Банкеръ Weekly

Съдби

ДВА НАЧИНА ДА УВОЛНИТЕ ПРЕЗИДЕНТА

На 6 април 2004 г. депутатите от литовския парламент отстраниха от длъжност президента на страната Роландас Паксас. С това Литва стана първата европейска страна, в която процедурата за импийчмънт беше доведена докрай.Отстраняването на държавен глава с помощта на специална процедура обикновено завършва по два начина - привържениците на импийчмънта не разполагат с достатъчно сили да доведат започнатото докрай или пък нароченият за уволняване просто се оттегля сам. В Литва процедурата по импийчмънт беше осъществена изцяло.Литовският вариантСкандалът около Паксас започна в края на октомври 2003 г., когато бяха публикувани материали на департамента за държавна сигурност на Литва, в които президентът беше обвинен във връзки с международната организирана престъпност и по-точно с нейния представител Юрий Борисов, бизнесмен от руски произход.В Литва за отстраняването на президента от длъжност трябва да бъдат изпълнени няколко условия. Първо, специална парламентарна комисия трябва да открие данни за груби нарушения на президентската клетва и конституцията на страната. Второ - документът за начало на процедурата трябва да бъде подписан най-малко от 36 депутати. И трето - след запитване от парламента конституционният съд трябва да признае президента за виновен в грубо нарушаване на клетвата и конституцията. Накрая са необходими гласовете на най-малко 85 депутати, които да признаят президента за виновен, макар и само по една точка от обвинението.Изпълнението на всички тези условия в Литва отне пет месеца. Сега в страната се очакват нови президентски избори. Самият Роландас Паксас не изключва възможността да участва в тях.Европейския вариантДосега нито една европейска държава с изключение на Литва не е успяла да отстрани висше длъжностно лице от власт.Представителите на украинската опозиция например неведнъж са заплашвали Леонид Кучма с импийчмънт, но недоволните все още не са успели дори да поставят въпроса за отстраняването му на обсъждане във Върховната рада.През 1999 г. в дневния ред на руския парламент беше поставен въпросът за импийчмънт на Борис Елцин, но гласовете на противниците на първия руски президент не достигнаха.Във Франция през 2002 г. 30 парламентаристи подписаха петиция за започване на процедура за отстраняването на президента Жак Ширак. Но тъй като за това са необходими най-малко 58 подписа, нещата свършиха дотук.Африканците не правят изключениеКакто и в Европа, заплахата за импийчмънт на африканските държавни глави обикновено си остава само заплаха.През 2002 г. Долната камара на нигерийския парламент поиска оставката на президента Олусегун Обасанджо, като заплаши, че в противен случай ще започне процедура за отстраняването му. Политическата криза продължи два месеца, след което президентът се срещна с представители на Долната камара на парламента при закрити врати. Два дни по-късно парламентаристите се отказаха от исканията си.Въпросът за импийчмънт на президента Леви Мванаваса беше внесен за гласуване в парламента на Замбия през 2003 година. Съдържанието на списъка с обвиненията беше традиционно - корупция и груби нарушения на конституцията на страната. За отстраняването на президента гласуваха 57 депутати, а 92 - против. Така че Мванаваса си остана на поста.Няколко опита за отстраняване от президентската длъжност на Роберт Мугабе предприеха през 2002 г. в Зимбабве опозиционери от Движението за демократически промени. За тях не беше трудно да започнат процедурата за импийчмънт, защото им бяха необходими 50 депутатски гласа, а тогава движението разполагаше с 57 представители в парламента. Отстраняването на Мугабе обаче трябваше да бъде подкрепено от най-малко сто гласа, които опозицията нямаше никакви шансове да събере.Заплахата за импийчмънт даде реални резултати единствено в Мадагаскар. През 1996 г. президентът на страната Албер Зафи побърза да подаде оставка, без да дочака задействането на механизма за отстраняването му от длъжност. Две години по-късно Зафи реши да се пребори с новия президент Дидие Рацикару, използвайки същото оръжие. Той започна процедура за импийчмънт, но при гласуването в Долната камара на парламента опозицията не успя да събере необходимите гласове.Азиатски страстиВъв Филипините думата импийчмънт присъства в биографиите на трима президенти на страната. През 1949 г. току-що избраният държавен глава Елпидио Корино беше заплашен с отстраняване от властта от политическите си съперници. Но мнозинството в Долната камара на парламента принадлежеше на президентската партия, така че изходът от гласуването беше предварително обречен. През 1963 г. опитът за уволняването на президента Диосадо Макапагалу също завърши с неуспешно гласуване. За трети път историята се повтори по същия сценарий през 1986 г. при президента Фердинанд Маркос.