Банкеръ Weekly

Съдби

ДВА МЕСЕЦА, КОИТО РАЗТЪРСИХА ЦСКА

ОТПАДАНЕТО В МОСКВА СЛАГА КРАЙ НА МЕЧТИТЕ ЗА ВТОРИ БЪЛГАРСКИ ОТБОР В ШАМПИОНСКАТА ЛИГААмериканците нарекоха времето между падането на двете кули на Световния търговски център една нюйоркска минута. Не е ясно в каква единица би трябвало да се измерва времето между двете оставки на Стойчо Младенов в ЦСКА. Несъмнено е едно: двумесечната отсрочка между първата, отхвърлена на 24 август, и втората, приета на 16 октомври, ще струва много и на червения клуб, и на българските амбиции в евротурнирите като цяло. На пръв поглед тези две оставки изглеждат странни, като се има предвид, че дори след 0:6 в Прага самоувереният Младенов не помисли за оттегляне. Истината е, че те всъщност не са и никакви оставки. Първата бе хвърлена на масата с ясното съзнание, че няма да бъде приета. Втората Стойчо подаде, след като директно му бе подсказано, че няма друг избор. Запознати твърдят, че съдбата на треньора е била решена още след загубата от Галатасарай в Истанбул. Идването на Александър Станков като пръв помощник бе достатъчно красноречив ход. На Младенов бе оставен само един последен шанс за поправка в реванша с Торпедо. Евентуален успех можеше да го задържи на поста до зимната пауза. Стойчо обаче стори всичко според силите си, за да предотврати такъв успех. Непрекъснатите ротации в състава за важните мачове, експериментите в отбраната и явното неумение да се използват играчи като Лима и Хаджи вече не би трябвало да ни изненадват. Нито пък чистият късмет, отървал българите от поражение в Москва, следва да успокоява. Младенов може и да си мисли, че тимът му е съхранил достойнството си - както твърдеше и след отпадането от Блекбърн преди година. Но срещу Торпедо армейците бяха длъжни да играят не за чест и достойнство, а за собственото си бъдеще. Победата би облекчила поне наполовина задачата им в турнирите в следващите няколко години. Провалът я усложни почти фатално. Независимо от презрителното ни отношение към българския футбол, той е в явен възход напоследък. Поне така говорят цифрите. След трагичното представяне през 90-те, настъпи положителна промяна - записахме прилични серии в Европа, елиминирахме сравнително сериозни съперници (Сервет, Хайдук, Молде, Бран, Шахтьор, Брьондби) и най-после се измъкнахме от низините, в които ни пращаше незавидният ни коефициент. Натрупаните в последните години точки се оказаха достатъчни, за да си върнем правото на четвърти представител в турнирите. А Левски и ЦСКА за пръв път от години успяха да се промъкнат при поставените в първите кръгове, което ги прати срещу отбори като Апоел и Торпедо, вместо срещу Борусия или Ливърпул. Само че, едва подали глава над водата, сега червените отново ще потънат в нея. Отпадането в Москва закова клубния им коефициент на 18.666 - показател, с който те вероятно ще са извън топ 150 и почти сигурно догодина ще се върнат в урната на аутсайдерите. Левски с двете победи над скромния израелски Апоел избегна тази участ - коефициентът на сините вече е 22.666 (повече от този на Фенербахче и Партизан) и може да нарасне още при успех в следващия кръг. Ранното отпадане на ЦСКА и особено на Литекс ни лиши и от друг уникален шанс - да класираме втори отбор в Шампионската лига. В момента по-малко от две точки делят България от необходимото за целта 15-о място. Тези две точки се равняват практически на три победи в Европа - постижима цел, когато имаш три представители, но доста илюзорна, когато разполагаш само с един. Всички тези изчисления вече не засягат ЦСКА. Новият треньор Сашо Станков ще трябва да се съсредоточи върху съживяването на играчите преди решителното дерби със сините на 1 ноември. Станков веднъж вече доказа, че умее да сплотява редиците, така че червените привърженици могат да си позволят известен оптимизъм. Независимо от намерението на Стойчо Младенов да остане на работа в клуба като главен мениджър. Ще продължа да се занимавам с това, което умея, призна той пред агенция Топспорт. За онези, които познават уменията му, това вероятно звучи малко смущаващо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във