Банкеръ Weekly

Съдби

ЕДНА КОРЕЙКА ОТ ХАРВАРД В БЪЛГАРИЯ: ВЯРВАТЕ В ДЪРЖАВАТА, НО НЕ И НА ЧИНОВНИЦИТЕ

Аз съм космополит, признава Ю Сон Джанг. След петминутен разговор няма как да не й повярваш. Освен в Далечния изток тридесетгодишната корейка е живяла дълги години в Европа и в САЩ. В България пристига преди една година като дипломант на престижния Харвардски университет в Бостън. Специалността й е културна антропология. Тук Ю Сон събира информация за дисертацията си на тема: Културата на потребителите и тяхната защита в постсоциалистическите държави. С идването си в България тя става доброволец към Националната асоциация на потребителите в България. Още в Америка знаех, че ще работя за някоя неправителствена организация. Връзката с асоциацията на потребителите стана случайно, чрез познати. Нали това е обичайно за страната ви, смее се Ю Сон. После сериозно обяснява:Избрах България по много причиниВсъщност исках да направя изследването си в някоя балканска страна, защото съм живяла в Германия и познавам живота в Централна Европа. Полша и Унгария са доста напреднали в преодоляването на социалистическото стопанство. Трябваше да избирам между Румъния, България и Югославия. В Румъния не исках да отида, а когато кандидатствах за програмата в Югославия, там се водеше война и моите преподаватели ме предупредиха, че е твърде рисковано. Така че избор май нямах, спомня си Ю Сон. Преди година вярвала, че й предстои най-екзотичното пътешествие в живота. Информацията, с която разполагала за България, била съвсем оскъдна. Нещо съвсем общо - вкусното кисело мляко, красивата природа, българските плодове и зеленчуци и малко история - най-вече че пет века страната е била част от Османската империя. Бях любопитна, защото чувах в САЩ да казват: Реформите там вървят бавно, защото България е на Балканите и самият регион е сложил отпечатък върху темпото на промените. Исках да установя дали това наистина е така, или има други причини, които се коренят в културните традиции и манталитета на хората.Сега, броени дни преди да отпътува обратно за Америка, Ю Сон няма претенции да е разбрала докрай българската народопсихология. Тепърва ще прави анализ на събрания материал. Надява се, че дисертацията й един ден ще послужи както на науката, така и на политиците в реалния живот. Защото е убедена, че подобни процеси предстоят в много страни от различни континенти, например в Северна Корея. Споделя, че все още й е трудно да разбере типичната българска реакция Аз не съм виновен, но ти сиСмята, че бягството от отговорност е причината за бавния икономически преход. Удивлява се, че хората нямат пари, но магазините и заведенията са непрекъснато пълни, че всичките й познати имат мобилни телефони, независимо дали работата им го изисква. Смята, че българските потребители не познават правата и задълженията си в новата икономическа среда. Не престава да се шокира и от това, че на всеки семинар или пресконференция публиката непрекъснато обвинява държавата в слаб контрол върху пазара, а в същото време не вярва в институциите й. В такива случаи следва дежурното обяснение, че държавата в този момент не може да свърши всичко това - да проверява магазините, да гледа етикетите, просто защото ролята й в момента не е такава. Ю Сон смята, че това е причината регулирането на пазара и защитата на потребителите да не са на необходимото равнище. Имам чувството, че българите вярват на държавата, но не и на хората, които работят в държавната администрация, обобщава тя. Често спори с приятели за хода на реформите у нас и се опитва да ги убеди, че не всичко може да се промени мигновено с магическа пръчка. За пример посочва Корейската война през 50-те години на миналия век. Цяло едно поколение стана жертва на тази война. То работеше, съзнавайки, че няма никакъв шанс да вкуси от промените. Правеше го за децата и внуците си. Корейците казваха: Да, загубихме войната и това е голяма трагедия, но няма какво да правим освен да се захванем на работа и да преодолеем загубата. Положителните промени се усетиха едва през 1988 г., когато се проведоха Летните олимпийски игри в Сеул. Интересно ми е защо тук няма такова отношение. Социалистическият лагер също изгуби студената война, чуди се Ю Сон. Тя искрено се надява, че 2007 г. ще бъде окончателната дата за приемането на България в Европейския съюз, въпреки че, според нея, много хора тук не си дават сметка какво точно означава това. За трудния живот на българите черпи информация най-вече от бита на многобройните си приятели тук. Твърди, че никъде по-света не ги е откривала толкова бързо, колкото в България. Хората тук започват да говорят на вие и неусетно след броени минути преминават на ти. Обществото е настроено да общува. Най-важното, което е разбрала от престоя си в България, е, че приоритетите на обикновените българи са функция на тяхната култура и манталитет. Много хора казват: Искам спокойствие. Според мен, това желание е много елементарно, но очевидно тук е важно да бъдеш спокоен и сигурен. В Германия и в САЩ никога не съм си давала сметка за това. В страните, в които съм живяла, особено в Америка, най-важното е да бъдещ щастлив и доволен от живота си. А собствените й мечти са простички: Искам да приключа дисертацията си. Обичам да преподавам и един ден се надявам това да стане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във