Банкеръ Weekly

Съдби

ЕГИПЕТСКИ ФАРАОН ОСЪДИ ЩАТСКИЯ СИ ДИЛЪР

Съдебен състав на федералния съд в Ню Йорк призна дилъра на антични предмети Фредерик Шулц за виновен в нарушение на щатските закони. Той бе обвинен за участие в конспирация за придобиване на крадени антики от Египет. Решението бе взето на 12 февруари след двуседмичен съдебен процес. Делото, което е първото по рода си в Ню Йорк, със сигурност ще предизвикат широк отзвук в средите на търговците на антични ценни предмети по целия свят.Присъдата срещу Шулц ще бъде произнесена на 30 май. Ако висшестоящата съдебна инстанция отхвърли обжалването, което ще внесе неговият адвокат, той ще получи до пет години затвор и глоба в размер на 250 хил. щ. долара или на двукратната стойност на общата му печалба, респ. загуба, от това престъпление (в зависимост от това, коя сума ще се окаже по-голяма). Фредерик Шулц - дълбоко-уважаваният президент на нюйоркската галерия за антично изкуство Фредерик Шулц (Frederic Schultz Ancient Art) и бивш шеф на Националната асоциация на дилърите с предмети на древното ориенталско и примитивно изкуство, извървя дълъг път от гробниците на Египет до съдебната зала в Долен Манхатън. Според представените доказателства, от началото на 90-те години на миналия век до май 1996 г. Шулц е получавал и купувал египетски антики от английския реставратор и дилър на предмети на изкуството Джонатан Тоукли-Пери. Той пък ги получавал и изнасял незаконно от Египет. За тази си дейност през 1997 г. Пери е бил осъден от английски съд на шест години затвор, но бил освободен в началото на 2001 г., след като излежал едва половината от присъдата. Според египетското законодателство (закон 117), всички предмети от древността, изкопани след 1983 г., са държавна собственост. (Този закон не се отнася за находките, изнесени незаконно от страната преди 1983 година). Тоукли-Пери обаче не се съобразил с египетските закони и снабдявал Шулц с антики, открити в земята от местни фермери и строители след 1990 година. Англичанинът е успял да получи ценни предмети дори от корумпирани служители на египетската полиция, натоварени да следят нелегалния износ от страната.За да придадат законна форма на дейността си и да заблудят органите на правосъдието, че предметите са били изнесени по легален начин от Египет преди 1983 г., Тоукли-Пери и Шулц са заблуждавали потенциалните купувачи, че антиките са от различни стари колекции. Те дори цитирали името на една от тяхТомас Алкок(Thomas Alcock Collection), която уж принадлежала на английска фамилия от 20-те години на ХХ век насам. В хода на следствието обаче станало ясно, че това е колекция фантом, измислена от Шулц и Тоукли-Пери, за да прикрият, че антиките са крадени. Двамата дилъри дори изфабрикували надписи от тази фиктивна колекция, които предварителни изпекли в пещ, за да изглеждат автентични.В хода на следствието се разбра, че Шулц е продал получената от Тоукли-Пери глава на фараона Аменхотеп IIIот осемнадесетата египетска династия. Той е царувал през ХIV в. преди новата ера и е починал през 1375 г. преди Христа. Един от потенциалните купувачи бил музей, от който американецът поискал 2.5 млн. щ. долара. По-късно предметът бил продаден на частен колекционер от Лондон за 1.2 млн. щ. долара. Шулц купил главата от англичанина за 915 хил. щ. долара през 1992 година. Самият Тоукли-Пери пък платил на египтяните 5 хил. англ. лири (близо 7 хил. щ. долара) за нея, мислейки че реалната й цена е 50 хил. щ. долара. Това бе най-голямата сума, която съм давал за един предмет - свидетелства англичанинът. - Но за подобна качествена находка цената е изключително ниска. За да изнесе антиката от Египет, Тоукли-Пери я покрил с разтопена пластмаса и я е боядисал в черно, за да прилича на евтин сувенир. Друг предмет, на който се позовава обвинението, е варовикова статуя на мъж от благородно семейство с прякор Джордж, датираща от шестата египетска династия - 2000 г. преди новата ера. Нея Шулц се опитал да продаде за 825 хил. щ. долара. Прокурорът е представил факс, който Тоукли-Пери е изпратил на Шулц през октомври 1992 г., за да го осведоми, че е получил горната половина на Джордж и му трябват пари, за да плати и за долната. По-късно същия месец американецът превел 60 хил. англ. лири на Тоукли-Пери. Свидетелят