Банкеръ Weekly

Съдби

ЕВГЕНИЯ РАДАНОВА: ДОРИ ЕДИН МЕДАЛ БИ ВЪЗМЕЗДИЛ ТРУДА НИ

Евгения Раданова е състезателка по шорттрек - бързо пързаляне с кънки на къса писта. Родена е в София преди 24 години. Студентка. Неомъжена. Трикратна абсолютна шампионка на Европа; бронзова медалистка от световно първенство; три пъти втора в генералното класиране за Световната купа; световна рекордьорка на 500 м - 43.671 сек от Калгари, Канада, 2001 година.Г-це Раданова, не ви ли обременява психически поставената задача от федерацията по шорттрек да вземете на Зимните олимпийски игри не един, а цели четири медала? - Тежи, разбира се. Страшно тежи. Наистина, аз отивам на Игрите точно за медали, а не само да спазя красивия Кубертенов принцип за участието, което било по-важно от успеха. Но прекалените очаквания могат да сковат краката и на най-добрия кънкобегач. В никакъв случай няма да допусна това, само че не очаквайте непременно върховни чудеса от олимпийската писта. Там може да се случи всичко - и най-доброто, и най-лошото. Спорт е. При това - олимпийски.За тези прекомерни очаквания малко сте си виновна и вие - на европейското първенство в края на миналата година например взехте точно четири медала, като само един от тях бе сребърен. Останалите - златни. - Не забравяйте обаче, че конкуренцията на континенталното първенство далеч не е така свирепа, както на световно. А за олимпиада да не говорим.Да не би да сте притеснена от съперничеството на азиатките?- Отдавна се знаем с китайските и корейските състезателки, че да си прехапвам устните от страх от тяхното присъствие. Без съмнение обаче те са сред най-силните в нашия спорт. Затова си давам сметка, че за да стигна до прословутите медали в Солт Лейк Сити, ще се наложи яко да се сбия главно с тях. И да елиминирам съпротивата им по най-категоричен начин. Иначе успехът ще избяга далеч. Нямам причини да очаквам и че канадките и американките ще са по-слаби. Не забравяйте в коя държава все пак е олимпиадата. Това намек за невинаги коректното съдийство във вашия спорт ли е?- Не намеквам нищо. Субективните съдийски решения са част - добра или лоша - от правилата в нашия спорт. Щем не щем, ще трябва да се съобразяваме с тях. Проблемът е, че ако ние, българите, искаме да стигнем до почетната стълбичка, ще се наложи да го направим по безспорен начин. Не можем да разчитаме на никакви реферски авантажи. И други се страхуват вече от нас. Има ли нещо, което ви притеснява сега, дни преди отговорните стартове?- Опитвам се да забравя за болките по раздраното ми с кънки лице, които нарушиха предолимпийската ми подготовка. Опитвам се да забравя арктическия студ на пързалка Славия, в която бяхме принудени да ковем медалите, навлечени с по сто анцузи и грейки. Опитвам се да забравя неблагополучията около качеството на кънки-обувките, които получихме през лятото. Опитвам се да забравя, в края на краищата, и за... титлата на европейския шампионат в Гренобъл, която не трябва да позволя да ме приспи. Сега за мен и за моите колеги от отбора всичко е олимпиада.След 11-ото място на 500 м и 14-ото на 1000 м на Игрите в Нагано заслужихте поздравления за достойното си представяне. Кога бихте приели поздравления в Солт Лейк Сити?- Заповядайте с честитките, щом взема поне един медал! Какъвто и блясък да има той. В едно съм напълно сигурна дни преди изпитанието - ще надминем Нагано'98 по постижения. И това ще е успех. Но, признавам, отивам за много-много повече.

Facebook logo
Бъдете с нас и във