Банкеръ Weekly

Съдби

Емигрантите изсмукват пари от Германия

Изгодата от бежанците за германската икономика не е очевидна.
S 250 59c05ec9 6be4 41e9 a528 540c9ad3cbbe

Германският канцлер Ангела Меркел отвори страната през 2015-а за стотици хиляди емигранти от Африка, Сирия и други държави от Близкия и Средния изток. Едно от обясненията за тази стъпка беше възможната изгода за най-голямата европейска икономика, нуждаеща се от трудови ресурси. Друг аргумент на апологетите на емиграцията бе, че немската държава ще приема само хора с висока квалификация. Планът бе реализиран частично. Засега икономическата печалба от интегрирането на емигрантите в германското общество не е очевидна - те изпращат в родината си рекордни суми, раздуват европейската сива икономика и променят потребителския пазар.

В края на 2015-а Европейската комисия публикува прогноза, според която БВП на Германия трябва да нарасне с 0.8%  благодарение на пришълците. Като цяло очакванията съвпаднаха с резултата - местната икономика нарасна през 2016-а с 1.9 на сто.

Становището на комисарите също така бе, че основата на ръста ще е увеличаването на публичните разходи, свързани с настаняването и издръжката на бежанците. Това не е проблем за Германия, защото бюджетът й е с излишък. По различни оценки издръжката на един бежанец струва на хазната 12-20 хил. евро годишно. Финансовото министерство е заложило в планирането си за периода 2016-2020-а разходи за 99.8 млрд. евро, или по около 20 млрд. годишно.

Същият аргумент приведоха и икономистите, анкетирани от Chicago Booth Review - 36% потвърдиха крайната изгода за немската икономика, 38 на сто квалифицираха ситуацията като "неопределена", а 6% видяха най-вече рискове в приемането на мигранти. Повечето от позитивно настроените се изказваха в подкрепа на ръста на държавните разходи, които веднъж озовали се в ръцете на новопристигналите ще се превърнат в потребителски харчове. И тъй като правителството се стреми да разселва емигрантите равномерно в страната, тези разходи ще подкрепят местната икономика не само в големите градове, но и в провинцията.

В същото време обаче има сериозни основания да се предполага, че далеч не всички пари, вложени от държавата в бежанците, остават в немската икономика. По данни на Бундесбанк през 2016-а чужденците са превели в родината си 4.2 млрд. евро - най-голямата сума в немската история. Какъв дял от тези средства се падат на новодошлите е трудно да се каже, но преводите за Сирия са нараснали четири пъти за една година - до 67 млн. евро.

За Германия това не са чак толкова големи пари, само че тенденцията за увеличаване на трансферите е забележима. А изтичането на финансови средства от страната със сигурност не е ефектът, на който разчитат в Берлин. Колкото до официалния брой на преводите, той вероятно е само върхът на айсберга. В мюсюлманската общност съществува неофициална система за трансфери "хавала". Тя работи изключително на доверие, точно като средновековните финансови мрежи на северноиталианските и еврейските търговци. По оценка на Кристофър Делизо, политолог и икономист, месечният оборот на "хавала" само вътре в Европа е 300 млн. евро и участниците в нея са няколко десетки хиляди души. Подобна паралелна финансова система не само извежда по неведоми пътища пари от европейската икономика, но и предоставя големи възможности за финансиране на тероризма и други незаконни занимания. 

Промените в етнокултурната структура на Германия се отразяват не само на финансовата сфера. По някакъв странен начин те влияят и върху някои икономически отрасли. През юли бе съобщено, че потреблението на свинско месо в страната е паднало под минимума от 2005-а. Вярно, че своята роля в случая е изиграла и тенденцията към вегетарианство и веганство сред младежите. Но така или иначе немските животновъди не са във възторг от тези промени.

Вторият по важност аргумент в полза на заселването на голям брой емигранти в Германия - и изобщо в Европа, е стареенето на населението и намаляването на достъпната работна сила. Сега коефициентът на фертилност (способност за зачеване на потомство) при германците е сред най-ниските на континента. Това в перспектива означава намаляване на числеността на населението с десетки проценти за една смяна на поколенията. На всичко отгоре пенсионерите стават все повече и е необходимо отнякъде да се намерят средства и за тяхната издръжка. Смята се, че емигрантите могат да компенсират недостига на хора.

Опонентите пък са на мнение, че, за разлика от преселването на висококачествени специалисти, емиграцията в големи мащаби води до ръст на държавните разходи и увеличава натоварването на социалната сфера. Изследванията на тази тема не са много, а наличните показват противоречиви резултати. Така че нито едните, нито другите експерти разполагат с убедителни доказателства.

Единственото ясно засега е, че в обозримо бъдеще основната маса от новопристигналите емигранти в Германия ще останат без работа. Германският комисар по въпросите на емиграцията и бежанците Айдан Озогуз  фактически призна провала на програмата за привличане само на образовани гастарбайтери. Емигрантите се оказаха и много повече от планираното. По думите й само една четвърт от новата вълна ще може да се влее в редиците на работната сила през следващите пет години, докато "за много други" това ще отнеме десет години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във