Банкеръ Weekly

Съдби

ЕВРОПА КАТО ПРИСТАН ЗА АМЕРИКАНСКИ МУЗИКАНТИ

Милчо Левиев, известният български джазмен от Лос Анджелис, е отново в България. Този път инкогнито - за да види внучката си и да се срещне с многобройните си приятели и колеги. На една от тези срещи г-н Левиев сподели последни новини за творческата си дейност, но не избяга и от разговор по някои типично американски проблеми.Започваме с новината: на 29 март Милчо Левиев ще бъде гост-солист на Московския камерен оркестър, с който в Голямата зала на Консерваторията ще свири Рапсодия в синьо на Джордж Гершуин. Това е първото му посещение в Русия (не броим турнетата му в бившия Съветски съюз като диригент на биг-бенда при Българското радио през 60-те години) и още една територия за реализация на неговия талант и висок международен престиж.А инак разговорът ни тече за откликите между музикалния и артистичния живот в Ню Йорк и Лос Анджелис, т.е. за различията между източния и западния бряг, които са традиционни за американската културна историография. В последните години Ню Йорк предлага доста любопитни новини и тенденции, все още недостигнали до България. С голяма горчивина Милчо Левиев споделя, че понятието изкуство в САЩ се счита едва ли не за неприлично. Доминира индустриалното производство, което се ръководи не от музиканти, а от адвокати и счетоводители. Те изчисляват какво ще се харчи и колко приход ще донесе и това е единственият мотив, който ги интересува и ръководи. При това Ню Йорк е най-европейският от всички американски мегаполиси. Лос Анджелис е съвършено различен. Диаметърът му от 90 мили е първото препятствие не само пред изкуството, пред музиката и джаза, но и пред комуникацията между хората. Второто е, че Лос Анджелис е силно комерсиалзиран град, в който всичко се мери с пари. Много от известните музиканти - Чик Кърия, Хърби Хенкък и др. - живеят в Ел Ей, но не свирят в него. Аз самият преподавам в града, пиша музиката си там, но не свиря в Лос Анджелис, а често пътувам из страната. И въобще - обобщава Милчо Левиев - от 60-те и 70-те години, когато е големият бум на рокмузиката и джаза, нещата напълно западат. Аз лично не съм бил в Ню Йорк от десет години, но оттам достигат различни, в това число и добри новини. И се надявам в останалия ми живот да видя поне още едно изкачване на културния живот, който е много принизен. Мисля, че кризата на духовния живот в света, не само в Америка, е много силна.Но пък Америка е голяма и не се изчерпва само със САЩ. Което доказва и последната реализация на Милчо Левиев - програмата Тримата Мишел (Милчо е прекръстен на Мишел) в Канада, е издадена на звуконосител и съдържа пиеси на нашия пианист и композитор. При това Мличо има своята популярност в доста от европейските страни - Германия, Швейцария, Италия, Англия, Русия и др., което му предоставя нови шансове. Неслучайно Алберт Мангелсдорф, директорът на големия фестивал Джаз таге в Берлин - човекът, привлякъл през 1970 г. Милчо на работа в Германия (откъдето той отпътува за САЩ), сподели преди три години, че Левиев е един от най-големите европейски джазови музиканти. Той сбърка, добави г-н Мангелсдорф, че замина за Америка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във