Банкеръ Weekly

Съдби

ЕЛЕКТРОТЕХНИКЪТ, КОЙТО ЗАСЕНЧИ ШУМАХЕР

СВЕТОВНИЯТ ШАМПИОНАТ ОТЕСНЯ ЗА ТАЛАНТА НА СЕБАСТИАН ЛЬОБЖивотът на Себастиан Льоб никак не напомня биографиите на повечето световни шампиони по автомобилизъм. Французинът никога не е обичал да говори дълго за себе си, но преди две седмици, когато успехът в Япония му осигури за втора поредна година титлата в рали шампионата, Льоб с охота обясняваше как точно е започнал. Всичко в неговия необикновен възход е свързано с чудеса - цяло чудо е дори, че той изобщо се е озовал зад волана, защото болезнената амбиция на баща му била да го направи гимнастик. На 12 години малкият Себастиан вече бил четири пъти юношески шампион на областта Елзас и пети в националното първенство на Франция. Но халките и висилката откровено го отблъсквали. Тренирах, защото татко ме караше, но използвах всеки свободен миг, за да карам колелото си, спомня си Льоб. Още тогава бил луд за връзване - спускал се по хълмовете с петдесетина километра в час, правел скоростни слаломи между дърветата в парка. Просто обожавах скоростта, най-голямо удоволствие ми доставяше да изпреваря някого, признава Себастиан. В крайна сметка той не станал нито професионален гимнастик, нито прочут колоездач. Изобщо нямал сериозно намерение да се занимава със спорт, завършил техническо образование и се приготвил да изживее живота си като електротехник. И тогава, както и сега, нямаше никакво значение какво върша, стига да го върша по-добре от всички останали - обяснява Льоб. - И като електротехник бях много добър, повярвайте ми. Запалил се по автомобилните състезания покрай свои приятели, и то сравнително късно - на 22-23 години, почти пределна възраст за този спорт. Широката публика вероятно чу за пръв път името му през октомври 2001-ва, когато в Сан Ремо суперфаворитите Макинен и Макрей отпаднаха, а в борбата за първото място опитният Жил Паници срещна неочаквано сериозна съпротива от никому неизвестния елзасец. Току-що навършил 27, Льоб бе един от най-възрастните дебютанти в историята на световния рали шампионат. Паници все пак устоя на атаките му, но енергията на Льоб не остана незабелязана. Мнозина побързаха да го причислят към групичката на асфалтовите специалисти - пилоти, които са силни само на изкуствена настилка, точно както и някои тенисисти ги бива само на червен корт. Но мениджърът на Ситроен Ги Фрекелен не мислеше така. В рали-шампионата Фрекелен е също толкова легендарна личност, каквито са Рон Денис или Флавио Бриаторе във Формула 1. През 90-те воденият от него тим на Ситроен имаше смазващо надмощие в пустинните ралита. Червената ракета, зад чийто волан седяха асове като Ари Ватанен и Пиер Лартиг, с лекота вдигаше 220 км/ч по пясъците на Сахара Безкрайната поредица техни победи в Париж-Дакар приключи едва когато Международната федерация по автомобилен спорт забрани употребата на прототипи. Тогава Ситроен се отказа от Дакар и реши да се насочи към класическите ралита. На отбора трябваше нов лидер и Фрекелен неочаквано спря избора си върху слабо известния Себастиан Льоб. Оттогава често го питат с какво го е спечелил този пилот, вече на възраст и без никакви сериозни успехи зад гърба си. Много просто - отвръща Фрекелен. - Той не правеше грешки. На Ситроен, който тепърва щеше да създава новата си машина, му бе нужен тъкмо такъв човек. И Льоб оправда доверието - в дебютния старт за 2002 г. в Монте Карло той поведе от самото начало и запази преднината си чак до финала, за да остане в крайна сметка... втори. Перфектното му каране бе обезсмислено от механиците, които му смениха гумите в неразрешено време и му навлякоха двуминутно наказание. Но после в Германия подобни грешки нямаше и Льоб за пръв път стъпи на върха на стълбичката. Всичко вървеше идеално за елзасеца, докато един ден не дойде вестта, че за новия сезон Ситроен е ангажирал две живи легенди - Карлос Сайнс и Колин Макрей. За набиращия сили французин бе отредена скромната позиция на трети пилот. Други на негово място щяха да рухнат след такъв удар. Себастиан обаче стисна зъби и търпеливо