Джеймс Романо - уредник на египетската колекция в бруклинския музей на изкуството, пък разказал, че Шулц му предложил Джордж за 600 хил. щ. долара на 9 март 1993 година. Сред веществените доказателства са и порцеланова обредна статуетка и стела (каменен обелиск или колона с фигури или надписи от праисторическа епоха). Фредерик Шулц е разобличен с помощта на ФБР и на 15 юли 2001 г. е привлечен под отговорност за участие в конспирация за трафик на антични предмети, изнесени незаконно от Египет. Според обвинението, той е притежавал, укривал, съхранявал, разменял, продавал и разполагал с антики, откраднати от Египет и внесени в САЩ в нарушение на щатските закони за кражба на имущество, което е криминално престъпление.Областният прокурор Джеймс Коми от федералния съд в южен Ню Йорк оцени високо участието на ФБР в разплитането на случая и заяви: Кражбата на антични предмети лишава народите от тяхното наследство и цялото човечество от ценно археологическо познание. Това съдебно решение е послание, че Съединените щати ще преследват енергично подобни криминални деяния и онези, които пренасят откраднатите ценности.Защитата на Шулц обаче е на друго мнение. Адвокатката на дилъра Линда Аймс изрази разочарованието си от решението на съда и заяви, че ще го обжалва. По време на процеса тя атакува показанията на основния свидетел на обвинението - Тоукли-Пери, когото определи като патологичен лъжец. Адвокатката твърди, че клиентът й не е знаел, че предметите, които е купувал, са били крадени. Шулц пък е поискал от съда да свали обвиненията от него, защото антиките не могат да се смятат за крадени само защото са обявени за държавна собственост от египетския закон.При обжалването защитата на американеца ще акцентира на въпроса резонно ли е законите в чужда държава да послужат като основание за издаване на наказателна присъда по криминално обвинение в нарушаване на щатския закон за собствеността. По всяка вероятност апелативният съд в Ню Йорк ще се позове на едно доста спорно решение от 1977 г. по делото Съединените щати срещу Маклейн. Тогава щатският апелативен съд в Ню Орлиънс използва мексиканското законодателство, за да определи като откраднати археологически предмети и да осъди оценителя Пати Маклейн за участие в конспирация при транспортирането на антики от предколумбовата епоха от Мексико в Тексас. Междувременно процесът има и огромен отзвук в света. Ако Апелативният съд в Ню Йорк потвърди вината на Шулц и бъде издадена наказателна присъда тя ще бъде приветствана от археолозите които отдавна се борят за защитата, консервацията и излагането на все още неоткритите антични предмети по целия свят. Дилърите пък, които се ползват с подкрепата на уредниците на музеите, твърдят, че тези древни находки, ако са изкопани законно, трябва да бъдат достъпни за широката публика. Археолозите обаче са на мнение, че изключително изгодната търговия с ценни антики окуражава ограбването на археологически находища и унищожава доказателства за епохата и причината, поради която са били създадени тези предмети.Подобен паралелен дебат тече и между богатите и бедните държави. Съединените щати например искат да притежават ценни предмети от древни цивилизации. Докато в случая Египет твърде късно осъзнава каква част от културното му наследство е напуснало страната. За тези държави това са твърди активи, защото, от една страна, определят националната идентичност, а от друга, струват много пари - коментира Гари Вайкън, директор на Уолтър Арт Мюзиъм в Балтимор. Същевременно обаче той се опасява, че музеите в САЩ ще пострадат откъм придобиване на антики, защото дилърите ще станат по-предпазливи в сделките си. Така дебатът кой е наследник на останките от древните велики цивилизациище продължи да се люлее като махало в историята. Гърция например продължава да иска Великобритания да й върне, дори само като заем, мраморните фрагменти и фризове от Партенона, отнесени в Лондон от лорд Елгин преди почти 200 години. Разрушените миналата пролет статуи на Буда в Афганистан пък се използват като коз от дилърите на антики и музейните уредници как понякога подобни ценни исторически паметници в родната си страна могат да бъдат изложени на по-голяма опасност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във