Банкеръ Weekly

Съдби

ЕКСТРЕМНИТЕ ЗАБАВЛЕНИЯ НА СУПЕРБОГАТИТЕ

Преди по-малко от век връх Еверест, дъното на океана и откритият Космос бяха девствени територии, за чието покоряване се изискваха едновременно смелост и отлична физическа подготовка. Днес най-опасните точки на планетата са се превърнали в поредната туристическа атракция за отегчени пътешественици с дебели банкови сметки. За много преуспяващи бизнесмени, главни изпълнителни директори на водещи компании и супербогаташи борсовите игри и рисковите сливания и поглъщания вече не са достатъчно екстремни забавления. След като доказаха, че могат да работят достатъчно здраво и да правят пари достатъчно безмилостно, съвременните корпоративни акули вече пръскат милиони долари, за да покажат както един на друг, така и на целия свят, че могат и да почиват на високи обороти.Днес екстремният туризъм се е превърнал в световна индустрия за десетки милиарди щатски долари. Приходите от тези високорискови пътешествия бележат стабилен ръст от над десет процента годишно. По думите на Джефри Кент - основател на най-голямата в света агенция за приключенски пътувания Абъркромби енд Кент (Abercrombie Kent), богаташите вече имат достатъчно ферарита в гаражите си и се надпреварват един през друг, за да си купят малко скъпоструващ риск, гарниран със сурови природни условия и премерена опасност за живота. Самият Кент не остава по-назад от своите клиенти и обича да прекарва ваканциите си на Северния полюс, плувайки между айсберги и тюлени. Цените на силните усещания са строго регламентирани. Един полет със свръхзвуков самолет МИГ-25 струва 12 000 щ. долара. Компанията Адвенчър нетуърк интърнешънъл (Adventure Network International) предлага разходка до Южния полюс срещу 26 000 долара, а Куарк експедишънс (Quark Expeditions) организират пътешествия с ледоразбивачи до Северния полюс за 16 000 долара на човек. Един поглед във времето назад сочи, че пътешествието с легендарния Титаник струва малко по-скъпо - 36 000 щ. долара, а старомодната експедиция до връх Еверест с професионално оборудване и водачи върви по 65 000 долара за участник.Началото на масовите екстремни пътешествия е поставено през 1986 г. от бизнесмените Ричард Бас, собственик на туристическата компания Сноубърд ски енд самър ризорт (Snowbird Ski Summer Resort), и Франк Уелс, президент на медийния гигант Уолт Дисни корпорейшън (Walt Disney Co.). Мечтата на двамата мъже била да покорят най-високите върхове на всеки от седемте континента - Еверест в Азия, Аконкагуа в Южна Америка, Маккинли в Северна Америка, Килиманджаро в Африка, Елбрус в Европа, Винсън в Антарктида и Консиско в Австралия. Бас и Уелс обаче били аматьори от класа - с отлична физическа подготовка и с достатъчен запас от смелост и пари. Затова те си плащат за участието в няколко високопланински експедиции и овладяват бързо планинарските трикове. Бас успява да стъпи на всичките седем най-високи върха на планетата - подвиг, с който малцина професионални алпинисти могат да се похвалят. Той става и най-възрастният покорител на Еверест. Шефът на Дисни от своя страна се качва на шест от мечтаните седем върха. Той загива трагично през 1994 г. при катастрофа с хеликоптер след два неуспешни опита да стъпи на най-високата точка на Земята. Безспорно най-известният бизнесмен-авантюрист в света е космическият турист Денис Титоосновател на мощната щатска корпорация за консултантски услуги и високотехнологични продукти Уилшър асошиейтс (Wilshire Associates). През 1962 г. Тито завършва астронавтика и въздухоплаване в Ню Йорк Юнивърсити (New York University) и веднага постъпва на работа в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. През 1972 г. той напуска космическата агенция, за да основе финансовата компания Уилшър асошиейтс инкорпорейтид. Днес калифорнийската корпорация предлага инвестиционни услуги и продукти на над 400 организации по цял свят, чиито общи активи възлизат на стойност 2.5 трлн. щ. долара (според официални данни в сайта на компанията). Личното състояние на Денис Тито пък се оценява на 200 млн. долара. Единствената перла, която липсвала в короната на предприемчивия инженер, е осъществяването на дългогодишната му мечта да стане първият непрофесионален космонавт. Оказало се обаче, че полетът в открития Космос не е лесна работа дори за човек с милиони долари зад гърба. Тито започва подготовката за своята