зачака да получи втора възможност. Макрей не успя да се адаптира към новата кола; Сайнс го стори и направи добър сезон, но Льоб винаги бе рамо до рамо с него. Преди последното за сезона рали двамата оглавяваха класирането с еднакъв актив, а една точка зад тях бе Петер Солберг от Субару. За Сайнс състезанието във Великобритания започна ужасно - запали се монтираната в колата му камера на Би Би Си, а докато бъде потушен пожарът и пилотът си върне концентрацията, изоставането от конкурентите бе безнадеждно. Льоб обаче бе съсредоточен и дълго се бореше за първото място. Накрая по-мощното Субару на Солберг му даде предимство по калните уелски пътища, но французинът успя поне да спечели конструкторската титла за Ситроен. Доверието в него се върна и след оттеглянето на Макрей тъкмо Льоб бе предпочетен за първи пилот на отбора, а опитният Сайнс остана като втори. През 2004 г. вече изобщо не ставаше дума за борба - предимството на Льоб пред останалите бе горе-долу като това на Шумахер във Формула 1. Първо французинът спечели любимото си рали Монте Карло. После победи и в Швеция, където допреди това неизменно първото място бе запазено за скандинавските пилоти. Отдавна разбрах, че само с подвизи на асфалт няма как да стана световен шампион. Затова взех мерки, разказва Льоб. Всъщност основната мярка бе решението му да се запише в треньорската школа на Андерс Куланг, известен в миналото шведски пилот. След една година в нея елзасецът вече бе сред водещите специалисти на сняг и лед. После дойде стартът в Турция, където поради повреда Льоб бе принуден буквално да финишира на три колела - не само успя да го стори, но и удържа победата. Най-приятният комплимент дойде от Карлос Сайнс. Щях да съм удивен, ако Себастиан не бе спечелил световната титла - призна опитният ветеран. - Той е добър на всякакво покритие, а главата му е като от лед, и в най-напечените моменти не допуска грешки. Честно казано, не се сещам за такова шампионско качество, което у него да липсва. Сезон 2005 се оказа логично продължение на предишния. Льоб е все така неудържим. Всички състезания минават по един сценарий - французинът се откъсва на старта (Така ми е по-спокойно, обясни той с широка усмивка) и после с изумително хладнокръвие запазва аванса си до края. Льоб дори успя да подобри брадатия рекорд на Тимо Салонен, като спечели пет поредни етапа от шампионата. След старта в Япония победите му този сезон станаха общо девет. Можеха и да са десет, но в Англия Себастиан нарочно си изпроси наказание, като научи, че при катастрофа е загинал Майкъл Паркнавигаторът на Марко Мартин. Състезанието тогава спечели Петер Солберг, а няколко дни по-късно норвежецът изпрати на Льоб тайнствен подарък. Няма да кажа какво е, но е много скъпо, признава Себастиан, който този септември се ожени за дългогодишната си приятелка Севрен. Тя е с мен още от времето, когато бях прост електротехник, усмихва се Себастиан. Разбира се, сегашното му безоблачно щастие едва ли ще продължи дълго. Бъдещето на най-добрия пилот е все още неясно, след като корпорацията PSA, обединяваща Пежо и Ситроен, реши да се оттегли от рали шампионата. Дали това ще е завинаги, или само за един-два сезона, засега не е ясно. Нито пък има индикации как ще постъпи Льоб - дали ще реши да си почине една година, дали ще смени отбора, или направо самия шампионат (това лято той участва в 24-те часа на Ман и се справи доста добре). Но почитателите му са спокойни - те знаят, че от Себастиан може да се очаква буквално всичко. Себастиан Льоб е роден на 26 февруари 1974 г. в Оберхофен, близо до германската граница. През 2000 г. печели националния рали шампионат на Франция с Рено. През 2002-ра идва първата му победа в световния шампионат (в Германия). През 2003-а печели вече три ралита и остава втори в генералното класиране. През 2004-а е шампион с шест спечелени състезания, а през 2005-а има девет победи три кръга преди края на шампионата. Участвал е в общо 55 ралита от световния шампионат, спечелил е 18 от тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във