Банкеръ Weekly

Съдби

ЕВРОПА НЯМА ДА ВИ ЗАБРАВИ

Димитрис Куркулас, ръководител на делегацията на Европейския съюз в България, пред в БАНКЕРЪГ-н Куркулас, в доклада на Европейската комисия за напредъка на България, представен тази седмица (на 13 ноември), се казва, че страната е близко до постигането на функционираща пазарна икономика в средносрочен план. Бихте ли разяснили какво точно се има предвид?- Тази формулировка означава, че през последната една година България е постигнала напредък в редица области, но че й предстои много работа. По отношение на икономиката докладът определено поставя България на по-високо ниво в сравнение с това, което е констатирано през ноември 2000 година. Освен извода, че състоянието на българската икономика е близко до това на работещите пазарни стопанства, комисията е записала и че България в средносрочен план ще може да се справи с конкурентния натиск на общия пазар. Дори само това да беше различното от миналогодишния доклад, мисля, че пак би било положително. Друг важен момент, който сме отбелязали в документа, е запазването на макроикономическата стабилност в страната. Нещо повече, през 2000 г. икономическият растеж на България е достигнал до 5.8% и това е много добро постижение. Добрите резултати обаче трябва да бъдат затвърдени през следващите няколко години, които ще са решаващи за присъединяването на страната ви към Европейския съюз.При представянето на докладите в Европейския парламент комисарят по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген отново спомена България и Румъния отделно от другите страни кандидатки. Трябва ли да се разбира, че разширяването все пак ще става по схемата десет плюс две?- Европейският съюз следва предварително набелязаната си стратегия за разширяване на Изток. Според нея всяка от страните кандидатки ще бъде оценявана в зависимост от нейните постижения. Трябва да се знае, че в хода на преговорите няма да бъдат поставяни нови условия. През следващата година Комисията на ЕС може да прецени по-категорично кои от страните са в състояние да приключат преговорите и да бъдат приети за членки. Ние ще продължим да изготвяме годишни доклади за тези държави, които се окажат не напълно готови. България и Румъния сами са си определили по-късен краен срок за приключване на преговорите. Посланието, което Гюнтер Ферхойген отправи към България и Румъния, бе, че Европейският съюз не ги е забравил и ще продължи да ги подкрепя. Неотдавна новото българско правителство представи своята управленска програма. Мислите ли, че тя съдържа условия за постигане на устойчив икономически растеж?- Засега е рано да се коментира правителствената програма. Ние оценяваме реалните икономически постижения за последните 12 месеца и законодателството, което е прието и приложено. Доволни сме, че в сегашните управляващи има воля да продължат икономическите реформи, започнати от правителството на СДС.Кои са според вас конкретните икономически мерки, които трябва да приложи кабинетът на НДСВ, за да бъде призната икономиката на България за пазарна?- Европейската комисия е посочила част от тези мерки в самия доклад. Необходима е бърза либерализация на цените, която и сега се извършва, но трябва да става с по-ускорени темпове. Регулирането на търговските договори е незадоволително поради недостатъците в съдебната система. Друга съществена слабост е неразвитият пазар на земята. Мнозинството трябва да предприеме и сериозни действия за подобряване на бизнесклимата в страната, да развие капиталовия пазар и да привлече повече преки чуждестранни инвестиции.Като заговорихте за инвестиции, как оценява комисията пускането на емисия от еврооблигации, представена от правителството преди седмица?- Изключително сме доволни от успеха на емисията на български еврооблигации. Това е много важно събитие, макар и да не е свързано пряко с процеса на преговорите по присъединяване. Големият интерес на инвеститорите свидетелства за нарасналото доверие към България, което може само да ви радва.В предишните доклади на комисията България бе упреквана за провеждането на непрозрачна приватизация. Има ли, според вас, напредък към по-обективен процес на раздържавяване?- Мисля, че тазгодишният доклад дава положителна оценка по отношение на приватизацията. Комисията смята, че най-голям е прогресът в областта на банковата приватизация. Нашите препоръки са насочени главно към засилване на постприватизационния контрол на продадените предприятия.Забавеното преструктуриране на енергийния сектор е също обект на силна критика от страна на Европейската комисия. Какво се очаква от България в тази област?- Наистина напредъкът, който България постигна в областта на енергетиката, е твърде малък. Законодателните промени в тази сфера също се забавиха. Необходима е и по-скорошна хармонизация на българските нормативни актове с европейските по отношение на енергийния пазар и този на петролните продукти. Ще напомня, че през 2002 г. България ще трябва да промени и енергийната си стратегия, ако иска да изпълни ангажиментите си по спиране на първите четири блока на АЕЦ Козлодуй. Ние очакваме догодина българските власти да посочат точната дата на спиране на трети и четвърти блок на централата. Такава е и договореността, която постигнахме през 1999 година.Предложението на правителството за нови ставки на акцизите, близки до тези в ЕС, предизвика съпротивата на производители и потребители. Ще приеме ли Европейската комисия българските предложения за петгодишен преходен период при изравняване акцизите на някои стоки?- Запознат съм с проблемите около въвеждането на по-високи акцизи. До този момент България е поискала от Европейската комисия три петгодишни преходни периода за синхронизация на данъчното законодателството. По-конкретно става дума за акцизите за тютюневите изделия, спиртните напитки и безоловния бензин. Трябва да ви уверя, че по тези искания се водят преговори, но не ми е позволено да говоря, докато те не приключат. Сигурен съм обаче, че от наша страна ще бъдат взети предвид икономическите реалности в България .Вие сте отскоро в България. Има ли нещо извън темата за доклада на комисията, което искате да кажете на българите?- Бях за кратко тук в началото на 90-те години. Затова сега съм силно впечатлен от постигнатото. Приятно съм изненадан от българите, които са много гостоприемни и отворени хора. Щастлив съм, че съм тук в такъв исторически за страната момент.Разговора води Стоимен Чакалов

Facebook logo
Бъдете с нас и във