Банкеръ Weekly

Съдби

ЕДНО ПРЕУСПЯЛО МОМЧЕ ОТ МАНХАТЪН

В 05.30 ч. сутринта на рибената борса Фултън фиш маркет (Fulton Fish Market) в центъра на Манхатън Джоузеф Гурера се плъзга от меките кожени седалки на своя черен Ягуар и поема покрай редица от раздрънкани Тойоти и Нисани, осветени от огъня, запален в кошчетата за боклук. Между палетите с риба маневрират самотоварни камиони. Яки мъжаги, облечени в ризи с петна от кръв и полепнали рибени люспи, товарят рибата си. Хей! - провиква се един от тях, когато Гурера ги приближава. - Това е Джоуи Цитарела! Как си Джо? Следват целувки и ръкостискания.Гурера е местното момче, което е преуспяло. Син на имигрант - продавач на риба, той започва да увива камбала във вестници още когато едва достига тезгяха. Сега, на 48 години, той вече е собственик на Локууд Уинант (Lockwood Winant) - национална компания за продажба на рибни продукти на едро на веригата Цитарела (Citarella), включваща пет магазина за хранителни деликатеси и ресторант в центъра на града със същото име, както и на онлайн бизнес с храни. За Гурера работят 550 души, продажбите му през 2002 г. достигат 50 млн. щ. долара и му донасят нетна печалба от над 5 млн. щ. долара.Той твърди, че неговият образец в бизнеса не е бил баща му, който емигрира от Сицилия в Бенсънхърст, Бруклин, след Втората световна война и спечелва достатъчно от своя магазин за морски храни, за да изпрати сина си да учи в университета Сейнт Джон. Образецът на Джо е Тони Марота - търговец, който се разхождал из рибената борса, неизменно облечен в дълго бяло сако и кепе, а вечер слагал елегантни костюми. От него Джо научава принципите на търговията: високи стандарти, внимание към детайлите и упоритост. Ако веднъж се примириш с посредствена стока, винаги ще ти продават такава, обобщава Гурера.Докато работи в магазина на баща си, Гурера съзира един добър шанс за себе си (става дума за края на 70-те години). Тогава Волфганг Пак - главен готвач от Калифорния, който посещава фамилния магазин, харесва стоките му и прави голяма поръчка. Гурера плаща 99 щ. долара за полет до Лос Анджелис и доставя сам рибата до предназначението й. Скоро той вече изпраща няколко хиляди фунта (1 фунт = 0.453 кг) морска храна за Западното крайбрежие.Баща му не е впечатлен. Двамата се спречкват поради различните си виждания за това как трябва да се ръководи бизнесът. До времето, когато Гурера напуска баща си (през 1983 г.), той вече се оглежда за свой собствен магазин, а баща му закрива своя няколко месеца по-късно.Гурера купува магазин, наречен Цитарела, в горната западна част на Манхатън, влагайки 100 000 щ. долара от своите спестявания и подписвайки запис на заповед за останалите 450 000 щ. долара, като всяка седмица изплаща по 2000 щ. долара. Той сменя дървените подове с гранит и прави стъклени витрини, където излага рибата. Гурера купува морски храни с най-високо качество от известната рибена борса Фултън фиш маркет в Ню Йорк Сити и започва да я продава на елитните кулинарни заведения в Калифорния. Като ценител на безукорно прясната риба, раци, стриди, Джо знае какво желаят неговите клиенти и задоволява вкусовете им. До 1985 г. той вече си докарва обща печалба от 3 млн. щ. долара.Следващата му стъпка е да се захване с търговия на едро. Там той се озовава лице в лице с един пазар, където има силно етническо разделение - повечето търговци на едро са евреи, а прекупвачите и пласьорите са американци от италиански произход. Джо намира своето решение чрез Абе Хеймс. През 1990 г. той купува компанията му Локууд Уинант за 600 000 щ. долара. Сега 85-годишен и в пенсия, Хеймс си спомня: Гурера беше упорит, справедлив и честен. Но по онова време Хеймс има скромен дял в бизнеса с морски раци с мека черупка и карагьоз. Наследникът на бизнеса му Гурера решава да монополизира пазара. Той плаща на доставчиците примерно 50% над исканата от тях цена от 16 щ. долара за 12 рака. На следващия ден вече липсва предлагане, а той продава до 2000 кутии с раци (40 пъти повече, отколкото Хеймс е продавал) по 28 щ. долара дузината.Пожар в една от сградите на Фултън през 1995 г. разбива търговията на едро на Гурера, причинявайки му щети за 200 000 щ. долара. Това принуждава Гурера да насочи вниманието си главно към Цитарела, и да разшири дейността и периметъра й. Жителите на Ню Йорк предпочитат червеното месо пред едрата мексиканска риба, която се предлага, и Гурера не се опитва да променя техните вкусове. Той просто разширява гамата от предлагани продукти, включвайки месо, месни произведения и готови храни. В резултат на това продажбите скачат от 6 млн. щ. долара през 1992 г. на 25 млн. щ. долара през 1996 година. Бизнесът на Гурера продължава да се разраства. До 2002 г. той вече е открил още един магазин в Манхатън (наред с помещение за приготвяне на храни с площ от 50 000 кв. фута) и два магазина на Лонг Айлънд. Четириетажен ресторант с името Цитарела близо до Центъра Рокфелер отваря врати през 2001 година.Миналата зима Гурера хвана голям улов - спечелвайки наддаване срещу конкурента си Дийн и ДеЛуча за магазина на Балдучи - Грийнуич Вилидж, който беше спуснал кепенците. Новоремонтираният магазин беше отворен през април. А коментарът на Гурера бе: Мисля, че повечето неща са прости, но хората сами ги усложняват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във