Банкеръ Weekly

Съдби

ДВАМА НЕПОЗНАТИ КЛАСИЦИ

Предпразничният водопад от културни събития отдели и две по-стойностни, които заслужават вниманието на ценителите. Първото от тях е в галерията на СИБАНК и показва малко известни произведения на Наум Хаджимладенов (1894-1985), намиращи се в частни колекции. Инициативата е на внука му Евгений Слуцки, който е предоставил и някои аксесоари от ателието на дядо си. Второто събитие е сравнително скромната изложба от творби на Петър Морозов (1880-1951) в галерия Българи, притежание на Антонио Василев.Уредниците на експозицията в СИБАНК са я озаглавили Непознатият класик, за да подчертаят уникалния характер на представянето и да напомнят, че последната изложба на самоковския майстор Хаджимладенов бе показана преди цели десет години в СГХГ. Събрани са около 50 негови платна, които можем да приемем и за панорама на творчеството му от периода 1919-1973 година. Безспорен център на това пространство е Пазар в Самоков, наградена на парижкото изложение през 1937-а. Сравнително непознат за широката публика е религиозният цикъл, създаден в началото на 40-те, когато войната вече бушува в Европа. Все пак предпочитаните и най-широко застъпени сюжети са пейзажите от Самоков, сцени от градския живот, натюрморти, а към тях са прибавени и два автопортрета на Наум Хаджимладенов.От чисто търговска гледна точка по-интересно е представянето на Петър Морозов в Българи, защото в периода между двете световни войни той е най-популярният и продаван автор у нас. В този смисъл изложбата дава възможност за запознанство с доминиращите в средното съсловие художествени вкусове през онази епоха. Морозов е художник на всекидневието, схващано в най-баналния му план - битови епизоди, интимни пейзажи от малките балкански градове, патриотичен патос и т.н. Може да звучи парадоксално, но точно този дребнобуржоазен художник остана в историята на изобразителното ни изкуство с голямото платно Хвърковатата чета на Бенковски, с Окопите на Чаталджа, Боят за Самарското знаме при Стара Загора и още няколко исторически сюжета. Но Морозов е нееднозначна фигура, която можем да срещнем на най-неочаквани места. Малцина знаят, че той е първият български фоторепортер, започнал работа в създадения през 1912 година всекидневник Утро, снабден с камерите и апаратурата на френския Матен. Главно специалистите познават първопроходството му в акватината (разновидност на дълбоката гравюра върху метал) и цветния й вариант, което е следствие от вестникарската му работа и възможностите на техниката. Той е и приложен график, наел се в най-трудни времена да оформи корицата на Вик на свободни хора на Йосиф Хербст. Освен това е и активен общественик, създател и първи председател на Дружеството на независимите художници.Петър Морозов е автор и на една особена и отдавна забравена рекламна практика, донесла му допълнителна популярност. За цигарените кутии на фабриката Картел той рисува хумористични картинки, предназначени за забава на пушачите.Изложбата в Българи има и допълнителна, нека я наречем мемоарна, стойност - тя припомня за един художник, който вече четвърт век не е показван в самостоятелна експозиция, а освен това - по понятни причини! - не е изследван достатъчно сериозно и задълбочено. Нарисуваната още през 1919 г. картина Първата целувка със своя умилително-сантиментален сюжет лепва на Морозов етикет, от който той не може да се отърве и до днес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във