Банкеръ Weekly

Съдби

ЕПИСКОП ТИХОН: ЗАД ВСЕКИ ОТ НАС СТОИ НЯКАКВА СИЛА

С приемането на Закона за вероизповеданията, който определи, че има само една българска православна църква, държавата осъзна, че всичко дотук е безредие - епископът на Българската западноевропейска православна епархия Тихон говори тихо и бавно. - И реши да го прекрати. Снимките по вестниците и репортажите по телевизията, показващи конфликти във и пред храмовете, са неприятни и смущаващи. По-лошото обаче е, че на народа не се казва честно и съвестно защо се стигна дотам.В началото на май един от най-гледаните немскоезични телевизионни канали - ZDF - излъчи на живо православно богослужение на български език от центъра на Берлин. В ранната неделна утрин половин Германия можеше да гледа как Тихон води литургия в българския храм в града (единствения на територията на страната). Любопитството на немците бе предизвикано от празника на свети цар Борис Първи Покръстител, чието име носи църковната обител и който е на почит сред българите в града. Животът на епископ Тихон може спокойно да послужи за фабула на книга - нещо средно между исторически и приключенски роман. Духовникът, чието светско име е Христо Иванов, е роден преди 59 години. Още момче той остава без майка си Елисавета - германка, работила в България по време на Втората световна война. Десет години след края й българските власти, подир няколко отказа, най-после разрешават на Елисавета да пътува до родината си, за да погребе починалата си майка. След това обаче не я пускат да се завърне и така майка и син остават разделени повече от 22 години - до 1977 г., когато на самия Христо е разрешено да отиде при нея. Разрешението е лицемерно - той е обявен за персона нон грата в България, което значи, че не може да се завърне. Свещеникът изглежда благ и уравновесен за преживял и страдал човек. И по никакъв начин не личи да таи озлобление от ударите, които хората и животът са му нанесли. Спомените му са изпълнени с разкази за срещи и сблъсъци с отишлата си власт. Както може да се предположи, заради потеклото си и интереса към религията епископ Тихон е бил на отчет в Държавна сигурност и е изселван от София. Само че изселването не се получи точно така, както го бяха замислили - усмихва се той.- Една приятелка, която работеше някаква неизвестна за мен работа, ме предупреди, че има заповед да бъда интерниран. Вече бях завършил Духовната семинария и служех като иподякон в храма Св. Александър Невски. Един ден игуменът ми пошепна, че в църквата са дошли да ме търсят двама агенти. След това ме заключи в подземието и ме пусна чак когато те си тръгнаха. Още на другата сутрин се качих на автобуса и отидох при приятел в Севлиево. Оттам се озовахме в едно планинско селце, буквално накрая на света. Двамата предварително се бяхме уговорили да действаме така в случай на опасност, защото не исках да попадна някъде, където не познавам никого. В планината бъдещият епископ работи като пастир. През 1977 година е извикан в милицията, за да чуе, че му е разрешено да пътува до Германия при майка си. Условието е да подпише декларация, че няма да говори нищо за случващото се и настроенията в България. Не подписах нищо, но въпреки това ми разрешиха да пътувам - разказва той. - От годините дебнене с Държавна сигурност бях развил толкова силни сетива за възможните опасности, че в деня на заминаването си поръчах на моя съученичка - стюардеса, да ме придружи на летището и да внимава да не ми подхвърлят нещо, заради което после да ме тикнат в затвора - усмихва се той. В Германия се записва за ученик в средно медицинско училище. След дипломирането си, та до ден днешен, вече повече от двадесет години, работи в инфекциозното отделение на болница в Щутгарт. Там се среща със сегашния митрополит на Българската западно - и средноевропейска църковна епархия Симеон. Двамата се познават още от Духовната академия в София. От срещата с дядо Симеон, току-що напуснал българската църковна общност в САЩ, тръгва и пътят на Тихон към върховете на духовническата йерархия. Първоначално той става епархийски