Банкеръ Weekly

Съдби

ЕВРОВИЗИЯ МЕЖДУ ИКОНОМИКАТА И ПОЛИТИКАТА

ГЪРЦИЯ ИНВЕСТИРА МИЛИОНИ ЗА УСПЕХА НА ЕЛЕНА ПАПАРИЗУЗападът спечели студената война, но загуби Евровизия, заключи Тери Уогън по Би Би Си, след като Великобритания за пета поредна година остана на дъното в европейския песенен конкурс. Не се разстройвай, това е заради политиката, утешаваха разплаканата английска певица Джавайн, която получи едва 18 точки. Дори и някои сериозни анализатори разтълкуваха финала в Киев като едно от първите сражения във войната между Стара и Нова Европа. За да спестим време и пари, предлагам догодина да премахнем песните и направо да гласуваме всеки за съседа си. Едва ли резултатите ще са по-различни. А пък до тази събота си мислех, че съм еврофил, писа Мари Бърнанд в Обзървър. Преди половин век конкурсът на Евровизия бе замислен, за да сплоти разкъсания след голямата война континент. Поне на теория юбилейното 50-о издание бе съвсем близо до тази цел - в конкурса участваха рекордните 39 страни и гласуваха зрители от Владивосток до РейкявикНа практика, както се оплака Уогън, цялото мероприятие се превърна от песенен конкурс в среща на стари другарчета. Разделението на блокове наистина бе очевидно. Балканите гласуваха за себе си, Гърция за Кипър и обратното. Като гледа конкурса, човек би си помислил, че и Съветският съюз още съществува. Само че това добросъседство далеч не е принос на Новата Европа. Цели десетилетия преди включването на Изтока в Евровизия Швеция, Дания и Норвегия си обменяха упорито и невъзмутимо гласове. А споменатата Джавайн нямаше да вземе и 18 точки, ако не бе получила едно дружеско рамо от ирландците. Впрочем всички оплаквания на англичаните от нагласеното гласуване изглеждат абсурдни, защото в крайна сметка спечели тъкмо песента, на която те дадоха максималните 12 точки - My number one на гъркинята Елена Папаризу. Истината е, че гласуването по блокове съществува, но то е по-скоро плод на културна и музикална близост, отколкото на политика. Как иначе да си обясним, че Сърбия, Хърватия и Босна, които доскоро воюваха с невиждано ожесточение помежду си, сега гласуват една за друга. Да не говорим, че тази година се случи нещо историческо - Турция присъди максималните 12 точки... на своя архивраг Гърция. За последните трийсет години гърците не са дали и една точица на Турцияно пък те, както се знае, малко по-трудно се поддават на внезапни сантименти. Според мен в Англия конкурсът е толкова популярен, защото е единствената възможност да видим музика от неанглоезични страни. Защо тогава се учудваме, че и музикалният им език се различава от нашия? Аз лично гласувах за Молдова, чиято песен е несравнимо по-мелодична, енергична и въобще интересна от нашата, писа един читател във форума на Таймс. Молдовската песен, Буника бате доба (Бабо, бий барабана), съвсем очаквано получи по 12 точки от съседите Румъния и Украйна, но взе също по толкова и от Португалия и Литва, спечели гласове почти навсякъде из Европа и завърши шеста. Вокалистът на пънк-групата Здоб ши Здуб, която я изпълнява, бе повече от доволен. Да, Евровизия е политика и геополитика. Да, това е фестивал на най-захаросаната попмузика. Но освен това е и възможност да те види цяла Европа, която ние използвахме по съвсем достоен начин, заяви той. Що се отнася до качеството на песните, отдавна никой не очаква чудеса. Всичко, което ви трябва да знаете за Евровизия, е, че навремето Volare завърши четвърта. Точно така: единственият път, когато в конкурса се появи наистина безсмъртна попкласика, тя бе изпреварена от цели три други посредствени песнички, като едната от тях се наричаше Плип, плап, плоп, писа Ди Велт в обзорен материал за 50-годишнината на състезанието. Посредственост е наистина най-подходящата дума за Евровизия. Но въпреки това конкурсът привлича 600 млн. зрители и играе не само културна, но и икономическа роля. Това обяснява и защо страни като Англия, Франция и Германия, водещи в европейската популярна музика, винаги остават последни. Просто в тях отношението към конкурса е по-несериозно - до участие обикновено се допускат аматьори, познати единствено в кварталния караоке-бар. Докато в други държави състезанието се приема за също толкова важно, колкото са, да речем, олимпийските игри. За малките европейски държави Евровизия е единствената по рода си възможност да се рекламират като туристически дестинациипред наистина огромна аудитория. Затова и украинците запълниха една трета от времето на конкурса с рекламни клипчета за страната си. За Елена от Троя поетът бе казал, че лицето й можело да спусне на вода 1000 кораба. Днес гърците се надяват, че същото ще може да стори и наследничката й Елена Папаризу. Или поне да продаде 1000 самолетни билета. От бившата вокалистка на Антик се очаква - ни повече, ни по-малко - да даде така необходимия тласък на гръцката икономика. Надеждите са, че успехът й в Киев ще прекрати постоянния отлив на туристи в последните години. Затова и министърът на туризма Димитрис Аврамопулос нарече победата й Велик момент. Отвори се пътят за нови чуждестранни инвестиции в културата и туризма, писа популярният вестник И Ора. Елена сама по себе си вече е сериозна индустрия - приходите от продажбата на компактдискове, фланелки, шапки и всякакви други джунджурии с нейния лик надхвърлят 1.3 млн. евро годишно. Правителството в Атина пръсна над 700 000 евро (чрез държавните телевизионни канали) за рекламната кампания на парчето й My number one. Отделно Министерството на туризма пое пълните разноски по европейското турне на 23-годишната Елена. В резултат, докато повечето парчета на Евровизия бяха съвършено нови за зрителите, това на гъркинята звучеше съвсем познато. Така или иначе, в Гърция са убедени, че целта оправдава инвестициите. Единствено възраждането на туризма може поне частично да излекува раните от Атинската олимпиада, която глътна цели 4.4% от брутния вътрешен продукт. Според експертите ще трябват поне три поколения, преди щетите за икономиката да бъдат заличени изцяло. Колкото до политиката, конкурсът никога не е успявал да я избегне напълно. Преди години в Стокхолм португалският участник се представи на сцената с разпятие, стърчащо от дулото на пистолет - това бе сигнал за революцията у дома, която свали от власт диктатора Антонио Саласар. На конкурса в Люксембург след мюнхенското олимпийско клане аудиторията бе предупредена да не ръкопляска изправена, ако не иска да бъде застреляна от охраната. През тази година Ливан внезапно се отказа от конкурса, защото националната телевизия категорично отказа да излъчи пряко изпълнението на израелския участник. Руската песен пък за пръв път в историята бе на английски, вероятно за да достигне до адресата посланието от първия й куплет: Здравей, мила Америка, къде изчезна нашата мечта. В Украйна няколко дни преди избора на представител се разбра, че фаворитката Ани Лорак (най-сексапилната жена на Украйна според анкетите) е била от погрешната страна на барикадите по време на Оранжевата революция. Какъв шанс имаше тя, пяла в подкрепа на Янукович, срещу песента на Грийнджоли, чийто припев гласеше Не на машинациите, да на Юшченко! Комитетът на Евровизия ги принуди да променят текста като твърде политизиран. Грийнджоли спазиха по малко специфичен начин това изискване - текстът стана Революцията е в ход! Лъжите са оръжия за масово поразяване. Съвсем аполитично наистина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във