Банкеръ Weekly

Съдби

ЕФЕКТЪТ НА ЗИМБАРДО

Когато хората получат неограничена власт над други хора - в затвора, в армията или, да речем, в старчески домове, рано или късно се стига до изтезания. Скандалът с издевателствата на американските войници над иракски затворници предизвика и тепърва ще предизвиква остри реакции и много политически спекулации. Едни ще се опитат да разобличат истинското лице на американската армия, други смутено ще се оправдават, а трети вероятно ще решат, че точно така им се пада на пленниците, защото и самите те са палачи и садисти. Стремежът да се трупат политически дивиденти от скандала най-вероятно отново ще размие обикновената и страшна човешка същност на случилото се. И тази същност няма нищо общо с това, че затворниците са иракчани, а мъчителите им - американци. Същото би могло да се случи и се случва в някоя колония за малолетни престъпници в Тексас, в някой белгийски дом за престарели хора, в детски дом или във военно поделение. Насилието се повтаря отново и отново и макар че се изразява в различни форми, винаги е резултат от едни и същи условия. Безграничната власт и безнаказаността са в състояние да превърнат най-обикновени и добри хора в психопати и злодеи.Американският психолог Филип Зимбардо пръв е описал подробно тази метаморфоза. Експериментът, проведен от него в Станфорд преди 30 години, получил такава известност, че по случая бил заснет художествен филм. Опитът бил прост - около 20 студенти доброволци с висока психическа устойчивост, личностна зрелост и без склонност към антиобществено поведение били разделени на две групи на принципа на случайността. Едните трябвало да играят ролята на затворници, а другите - на надзиратели. Онези, на които се паднало да бъдат затворници, били арестувани от истински полицаи, които им прочели правата, снели отпечатъци от пръстите им и ги откарали в импровизиран затвор, разположен в мазето на факултета по психология в Станфордския университет. Там личните вещи и дрехите на доброволците били отнети, след което ги облекли в затворнически дрехи и оковали краката им с железни вериги, чийто звън трябвало да им напомня къде се намират даже когато спят. Участниците в експеримента, които трябвало да играят ролята на надзиратели, също получили униформи - панталони и ризи в защитен цвят, тъмни очила с огледални стъкла, а също дървени палки и свирки, с които трябвало да въвеждат порядък, да поддържат дисциплината и да предотвратяват извънредни ситуации като опити за бягство. След това официално им забранили да прилагат физическо насилие върху затворниците. Целта на експеримента била да даде отговор на въпроса - каква е истинската причина за жестокостта и насилието, които царят в затворите. Дали тя е в характера на техните обитатели (затворници - социопати, и надзиратели - садисти) или в особеностите на социалнопсихологическата среда. Изводът, до който стигнал Зимбардо, бил еднозначен - в дуела между добрите хора и порочната ситуация побеждава ситуацията. През шестте дни на експеримента всеки от надзирателите от време на време унижавал затворниците, оскърбявал ги, а понякога и ги биел. При това равнището на жестокостта нараствало с всеки изминал ден, докато при затворниците се случвало обратното - те ставали все по-пасивни и безропотни. Надзирателите втвърдили много от първоначално установените от самите тях правила и бързо забравили за правата, които затворниците имали според условията на експеримента. Арестуваните били изпращани в карцера, защото се усмихват. Когато отказвали да се хранят, надзирателите размазвали храната по лицата им и дори ги принуждавали да прекарват цяла нощ прави и строени. Само за няколко дни надзирателите, подбрани грижливо по критериите за нормалност, за почнаха да се държат по такъв начин, че спокойно биха могли да бъдат окачествени като безумци, психопати и садисти, написал Зимбардо. Той прекратил експеримента предсрочно, разбирайки, че е стигнал твърде далеч. В основата на тази метаморфозата била властта. Отначало за надзирателите тя била само средство за контрол над непослушните затворници, но твърде бързо започнала да им доставя удоволствие. Това признали дори онези участници в експеримента, които били убедени пацифисти и смятали, че не са способни да упражняват насилие. В експеримента на Зимбардо има още един поучителен момент, който помага да се разбере защото униженията и изтезанията в иракския затвор са били грижливо запечатани на лента. На пръв поглед това изглежда странно - защо им е на хората, които се отдават на най-тъмните си страсти - да измъчват други хора - да оставят след себе си компрометиращи документи. Тъкмо в това е и ужасът на ситуацията - както станало ясно, когато се окажат в нея, мъчителите престават да я възприемат като чудовищна и нечовешка. Самият Зимбардо признал, че е прекъснал експеримента едва след като поканил в затвора годеницата си Кристина да погледа нашия цирк. Момичето се разплакало и казало: Това, което правите с момчетата, е ужасно. Самият автор на експеримента дотолкова бил свикнал със случващото се, че го възприемал като даденост, без да изпитва срам или съчувствие към затворниците. Запечатаните на любителска лента американски надзиратели също видимо се любуват на себе си и вероятно са заснели кадрите, за да похвалят с тях пред приятели. Но когато ги осъждаме като изроди и садисти, не бива да забравяме, че те едва ли са по-жестоки от повечето стари войници в казармите или от санитарите в старческите домове. Тоест от всички онези, които по силата на обстоятелствата са придобили власт над безправните и беззащитните.

Facebook logo
Бъдете с нас и във