Банкеръ Weekly

Съдби

ЕЛИСЕЙСКИЯТ ДВОРЕЦ СЛУША

В Париж започна процес срещу бивши чиновници и сътрудници на специалните служби, които са следили най-известните граждани на Франция. Жалби са подали над 40 представители на френския интелектуален елит - известни журналисти и писатели, прочути артисти и адвокати. Сред свидетелите се оказаха хора, които по различно време са били в състава на френски правителства, включително трима трима бивши премиер-министри. На подсъдимата скамейка пък се виждат важни чиновници от специалните служби на Петата република, бивши държавни служители и шефове на големи предприятия. Между тях например е Луи Швейцер, президент и генерален директор на концерна Рено, който през 80-те години е шеф на канцеларията на премиер-министър Лоран Фабюс. Сред защитниците на обвиняемите блести известният юрист Жак Вержес, който се прочу с това, че стана един от адвокатите на Саддам Хюсеин. Човек би помислил, че в съдебната зала заседава целият френски елит. Тази блестяща компания обаче се е събрала по споменатия твърде скандален повод. Съдейки по всичко, с този шумен процес сегашният премиер Рафарен и правителството, принадлежащи към десницата, се стремят да поставят огромен кръст на репутацията на политическите си опоненти.Търсете женатаКакто винаги, когато става дума за Франция, трябва да се търси жена. В случая това е извънбрачната дъщеря на Франсоа Митеран - Мазарин Пенжо. Същността на операцията на специалните служби, която е предмет на съдебния процес, се свежда до това, че под формата на борба с тероризма те са прикрили тайните на личния живот на вече покойния президент социалист. Днес дори монахините във Франция знаят за ненаситния любовен апетит на Митеран и свързаните с това истории. Преди 20 години обаче похожденията на френския президент и техните последствия били грижливо пазена тайна. За целта в Елисейския дворец била създадена специална група.Тя започнала да действа активно, след като известният писател Жан Едерн Алие отпечатал памфлета си Загубената чест на Франсоа Митеран и веднага се превърнал в най-подслушвания гражданин на Франция. Алие всъщност просто съобщил, че извънбрачната дъщеря на Митеран живее в Елисейския дворец и се издържа на гърба на данъкоплатците. По-късно Франция ще научи и за други тайни на непоправимия женкар, но тогава появата на истината за Мазарин можело да сравни с избухването на бомба. Групата на служителите от специалните служби незабавно получила заповед да подслушва не само двете лични телефонни линии на Алие, но и на стотина души от обкръжението на писателя. Бръмбари били поставени и в кафенето на парижкия площад Вогезите, в който писателят понякога закусвал, и в ресторант Клозри дьо Лила в Монпарнас, където понякога се срещал с приятели и издатели.Списъкът на пострадалите от подобни действия е твърде обширен. В продължение на няколко месеца например бил подслушван домът на актрисата Карол Буке, тъкмо когато започвала връзката си с Жерар Депардийо. Госпожица Буке нямала никакво отношение към политиката и не членувала в никакви съмнителни организации. Както твърдят злите езици обаче, Буке попаднала сред подслушваните и следените само защото лично Франсоа Митеран имал свои планове за актрисата, при това далеч от политиката. Всички обекти на разработка получавали кодови названия. Жан Едерн Алие например бил наречен похитител на деца. Специалната група в Елисейския дворец действала под прикритието на борбата с тероризма и организираната престъпност, затова привлеклите внимание й известни французи фигурирали в секретните материали като наркодилъри, търговци на оръжие, терористи и други.Отечеството в опасностЦялата история прилича на истински шпионски роман. През август 1982 г. на моравата пред едно селско имение в дълбоката бретонска провинция се приземил вертолет. Униформеният, който слязъл от него бил по военному лаконичен. Президентът на републиката ви очаква - обърнал се той към шефа на едно от специалните подразделения на френската жандармерия Кристиан Пруто, който прекарвал отпуската си при своите родители. Пруто, който два пъти отказвал по политически причини да се срещне с президента социалист нямал друг избор, освен да се потегли под охрана за Париж. В Елисейския дворец го очаквал Жил Менаж, тогава заместник шеф на канцеларията на френския президент, а по-късно бъдещият президент на Електрисите дьо Франс. Сега той и Пруто са сред основните обвиняеми на процеса в Париж. Менаж веднага хванал бика за рогата. Той заявил, че терористите засилват натиска върху републиката - преди седмица бил взривен еврейски ресторант в парижкия квартал Маре, където самият президент обичал да се отбива. Изобщо според него отечеството било в опасност. Нещо повече - на фона на тревожната обстановка личната охрана на Франсоа Митеран се държала твърде неуверено. Така че била назряла необходимостта незабавно да се създаде специална група, за да се гарантира сигурността на френския президент. Динамичната структура трябвало да бъде оглавена от отговорен и компетентен човек като Кристиан Пруто.