Банкеръ Weekly

Съдби

ЕДНА БЛОНДИНКА ИЗДЪНИ ТОНИ БЛЕЪР

През последната година Катърин Гън, бивша преводачка, обслужвала британското разузнаване, преживя арест, бе съдена за разкриване на държавни тайни и се превърна в световна знаменитост. Веднага щом обвиненията срещу нея бяха снети, тя се съгласи да разговаря с двама журналисти от Обзървър - вестника, заради чиито публикации едва не се озова зад решетките. Да работиш за разузнавателните служби далеч не е толкова интересно, колкото звучи. Всъщност почти до последната си година там - годината, която преобърна живота й с главата надолу - Катърин Гън намирала работата си за твърде досадна. На 31 януари 2003 г. (петък) тя изпълнявала обичайните си задължения - превеждала от мандарински китайски на английски. Тогава изведнъж вниманието й било привлечено от едно особено електронно съобщение от Америка. Помислих си: Боже, това е възмутително!, разказва Катърин. Тя отпечатала едно копие от и-мейла, пъхнала го в чантата си, отнесла го в дома си и прекарала уикенда в терзания какво да прави с него. Не го обсъдила с никого. В понеделник била все още силно разгневена - изпълваше ме истински бяс - и затова пуснала листчето на свой външен приятел, за когото добре знаела, че е близък с журналисти. Доста време обаче нищо не се случило и госпожа Гън забравила за целия случай. През февруари, като всеки искрен противник на задаващата се война в Ирак, и тя отишла до Лондон, за да участва в протестните шествия. Купила си няколко книги за Ирак. Животът си вървял сравнително нормално чак до 2 март - деня, в който един случаен посетител в павилиона за вестници до дома на Гън с тревога видял как една дребничка русокоса жена държи новия брой на Обзървър и трепери от ужас И-мейлът, за който става дума, бил пратен от някой си Франк Коуза, служител в щатската Агенция за национална сигурност, и носел грифа Строго секретно. Вече едва ли има човек по света, който да не знае какво е имало в него: молба за съдействие на британските специални служби в една доста мръсна афера. Ставало дума - ни повече, ни по-малко - да се подслушват нюйоркските офиси на дипломати от шест възлови страни, от чиято подкрепа в Съвета за сигурност на ООН зависела евентуалната резолюция за нахлуване в Ирак. Въпросните страни, според публикацията на Обзървър, били България, Ангола, Гвинея, Камерун, Пакистан и Чили. Седмица след публикацията Катърин трябвало да си признае, че именно тя е била къртицата. Два часа по-късно я уволнили от Правителствената служба за комуникации (GCHQ), а на излизане от сградата я арестували и прекарала нощта в полицейския участък. След осем месеца срещу Катърин Гън бе заведено дело по обвинение, че е нарушила Закона за държавната тайна. Евентуалната присъда щеше да я прати за две години зад решетките. Едва на 25 февруари 2004 г. обвиненията срещу нея бяха снети. Прокурорът така и не предостави обещаните допълнителни доказателства, оправдавайки се, че това щяло да разкрие и други държавни тайни. Прочетох за това във вестника и половин час само повтарях: О, Господи, о, господи!, признава Катърин. Днес, седнала гордо в офиса на неправителствената организация Либърти, която пое защитата й, 29-годишната жена изглежда олицетворение на спокойствието. Но само допреди няколко дни се е чувствала като психичноболна. Свършено е с мен казала на мъжа си, още щом прочела публикацията в Обзървър миналия март. Била сигурна, че GCHQ веднага ще проведе разследване, което нямало как да не доведе до нея. На първия разпит госпожа Гън категорично отрекла обвиненията. Но после съвестта й се обадила. Срещнала се с пряката си началничка и й разкрила истината. Няколко месеца след това по същия начин постъпи и Дейвид Кели - с трагични последствия, както знаем. Но за разлика от хората в Министерството на отбраната в GCHQ реагирали по съвсем друг начин - Катърин била оставена буквално да поплаче на рамото на шефката си. В края на краищата всички сме хора. Тя добре виждаше колко съм разстроена. Но също така разбираше и служебния си дълг, така че щом се успокоих, ме хвана за ръката и ме отведе в офиса по сигурността, за да разкажа всичко. Офицерите от сигурността също били много мили, завели я на обяд в ресторанта, след което учтиво я качили на лимузина със затъмнени стъкла и я откарали право в полицейския участък в Челтънъм.