През 2000 г. беше открита процедура за импийчмънт срещу четвърти президент на Филипините - Джозеф Естрада. Представителите на опозицията твърдяха, че в периода 1998-2000 г. Естрада всеки месец е получавал подкупи в размер на около 200 хил. долара от организаторите на нелегални лотарии, а освен това е присвоил 2.67 млн. долара от бюджетните средства предназначени за подпомагане на фермерите тютюнопроизводители. Долната камара на парламента гласува за импийчмънт. На 17 януари 2001 г. процедурата беше прекъсната, но само три дни по-късно в резултат на масови народни протести, поддържани от армията и полицията, президентът напусна поста си.Филипинският пример вдъхнови съседите индонезийци също да сменят предсрочно държавния си глава. През юли 2001 г., когато Естрада вече беше зад решетките, парламентът в Индонезия единодушно одобри импийчмънта на президента на страната Абдурахман Вахид. Управлението на държавата беше поето от вицепрезидента Мегавати Сукарнопутри.През март 2004 г. парламентът на Южна Корея одобри резолюция за отстраняването на президента Но Му Хен, който беше обвинен в некомпетентност и незаконна политическа агитация. Според местното законодателство властта в страната премина за шест месеца в ръцете на премиера Ко Гону. През това време решението на парламента трябва да бъде разгледано от върховния съд. Преди да излезе неговото становище, би било преждевременно да се говори за Но Му Хен като за бивш президент.АмерикаИсторията на САЩ познава два неуспешни опита за импийчмънт на президент. Първият започва през 1868 г., когато президент на страната е Ендрю Джонсън. Привържениците на северняците - победители в гражданската война смятали, че той симпатизира на южняците. А назначението на нов военен министър, което президентът подписал без съгласуване с Конгреса, дало повод за начало на процедурата за отстраняване. Камарата на представителите подкрепила импийчмънта, но съотношението на гласовете в сената било 35:19. А за отстраняването на президента били необходими 2/3 от гласовете, тоест - трийсет и шест. Колкото до президента Ричард Никсън, популярното мнение, че той е станал жертва на импийчмънт, е невярно. Истината е, че Никсън подава оставка, преди процедурата да е задействана. По време на политическата си кариера бразилецът Фернандо Колор ди Мелу успял да отбележи две рекорда. През 1990 г. той станал най-младия в историята на страната държавен глава, а две години по-късно - първият президент в Латинска Америка отстранен от длъжност чрез импийчмънт. Конгресът на Бразилия се произнесъл с 441 гласа за и 38 - против, за принудителната оставка и предаването на съда на ди Мелу, обвинен в корупция и действия несъвместими с достойнството и честта на държавния глава. През 2000 г. тази история получи продължение. Съпругата на бившия президент Розана Колор беше осъдена на единайсет години и четири месеца затвор за корупция в периода на президентството на мъжа й. Самият Фернандо Колор ди Мелу така и не попадна зад решетките, защото беше оправдан от съда.През 1990 г. бразилският опит за отстраняване на президента беше приложен във Венецуела. Президентът Карлос Андрес Перес беше свален от длъжност по обвинение в корупция. След което разочарованият от политическата система в родината си бивш управник се премести да живее в Маями.През 1997 г. успешно беше отстранен от власт президентът на Еквадор Абдала Букарам, по прякор Психаря (той заслужи това си прозвище заедно с други обществени шеги от рода на Аз и моят кабинет сме Али Баба и четиридесетте разбойника). Умствената непълноценност на държавния глава беше отбелязана като официално причина за импийчмънта.В Парагвай с отстраняване бяха заплашени двама поредни президенти, но и двата опита завършиха неуспешно. През 1999 г. президентът Раул Кубас подаде оставка, без да дочака импийчмънта. Той беше обвинен в съучастие в убийството на вицепрезидента, както и в това, че по негова заповед е бил незаконно освободен от затвора ръководителят на неуспял военен преврат. Следващият президент на Парагвай - Луис Гонсалес Маче, през миналата година също беше заплашен с отстраняване. Той беше заподозрян в нецелесъобразно използване на държавни средства в размер на 16 млн. долара. За свалянето на президента не достигнаха само пет гласа в Горната камара на парламента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във