космическа одисея през 1991 г., когато за пръв път посещава Москва. След колапса на СССР руското правителство превръща много от своите скъпоструващи и сложни съоръжения (в миналото използвани предимно от учени) в доходоносни туристически атракции. Тито не е първият чужденец търсач на силни усещания, на когото руснаците с охота предлагат ракети, ултразвукови реактивни самолети, ледоразбивачи и дълбоководни подводници под наем за не много крупни суми. В края на XX в. щастието е на път да се усмихне на американеца. Но руското правителство внезапно анулира билета му до Космоса с решението си да приземи космическата станция Мир. Компенсацията обаче не закъснява - все пак Тито си е платил 20 млн. щ. долара за услугатаПрез 2001 г. руските космически специалисти предлагат на щатския бизнесмен да посети Международната космическа станция с кораба Съюз. Бившият работодател на Денис Тито НАСА официално се противопоставя на този платен експеримент - от съображения за безопасност. В крайна сметка обаче предприемачът е допуснат до станцията, след като подписва договор, че освобождава всички космически агенции от отговорност в случай на злополука или смърт и че ще плати за всички евентуални аварии, свързани с неговото присъствие на международната станция. Нещо повече - Тито поема ангажимент да не посещава американските сектори на кораба без специален ескорт. През април 2002 г. 60-годишният милионер излита в открития Космос и става първият платен космически турист. А приключението му завършва без драми и щети.Понякога обаче корпоративните търсачи на силни усещания подценяват опасностите и рискуват не само своя живот, но и живота на своите спътници и професионални водачи. За трагедиите - не на последно място,трябва да бъдат обвинявани и организаторите на екстремните ваканции, които умишлено омаловажават риска и предлагат най-екзотични дестинации. През 80-те години на XX в. например туристически хит е изкачването на сравнително безопасния връх Килиманджаро срещу скромната сума от 3000 щ. долара на човек. Само десет години по-късно агенциите вече предлагат покоряване на връх Еверест за 65 000 щ. долара, без да отчитат факта, че хималайският първенец изисква далеч по-добра физическа подготовка и сериозни алпинистки умения, отколкото африканският връх. През 1996 г. световната преса гръмна с новината за трагичната смърт на осем катерачи-аматьори, тръгнали да покоряват най-високия връх на Земята. Точно през този алпинистки сезон под връх Еверест се събират няколко многобройни комерсиални експедиции. Планината се пренаселва. Участниците в многонационалните групи почти не се познават един друг. Те никога преди не са тренирали професионално катерене, да не говорим за катерене в екип, където всеки трябва да помага на другия по пътя към върха. Екстремните условия под Покрива на света изискват организация от най-високо ниво, но за съжаление членовете на експедициите изцяло зависят от малобройните си платени професионални водачи. Основните правила на планината са нарушени още в началото, когато към върха едновременно се насочват две групи. Неочаквана снежна буря блокира закъснелите експедиции на слизане от върха. Хората са принудени да прекарат нощта на открито и това коства живота на осем души, включително и на двамата професионални алпинисти-водачи. Смъртоносните грешкине са запазена марка само на планинските авантюри на богатите. През 1997 г., например, трима парашутисти-туристи загиват мистериозно над Южния полюс по време на скок. Всяка година десетки клиенти на организаторите на екстремни спускания с лодки по високопланински потоци намират своята смърт в бурните води.И все пак Ричард Бас, бащата на съвременния екстремен туризъм за бизнесмени, твърди, че на никого не е позволено да лишава хората от техните мечти: Просто контролирайте клиентите си. Рискът в една комерсиална експедиция или в екстремните спортове никога не може да бъде сведен до минимум. Но една автомобилна катастрофа със 120 км/ч може да бъде по-смъртоносна за човешкото тяло от авария със специално конструирана състезателна кола, движеща се с два пъти по-висока скорост, в която шофьорът е екипиран със специален шлем и обезопасители. Никой не знае как му е писано да загине. Но като истински бизнесмени ние трябва да преценим риска обективно и да го изтъргуваме по най-мъдрия начин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във