секретар, преди няколко години се замонашва, от юли миналата година е ръкоположен за епископ. Оттогава дните на Тихон минават в служения и пътувания между Щутгарт, Берлин, Рим (където също има българска православна църква) и София. Той е сред основните организатори на посещението на българската правителствена делегация в Рим преди година и на още няколко срещи между православни и католически духовници. Нека ни ти звучи прекалено попски, но за мен няма никакво съмнение, че в живота на човек има нещо - за теб може би е Сила, за мен е Бог, което ни води - смята свещенникът. - Моят житейски път е доказателството. В него толкова много моменти са били от т.нар. на косъм, че ако само в един от тях се бях явил с минута или дори секунда по-късно, всичко щеше да тръгне по друг начин. Например как ще ти прозвучи следната история. Аз съм роден в Щутгарт, където майка ми се е прибрала, след като е видяла, че руската армия настъпва към България. По време на най-големите бомбардировки на града тя е била бременна с мен. В един прекрасен ден сирената свири въздушна атака за четвърти пъти и всички тръгват към убежището. Майка ми обаче е на края на силите си и решава да си остане вкъщи. Скривалището, което до този момент е издържало стотици атаки, за нещастие е поразено и всички в него загиват.Перипетиите на родителите му през годините на емиграция допълнително го убедили, че сила вън от хората често решава дали да си жив, здрав и щастлив. Никой не може да ме убеди, че Бог не е искал майка ми и баща ми да са мъж и жена и мои родители - споделя той. - Баща ми се казва Георги Иванов и е бил оперен певец. Когато той и майка ми решават да напуснат България, тя тръгва от София дни преди него. Срещата им е на гарата във Виена. Полицията препречва пътя на посрещачите, двамата се разминават и се загубват в малката столица на Австрия. Излишно е да припомням колко семейства в Европа се пръснаха, бягайки от войната, и колко години после си търсиха дирите. Точно когато майка ми вече е била на път да се отчае абсолютно, на улицата съвсем случайно среща българин - приятел на Георги, на когото излива споделя мъката си. Той й дава адреса на друг българин, където да го потърси. Оказва се, че баща ми се бил приютил точно при него.Най-шокиращият му разказ за капризите на съдбата е от фамилната история в следвоенен Щутгарт. В града цари хаос и липсва каквото и да е снабдяване с храна. Най-критично е положението на емигрантите, които са последна грижа и за местните, и за властите. Новороденият Христо гладува, докато баща му обикаля черните борси с надеждата да се сдобие с храна. При една от обиколките българинът попада на американски патрул. Единият от войниците го разпитва кой е и откъде. Той обяснява, че е българин на име Георги Иванов и че търси мляко за сина си Христо Георгиев Иванов. Американецът го пуска, а на следващия ден пред дома си емигрантът намира пакет със седмичното продоволствие на войник от щатската армия. В ония дни това е било все едно днес някой да ти подари гарсониера - усмихва се свещенникът. - Баща ми веднага се сетил, че пакетът е от патрулиращия войник. По-късно двамата се видели и младежът на чист български му обяснил, че самият е българин от Ню Йорк и че също се казва Христо Георгиев Иванов.Епископът престава да е словоохотлив, когато заговори за ставащото в Българската православна църква. Тя може да е голяма сила, особено за да обедини пръснатите по света българи и това не са празни приказки - изрича той. - Иска се малко помощ - от страна на държавата, на българското общество. И естествено, да не си пречим самите ние, духовниците. За мен всички беди, които хората причиняват сами на себе си и на околните, идват от лицемерието. Това е човешката слабост, която не мога да проумея и понеса. Когато превърнеш лъжливата представа за себе си във втора природа, в оръжие, тогава започва голямата измама. И ако срещу тебе седи умен човек, който добре е изучил човешкия характер, в очите му ще загубиш и малкото чар и обаяние, които вероятно са ти останали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във