Заповедта си е заповед. За няколко дни Пруто привлякъл в елисейското звено - както полицаите и жандармеристите започнали да наричат помежду си новата група - хора от практически всички френски специални служби, с изключение на военното разузнаване и контраразузнаването. Става дума за около 40 човека, които официално се водели като служители на Газ дьо Франс. Това било удобно за администрацията и като маскировка, и в материален план, защото търговското предприятие отпускало щедри заплати на президентската охрана. По лична заповед на Митеран офисът на телохранителите му бил само на няколко метра от личните му покои. И по-точно до разкошната баня на маркиза Помпадур, чиято резиденция някога бил Елисейския дворец.Десет дни след създаването на групата Кристиан Пруто получил ясен намек, че администрацията на държавния глава очаква първата победа срещу терористите. Критиките към президента социалист от страна на медиите, повечето от които били настроени опозиционно, вече били непоносими. Франсоа Митеран бил раздразнен от тях и имал нужда от положителни емоции. Пруто поверил тази отговорна задача на своя помощник Пол Барил. Елегантен като Ален Делон и очарователен като Жан Пол Белмондо, капитан Барил не си губил времето напразно. Две седмици след тази заповед в района на Венсенския лес били задържани трима подозрителни ирландци. Сред личните им вещи детективите открили оръжие, взрив и подробни карти на Париж и околностите му. В Елисейския дворец ликували. Но не за дълго. Жандармерийският офицер Жан Мишел Бо, който водел ирландското дело, признал пред адвоката на подследствените Антоан Комта, че капитан Барил го е накарал да подхвърли уликите. С две думи, първите стъпки към големия скандал били направени.Шефът на президентската канцелария Жил Менаж бил изключително ядосан от случилото се и разпоредил да се пристъпи към план 46. Тези две цифри, написани върху служебен формуляр от ръката на Пруто, означавали да се започне подслушване на всички лица, които имат и най-малко отношение към делото на ирландците терористи. В началото подслушваните обекти били двадесет, но по-късно броят им достигнал почти двеста. Бръмбари били поставени в домовете на най-различни хора - юристи и военни, киноартисти и журналисти.Капитан Барил бил изгонен от групата и уволнен от армията заради ирландците от Венсан. Той станал стрелочник и бързо бил забравен. Затова пък шпионско-терористичните задачи по заповед на Елисейския дворец растели като гъби след дъжд. В хода на процеса стана известно, че елисейската група, която на практика няма нищо общо с борбата срещу тероризма, и дейността й далеч не е законна, е продължила чак до идването Жак Ширак на власт. А за да се разплете цялата мрежа за следене на известни хора, която създали подчинените на жандармериста Пруто, били необходими няколко години.Печалният френски опитЦялата дейност в стил Джеймс Бонд, която сенчестата полиция на Елисейския дворец активно практикувала, изцяло противоречала на френското законодателство за допустимите граници на следене на гражданите. Френските закони разрешават подслушване по искане на прокурора - когато става дума за наказателно разследване или по искане на премиер-министъра, когато разследването е административно. Всеки нарушител на този регламент е заплашен от затвор. Групата, която охранявала тайните на личния живот на бившия френски президент, получавала заповедите за следене в пълно противоречие със законната процедура. Това е и причината върху дейността й да не се упражнява предвиденият контрол. Във Франция контролът върху законността на искането за подслушване от специална комисия. Тя се състои от трима членове: председателят се назначава от президента, а другите двама - делегират съответно от Националното събрание (Долната камара на парламента) и от Сената. На всяко от заседанията задължително присъстват и двама представители на съдебната магистратура. Членовете на комисията трябва да проучат причината, поради която е разрешено подслушването и ако според тяхната оценка тя не е достатъчно основателна, могат да поискат от премиер-министъра допълнителни разяснения за мотивите за нахлуването в личния живот на едно или друго лице.Всичко това изглежда много убедително на хартия. Животът обаче диктува своите условия. - твърди Жан Брюн, депутат от Националното събрание от парижкия департамент О дьо Сен. - Всяка година по указания на министър-председателя се подслушват около три хиляди телефонни линии във Франция, над 10 хиляди се подслушват в рамките на съдебните поръчки по гражданските процеси и отделни искания по наказателни дела. Да не говорим, че стотици хиляди телефонни линии се намират под непрекъснатия контрол на частни детективски фирми, които работят за физически и юридически лица, зад които твърде често се крие държавата... Когато такива факти излязат наяве, веднага се чуват официални уверения, че всяко следене е било жизнено необходимо за интересите на държавата.Впрочем на сегашния процес в Париж Кристиан Пруто оправдава действията си тъкмо с грижа за интересите на държавата. По тази красиво звучаща причина през последните 20 години френските чиновници се опитваха да наложат ембарго върху разследването на подвизите на елисейските псевдоборци срещу тероризма. Процесът в Париж обаче категорично показва, че намесата на държавата в личния живот на гражданите по правило няма нищо общо нито с антитероризма, нито с грижата за сигурността на държавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във