Банкеръ Weekly

Съдби

ЕКШЪНЪТ ДИРЕКТОР НА БНР СТАВА СЕРИАЛ

Въпреки че Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) обяви петък (12 януари) за краен срок на конкурса за нов генерален директор на БНР, избраник все още няма. След като повече от месец приемаха документи, а после проведоха и дебати с кандидатите, деветимата експерти обявиха, че конкурсът завършва без избор и дадоха начало на процедура по избор на шеф чрез номиниране на кандадати. Обяснението е, че явилите се не са убедили комисията по шест показателя, сред които цялостен възглед за превръщането на БНР в обществена медия и развитие на радиото в условията на конкурентна медийна среда.
Новите предложения този път ще трябва да бъдат издигани до 19 януари от юридически лица с нестопанска цел и с дейност в областта на медиите и културата. След което съветът ще обсъди кандидатурите на заседанието си на 22-ри същия месец. Самопредлагане не се допуска.
В провалилия се конкурс участваха седем кандидати: досегашният генерален директор Александър Велев, директорът на програма Хоризонт Димитър Димитров, програмната шефка на Хоризонт Поля Станчева, кореспондентът на БНТ в Москва Валери Тодоров, преподавателят по журналистика Лъчезар Точев, режисьорът Симеон Ненов и журналистът Александър Бешков. До събеседване бяха допуснати Велев, Тодоров и Димитров.
Скандален в случая е фактът, че в предстоящото пресяване участниците от проваления конкурс нямат никакъв шанс за победа. Това бе потвърдено и от члена на съвета Георги Лозанов, който заяви, че предварително никой не е изключен, но няма да е последователно, ако някой от отхвърлените победи във втория тур с номинации.
На проведената в четвъртък (11 януари) дискусия пръв защити концепцията си пред НСРТ и присъстващите експерти и журналисти досегашният шеф на БНР Александър Велев. Като най-важен свой успех той отбеляза започналата реконструкция и цялостна модернизация на радиото с уточнението, че в момента от нея е завършена едва първата част. Именно с ремонта на сградата обаче е свързан и най-големият скандал от изтичащия мандат на Велев. През есента на 1999 г. бе извършена проверка доколко директорът е изпълнил Закона за държавните поръчки, но до повдигането на обвинения не се стигна. Въпреки отчетения от Велев положителен резултат, водещият от Хоризонт Величко Конакчиев репликира, че реални подобрения за работещите не са направени. По-късно и членът на НСРТ Светлана Божилова подкрепи журналиста с признанието, че ожалва репортерите на националното радио заради допотопната техника, с която работят.
Основните атаки към Велев дойдоха от представителите на Мюзикаутор и Съюза на музикалните дейци, присъстващи в залата. Тон за тях даде изказването на секретаря на НСРТ Иво Драганов, който обяви, че за 19.00 часа българска музика в ефир през 2000 г. БНР е платило авторски права на стойност 7000 лева. В други страни до 7% от брутния вътрешен продукт се формират от тези права - подчерта Драганов.
Съветът бе единодушен, че радиото не е изпълнило функцията си да създава пазар и условия за интелектуалния труд на българските музиканти. Председателят на Съюза на музикалните дейци - диригентът Пламен Джуров, съобщи, че негови колеги са взимали хонорар от по един лев, който е трябвало да делят с още хора, участващи в творческия процес. Той допълни, че в тази насока назрява скандал и гилдиите са готови да сезират Европейския съд в Страсбург за нарушаване на авторските им права.
Мандатът на Велев показа, че един шеф на БНР може да изпълни срока, за който е избран, въпреки че не е харесван - обобщи изказванията Драганов.
Интересно бе намерението на другия кандидат - Валери Тодоров, да вкарва телевизионни екипи в студиата на радиото. Той обеща да кани тв журналисти, които да снимат хитовите предавания на БНР. Кореспондентът на БНТ в Москва обясни, че е следил работата на българските радиожурналисти и че според него са необходими доста промени в стила им на работа. Тодоров вижда път за подобряването й в динамизирането на програмата и в използването на повече музика за сметка на безкрайни диалози и монолози. Той уточни, че е готов да започне оптимизиране на работата по продуцирането на новините и застъпи идеята напълно да се осъвремени обликът на медиата в почивните и празничните дни, където ще е времето на външните продукции и съвместна работа между Хоризонт и Христо Ботев.
На въпроса на Съвета за защитата на авторските права Тодоров се обяви за създаването на национален фонд за тяхното гарантирано изплащане. Одобрение сред присъстващите радиожурналисти предизвика и планът на бившия им колега да възстанови длъжността главен редактор на Хоризонт, Христо Ботев и сателитната програма България.
Тридесет и пет годишния директор на програма Хоризонт Димитър Димитров пък поясни, че е решил да кандидатства за поста, защото познава добре работата и екипът би го приел. Присъстващи негови подчинени обаче изказаха съмнения пред БАНКЕРЪ в способностите му да се справи със задачата на генерален директор. Мотото, с което Димитров започна изложението си, гласеше: Новото радио в старата къща.

Facebook logo
Бъдете с нас и във