Банкеръ Weekly

Съдби

Евгения Кузнецова: ИСКАМ ОЛИМПИЙСКИ МЕДАЛ ЗА БЪЛГАРИЯ

Eвгения Кузнецова е родена на 18 декември 1980 г. в Санкт Петербург. Висока е 148 см, тежи 43 килограма. Тренира гимнастика от петгодишна. Студентка е в Спортната академия. Неомъжена. Европейска шампионка с тима на Русия и индивидуално на греда през 2000 година. Сребърна медалистка отборно от Олимпиадата в Атланта'96, от световните първенства през 97-а и 99-а и от европейското през 98-а. Ако стане така, че българският женски отбор по спортна гимнастика спечели медал на Олимпиадата в Атина след две години, то този успех няма да е случаен и непременно ще е свързан с името на Евгения Кузнецова. Миналото лято тя получи български паспорт. Женя и нашият тим са съвсем близо до челната шесторка на Европа, което се разбра и от първенството на континента в Гърция миналия месец. По-същественото обаче е, че отборът ни започва нов живот с новия си лидер. Евгения, свикна ли с живота в България?- Не ми беше много трудно, защото дойдох тук първо със сърцето си, а после с разума си. Влюбих се, но и сега, когато чувството вече се видоизмени, продължавам да живея по любов в София. Така е и по-истински, и по-вдъхновяващо и аз съм щастлива. Дори тежките, понякога свирепи, тренировки в зала Раковски не успяват да помрачават настроението ми, защото имам силен мотив за работа - с момичетата сме си поставили значими цели.Какво искаш да постигнеш с българския спортен екип?- Поне това, което съм постигнала вече с руския - медал от олимпийски игри. Много ли ви се вижда? Мислите ни постоянно ни водят към близкото бъдеще - Атина 2004-а. Амбициозно, но с нашия тим това е сложна задача...- Ето го предизвикателството! Повярвайте, в българския национален отбор се работи не по-малко сериозно, отколкото в руския. Имам талантливи съекипнички и треньор от световна класа - Георги Виденов. Разбираме се отлично. Така се случи, че имах възможност да избирам къде да продължа спортната си кариера, след като поради изключителната конкуренция мястото ми в олимпийския състав на Русия се оказа несигурно - Белгия или България. Избрах България не само заради онова съкровено чувство, което ме бе споходило, но и заради професионалната атмосфера в залата и високите критерии.В столицата на Европа - Брюксел, със сигурност обаче щяха да ти плащат повече... - Вероятно. Но да живееш и да работиш сред лукса на континенталния център, не означава автоматично, че си близо и до континенталния спортен връх. А за мен именно този връх е примамливият. Дори да бях по-претенциозна, пак щях да съм доволна от условията за спорт и живеене, които получих в България. Както и от заплатата си. Тези неща - удобството и парите - разбира се, са доста важни, защото, когато ги имаме, не мислим постоянно за тях, а гледаме да усъвършенстваме и усложняваме съчетанията си и да укрепваме отборното си самочувствие.Гредата и успоредката са най-силните ти уреди, логично е точно натам да насочиш програмата си за медали...</b>- Отместих личните си планове малко по-назад. Подчинявам индивидуалността си на колектива, научих се да мисля отборно. Но без личен напредък няма отборен успех. Затова сега тренирам еднакво интензивно всичките четири уреда. По равно. Всеки ден по седем часа. Чувствам как изравнявам по сила упражненията си на различните уреди, но със стъпка по-нагоре. От една страна, не е измислен по-ефективен начин за качествен пробив в многобоя, от друга, като ставам по-универсална, ще съм още по-полезна на тима. Когато бях в сборная, бе по-лесно - всичките бяхме с почти изравнени възможности и всеки миг всяка от нас можеше да умие очите на другата и да компенсира изоставането. В новия ми отбор не е така и това прави по-сложни нещата. Не ти ли тежи обстоятелството, че всички в България очакват едва ли не чудеса от теб?- Признавам, че голямата отговорност, която легна върху плещите ми, се опита да ме смаже в началото. Това се отрази отрицателно на резултатите ми. Но постепенно се отървавам от състоянието на лека скованост и се чувствам все по-уверена и спокойна като...българка. Разбирам хората, които си казват: Кузнецова е представителка на знаменита гимнастическа школа и трябва да го показва на всяко състезание. Е, старая се. Вече започвах да говоря само на български и с близките си от Русия. Убедена съм, че всичко ще си дойде на мястото. Дайте ни само малко време и малко търпение.От кои големи стартове до края на годината можем да разберем докъде сте стигнали?- Най-авторитетното изпитание за младия ни тим е турнирът за Световната купа през октомври в Будапеща. Преди това ще имаме няколко проверки у нас и зад граница, но сблъсъкът в унгарската столица до голяма степен ще ни подскаже дали сме хванали правия път. Каквото и да се случи обаче, продължаваме напред - вече съм упорита по български.

Facebook logo
Бъдете с нас и във