават над 300, и скоро оборотът им надхвърля 100 млн. марки.През 1962 г. братята откриват в Мюнхен своя първи базар Алди: обзаведен спартански, с добре премислен асортимент от стоки и с безподобно ниски цени - без конкуренция. От този момент Карл и Тео Албрехт безрезервно се посвещават на дисконтовата идея (Albrecht-Discount или Aldi) и се превръщат в евтинджиите на нацията - пардон, в предлагащата най-добри цени фирма във федералната република. Алди гарантира високо качество за малко пари. Това потвърждават не само дегустаторите и контрольорите, но и постоянно нарастващата клиентела. Клиентите на Алди са щастливи най-вече защото търговската верига подрежда прегледно стоките, отнася се честно към купувачите и им предлага изгодни цени. Според изследване на Института за пазарни анализи, публикувано неотдавна в сп. Щерн (Stern), да купуваш в Алди вече не е признак на бедност. Напротив, онзи, който пазарува там, е осмислил съотношението цена - качество и не позволява да бъде повлиян от рекламата.Челно място при компютрите Братята Албрехт не хвърлят почти никакви пари за реклама. Алди няма PR-агенция, няма и служба за работа с медиите. Диплянката Алди информира и излизащата веднъж седмично реклама във всекидневниците са достатъчни на клиента, за да се осведоми за намаленията и промоциите. Там специално се отбелязва, че офертите са в ограничени количества. Поради това ловците на изгодни покупки се нареждат от ранна сутрин пред строгите и на външен вид супермаркети, за да докопат някой от желаните артикули, обикновено компютри или електроуреди.Един от страничните ефекти на тази политика е, че Алди успява да пробие и да се нареди на челните места в почти всички области, които до неотдавна бяха запазени за специализираните търговци. Шестдесет процента от всички немци например вече си купуват компютър при братята от Есен.Почти нищо не е известно за личния живот на знаменитата двойка. Дискретността на братята, когато става въпрос за бизнеса им, да не говорим пък за числа, е също толкова легендарна, колкото и техните дъмпингови цени. Бивши служители споделят, че те са отзивчиви люде, коректни и учтиви и че с тях лесно се води разговор.През 1971 г. Тео стана жертва на отвличане. Драмата продължи 17 дни и приключи с плащането на откуп от 7 милиона марки. Това премеждие направи братята Албрехт още по-затворени и потайни. След него те се оттеглиха на заден план, но гигантската им фирма продължава да се развива пред очите на всички. Още в началото на 60-те години двамата разделиха Германия на северен клон (Норд) - под ръководството на Тео, и южен (Зюд) - под ръководството на Карл, и изградиха мрежа от филиали, които днес са 3500.С Алди около светаАлбрехт предприеха експанзия и в Европа, САЩ, а в последно време и в Австралия. Всеки, който се интересува, може да узнае точно какъв е оборотът на търговската им империя - 31.9 млрд. евро, който през 2000 г. им е донесъл печалба от над 500 млн. евро. Миналата година оборотът се е увеличил с двуцифрено число, а печалбата - с нови 5 процента.От 1994 г. насам Карл Албрехт наблюдава бизнеса като зрител. Той е поверил оперативното ръководство на двама мениджъри, които не принадлежат към семейството. Твърди се, че синът му - Карл Албрехт-младши, също се е оттеглил от управителния съвет. На север обаче - в Алди Норд, Тео по принуда продължава сам да дърпа конците. За разлика от по-големия си брат той е пропуснал навреме да се погрижи за подходящи приемници. Синовете му Тео младши и Бертолд са членове на управителния съвет на регистрираното в Есен ООД Търговия Алди, но бащата си остава пожизнен председател на влиятелната фондация Маркус, която се разпорежда с Алди Норд. Тъй че Тео - страстен любител на голфа - трябва още да поработи, преди да се отдаде на хобито си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във