Преди този случай в службата смятали Гън за достойна за доверие . За разлика от предишните прочути къртици в тайните служби, тя далеч не била привлечена от ореола на кинжала и плаща, както сама се изразява. Израснала в Тайван, където родителите й живеят и досега, тя от малка научила китайски и японски, а после ги доусъвършенствала в университета в Дъръм. Противно на очакванията й обаче се оказало доста трудно да си намери работа с тези два езика, затова с радост откликнала на обявата на GCHQ, която видяла случайно във вестника. Даже нямах представа какво правят там. Отидох на сляпо. Впрочем, както и повечето мои колеги, твърди Катърин.В самия съдебен процес няма нищо сложно - поне що се отнася до общественото мнение. Не е нужно човек да е адвокат по международно право, за да подуши мърсотията в съобщението на американския служител по сигурността Коуза. Но хората с подготовка веднага биха забелязали, че той нарушава в цели четири пункта Виенската конвенция, регулираща дипломатическите отношения по света. Разбира се, нощта в ареста е била ужасна. За щастие полицейският лекар се съгласил да даде на Катърин таблетка приспивателно, защото иначе нямало да може да мигне. Но истински лошите моменти за нея дошли по-късно, докато младата жена чакала да разбере дали ще бъде съдена. Аз съм относително жизнерадостен човек, роден оптимист, но тогава наистина рухнах. В продължение на цяла седмица бях почти готова да направя непоправимото Но всеки ден мама и татко ми се обаждаха, за да ме окуражат, да ми кажат, че съм борец, че винаги се справям, изобщо онези неща, които ни казват родителите, за да ни ободрят. Накрая започнах да им вярвам. Домакинската работа отначало я спасявала от скуката, а когато вече съвсем й опротивели стените на дома й, се записала на курс по етика в Бирмингамския университет. Някои от познатите й прекъснали всякакви връзки с нея. Истинските й приятели обаче, включително и онези от GCHQ, през цялото време били край нея. Катърин изпаднала в шок, когато най-после научила в какво я обвиняват. Беше ме страх, чувствах, че цялата правителствена машина е тръгнала срещу мен. От време на време съжалявала за стореното - но нямала угризения. Знаех, че съм била права. Не се чувствах виновна в нищо, затова и не можех да се призная за виновна, дори ако това би ми осигурило по-лека присъда, обяснява госпожа Гън. Сега казва, че ако времето се върне, отново би постъпила по същия начин. Особено след подкрепата, която получи. Цяла върволица от американски знаменитости се изредиха да настояват обвиненията срещу нея да бъдат свалени. Между тях бяха актьорът Шон Пен, многократният кандидат за президент на САЩ Джеси Джексън, режисьорът Майкъл Ман. Прочутата къртица от Пентагона Даниъл Елсбърг обяви, че и-мейлът на Коуза бил много по-важен от секретните данни, които той самият изнесъл по време на Виетнамската война. Защитата на Катърин скоро била подготвена: тя е нарушила закона за държавните тайни, за да предотврати загубата на човешки живот в една доказано незаконна война. Решението да се подчини на гласа на съвестта дошло без никакво обмисляне. Не исках да спирам и да се питам: А какво ще стане, ако направя това или онова?. Реших и го направих. Катърин смята, че към това вероятно я е подтикнало и детството й - фактът, че е дете на трета култура, както писателката Рут Хил нарече потомците на работещи в чужбина родители. Доказано е, че такива деца са по-склонни към съчувствие, че щом са живели в чужда страна, те вече се чувстват членове на някакъв глобален съюз, обяснява младата жена, леко смутена, че трябва да говори толкова дълго за себе си. След последните напрегнати дни тя най-после се чувства спокойна и щастлива, макар и съвършено несигурна за бъдещето си. Когато ме попитаха с какво ще се занимавам сега, се пошегувах, че започвам да правя бебета. Но май още не съм готова за това. Единственият ми план засега е да отида някъде на почивка с мъжа си. После ще му мисля. След свалянето на обвиненията мнозина я подтикнаха да настоява да получи извинение от правителството, но според Катърин това не е необходимо. Разбирам, че са били длъжни да ме обвинят, защото по същество аз наистина наруших Закона за тайните. Пък и какво ще ми донесе едно извинение? Мисля, че вече минах през всичко това, и сега искам просто да продължа нататък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във