Банкеръ Weekly

Съдби

ЕВРОПА НИ ДАВА ПАРИ, НИЕ ПАЛИМ ПОЖАРИ

Покрай Националната художествена галерия (НХГ) темата за чуждестранните инвестиции в българската култура и стопанисването им у нас отново излезе на преден план. Както е известно, с цялостната реставрация на НХГ - първоначално на източното крило, където е Етнографският музей, а сетне и на основната сграда - се е заела немската фондация Месершмит, която отпусна няколко стотин хиляди лева за целта. В същото време научаваме, че с немски финансови средства в рамките на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа ще започне ремонтът, реставрацията и адаптирането на дома на нобеловия лауреат за литература Елиас Канети в Русе. По инициатива на Германската конфедерация на ректорите на висши учебни заведения Русенският университет и международното сдружение Канети, домът трябва да се превърне в общоевропейски културен център. Дейността му ще бъде съсредоточена в документационния център за делото на писателя, интердисциплинарен център за изследвания, образование и информация, център за конференции и литературно кафене във виенски стил. Така България ще получи опорен репер за трансграничното културно сътрудничество в Дунавския регион, а дори и извън него.След по-малко от месец Френският културен институт ще покаже проектите на българските архитекти, завършили три семестъра по програмата на висшия учебен център Шайо в Париж. Този център, създаден през 1887 г., е специализиран в проучването и опазването на древните паметници, каквито ние притежаваме в изобилие, но все още не умеем да предложим в подходящ вид на публиката - наша и чужда. Двадесет и двама български архитекти и три от Македония се обучаваха под ръководството на френски и български специалисти, а през последния семестър изработиха проект за реставрация на обект по техен избор.Пак през ноември в София ще пристигне г-н Доминик Готие, художник и преподавател в Националното висше училище по изкуствата в Париж. Неговата мисия е да организира и реализира програма за обмен между неговото училище и нашата Художествена академия.И понеже 2002 г. още не е завършила, нека припомним, че ЮНЕСКО я обяви за година на културното наследство, с което отбелязва 30-годишнината от подписването на Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство. До този момент организацията е вписала 730 обекта от цял свят (536 културни, 144 природни и 23 смесени), разположени в 125 страни на света. Сред тях са и девет обекта от България, удостоени с високото признание в периода 1979-1985 г.: Боянската църква, Мадарския конник, скалните църкви в Иваново, тракийската гробница край Казанлък, старият Несебър, резерватът Сребърна, Националният парк Пирин, Рилският манастир и тракийската гробница в Свещари. Сега в картата на ООН ще бъде включено Варненското езеро - един от най-старите сладководни басейни в света. А сензационните археологически открития през последните две години ни карат да мислим, че при умна културна политика и добро стопанисване ще можем да кандидатстваме за още позиции в списъка на световните паметници (но пък сме на път да загубил статута на Мадарския конник, обявен за критично застрашен!).Тези набързо нахвърляни факти показват добронамереното и активно отношение на международните институции, на различните национални ведомства и т.н. към приобщването на България в европейския оркестър. Но те го правят по формулата на ротарианците: ние няма да ви хванем рибата, а ще ви научим как да я хванете сами. Остава да видим на практика какво сме научили!

Facebook logo
Бъдете с нас и във