Банкеръ Weekly

Съдби

ДУПКА В МОРЕТО И ГЮРО МИХАЙЛОВ ДО НЕЯ

България има 378 км крайбрежна ивица и море, чиито териториални води представляват около една трета от територията на страната. Като се изключи един период през 60-те години на миналия век, когато всеки турист от Чехословакия или ГДР можеше срещу найлонова риза или шушляк да получи и отнесе антична амфора, иманярството във водите на Черно море е почти непознато. За разлика от сушата.Тази е причината новината за всяка подводна експлоатация и до днес да се възприема като екзотика. Подобна суетня настъпи и през 2001 г., когато световноизвестният океанограф проф. Робър Балард пристигна във Варна, изнесе лекция в Археологическия музей и обяви старта на програмата Ной - съвместна българо-американска инициатива. Резултатите от проучванията доведоха до разширяване на програмата и следващата 2002 г. отново мина под знака на експедицията Ной. През януари 2003 г. проф. Петко Димитров от Института по океанология, който е ръководител на екипа от българска страна, обяви, че проучванията ще се извършат между 16 и 23 юли и добави, че за тази цел ще пристигне у нас роботът Херкулес. За медиите той оповести и хипотетичната идея на своя американски колега за създаване на подводен археологически музей във Варна: без да се вадят откритията на повърхността, а да се показват чрез камери на морското дъно, там, където са открити. Подобни изложби проф. Балард е осъществил чрез фондацията Джейсън в САЩ и популярността им, особено сред децата, е огромна.Проектът Ной 2003 бе гласуван на 10 юни от секцията по антична археология при Археологическия институт и музей (АИМ) при БАН, а на 12 юни бе одобрен и от научния съвет. Законовата процедура предвижда в такъв случай да се получи разрешение от МС, поради което проектът е изпратен от АИМ на Министерството на културата за внасяне в МС. Кабинетът го одобри на 25 юли и даде зелен семафор за третия етап на програмата Ной.Месец по-рано кабинетът разгледа на свое заседание Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, приета в Париж на 2 ноември 2001 г. по време на 31-ата сесия на Генералната конференция на ООН. Този изключително важен документ регламентира проучването на подводните археологически обекти чрез международно сътрудничество и уточнява отговорностите при опазването им. Дефинирано е и понятието подводно културно наследство (обекти частично или изцяло потънали преди минимум сто години), което облекчава правителствата при изработването на национална система от правила за проучването, третирането и опазването на подводното културно наследство.Както се вижда, кабинетът е обсъдил темата - в общ план и в частност проекта Ной 2003 - и е дал необходимото разрешение, съобразявайки се с Парижката конвенция. Тези процедури обаче нарушиха графиците на проф. Балард и изследването на открития през миналата година край нос Калиакра античен кораб (през януари 2003 в. Ню Йорк Таймс обяви предполагаемата му възраст между 2280 и 2460 години) бе отложено за следващото лято. Екипът на американеца и изследователският кораб Кнор заедно с подводния робот Херкулес останаха да работят край турския град Синон.Това са фактите.Но на някои хора в България отново им се привидяха ръцете на световния империализъм, който нелегално и безплатно щял да проучва шелфа за нефтени находища. По-лековерните медии се хванаха и вдигнаха шум до Бога. Междувременно в пълна тишина сръчни туроператори се надпреварват да предлагат подводна екзотика на чуждестранните туристи. Клубът Делфини от Созопол вече е започнал обхождането на потъналия през 1921 г. американски кораб Мо Панк и обеща да открие и останалите 17 плавателни съда, потънали в този район. Обещава се и изработването на карта с потъналите обекти, която да послужи като туристическа примамка. Срещу 200 лв. такса в комплекса Слънчев ден край Варна водолазният център организира курсове по подводна фотография. Рибарските кораби и до днес вадят по някоя амфора или част от нея, за да я изтъргуват на брега - навикът от 60-те години е още жив. Дребна (и май неизвестна) подробност е, че Парижката конвенция задължава страните да уведомяват генералния директор и генералния секретар на Международната агенция за морското дъно за откритията или намесите в подводното културно наследство! Въпреки всичко черноморският ни шелф продължава да бъде почти девствен резерват, копаенето в който не е по джоба на босовете, поощряващи иманярството. Те вероятно скърцат със зъби, защото спътниковите снимки, с които разполагат (как ли са се сдобили с тях?), много точно показват къде има потънали кораби. Но достъпът до тях е прекалено скъп дори за тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във