Банкеръ Weekly

Съдби

ДЪЛГИЯТ САМОТЕН ПЪТ КЪМ АДА

Марко Пантани, който с победата си в Тур дьо Франс се бе превърнал в идол на милиони хора, умря съвсем самотен преди месец, заобиколен само от наркотици и опасни лекарства. Мат Рендъл, автор на няколко книги за колоезденето и някогашен приятел на Марко, се върна в Римини, за да научи подробности около трагичните му последни дни.През лятото морският курорт Римини гъмжи от летовници. След това въртележките се разглобяват, павилиончетата за сладолед си затварят, кметството се захваща да ремонтира павираните улици, а целият град задрямва чака до пролетта. Именно в периода на тази дрямка, на 9 февруари, Марко Пантани пристигнал в Римини и наел стая в Льо Роз. Единственият му багаж била малка смачкана чанта. Завъртял един телефон от стаята си и после излязъл от хотела. Това бил последният път, в който Пантани се разхождал под открито небе. След двайсетина минути се върнал, провел още няколко разговора и потънал в мълчание. Подновявал резервацията си от ден за ден. Ядял малко. Сутринта на 13 февруари в стаята влязла украинската чистачка Лариса. Как изглеждам?, попитал Пантани, но жената знаела съвсем слабо италиански и отвърнала: Не ви познавам. Познал го обаче ресторантьорът Оливер Лаги, когато се качил да му достави поръчания омлет. Сам бивш колоездач, Лаги веднага разбрал кой му е отворил вратата и изпаднал в шок: дотолкова тази брадясала, воняща човешка развалина на прага не приличала на някогашния кумир на Италия. Лаги се усмихнал и казал, че вечерята е за сметка на заведението, а Пантани го потупал по гърба и отново се затворил в стаята си, за да не излезе повече от нея жив. На другата сутрин Лариса пак опитала да почисти, но Марко я наругал през затворената врата и тя си тръгнала. По-късно Пиетро Бучелато, младежът на рецепцията, се разтревожил, че в стаята не свети, а телефонът дава заето Взел две кърпи, качил се и отключил вратата. После внимателно отместил мебелите, с които гостът я бил барикадирал. Навсякъде из стаята били разхвърляни опаковки от лекарства, а нощното шккафче било посипано с бял прах - кокаин. Пантани лежал бездиханен край леглото, обърнат на една страна. Всъщност Марко Пантани напусна света само на няколко километра от мястото, където се родил - градчето Чезенатико. Още от деня, в който дядо му Сотеро му подарил първия велосипед, това упорито момче било твърдо решено да изцеди всичко от слабото си тяло. След като спечелил през 1992-ра аматьорската обиколка на Италия, Марко решил да се специаизира само в две състезания, но за сметка на това най-големите - Джиро д'Италия, което се провежда в края на май, и Тур дьо Франс - през юли. Още в първото си участие в Джирото през 1994 г. Пантани печели два планински етапа и завършва втори в крайното подрежане. Месец по-късно завърши трети в първия си Тур. Но не само резултатите привлякоха вниманието към този гологлав италианец. Той бе като глътка свеж въздух в съвременното колоездене, в което асовете освен добри атлети са и сръчни мениджъри, финансисти, рекламни агенти и какво ли още не. На техния фон Пантани, който прилагаше всякакви мръсни триковебе фантастичен катерач и разчиташе само на себе си, а не на други хора, нямаше как да не стане симпатичен. Обаятелен и разговорлив, той веднага се превърна в любимец и на журналистите. Ние всички сме затворници на правилата - каза ми веднъж той. - А аз мразя да съм затворник. Не обичам изчисленията, сметките: щом си се захванал с нещо, натискай здраво педалите и ще спечелиш. Това важи и за личния ми живот. Освен правилата Марко имаше и друг голям враг - контузиите. Различни инциденти му попречиха да участва в три обиколки на Италия и в един Тур, и то в годините на най-голямата му сила. Най-зловещата катастрофа се случи в пробега Милано - Торино през 1995-а, когато огромен джип се вряза в колоната, оставяйки Пантани с дузина счупвания на лявото рамо и ключицата. Когато го докараха в спешното отделение в Торино, лекарите се изумиха от кръвната му картина - хематокритът, или броят на червените кръвни телца, бе 60% (50% се смята вече за много високо), а хемоглобинът достигаше 20.8 г на 100 мл (при таван на нормата около 17 г). По-късно обаче тези стойностти намаляха драстично - 16% хематокрит и 5.8 г хемоглобин, така че се наложи да му преливат кръв, за да му спасят живота. След това преливане анемията изчезна като по чудо. Предположиха, че някой е инжектирал на Пантани препарата еритропоетин, известен още като кръвен допинг или ЕРО. Тялото на Марко, едва 25-годишно, дотолкова бе привикнало към тези инжекции, че вече не можеше само да произвежда червени кръвни телца. Но Пантани не възприе урока. През 1998-а се смяташе невъзможно един и същи състезател да спечели в една година Джирото и Тура. Дори великият Мигел Индурайн се бе провалил в този опит. Само че Пантани, италианец с италиански спонсор, не можеше да си позволи да пропусне Джирото, нито пък искаше да се откаже от Обиколката на Франция. Присмяха се на ината му, но той наистина спечели и двете суперсъстезанияАбсолютната му хегемония изглеждаше сигурна и през 1999-а. В Джирото, при изкачването на Оропа, Пантани скъса верига и трябваше да я поправя под върха. След като се качи отново на колелото, той атакува с такава енергия, почти бяс, че френският конкурент Лоран Жалабер призна: Ако не се бях отместил от пътя му, щеше да мине през мен. Два дни преди финала авансът на Пантани бе над пет минути, което вече му гарантираше победата. Същата сутрин (5 юни) обаче го причакаха допинг-инспекторите. По онова време нямаше сигурен тест за кръвен допинг, затова колоездачите минаваха пълен медицински преглед. Ако хематокритът им бе висок, ги спираха от участие за няколко дни - не като наказание, а просто от загриженост за здравето им. Самите изследвания не бяха никак сигурни - само два месеца по-рано французинът Гийом Шиоти бе дал отрицателни резултати, макар по собствените му признания да се бил напомпал не само с ЕРО, но и с хормона на растежа, тестостерон, кортикостероиди, бронходилатори и вазодилатори. Затова цяла Италия бе удивена, когато хематокритът на Пантани се оказа 52 на сто. Той никога не призна вината си и не прости обидата. Нито един друг колоездач не е бил така унижаван публично, защо трябва да го правят на мен, сподели с ядни сълзи в очите пред РАИ. Постепенно Пантани започна да вярва на най-различни сценарии - ден преди теста неаполитански мафиот заложил милион долара, че Марко ще загуби; италианските индустриалци се обединили срещу него, за да провалят рекламната кампания на спонсора му Ситроен; завистлив съперник се промъкнал и му направил инжекция, докато той спял... Голямата грешка на Пантани бе, че настоя за ДНК-експертиза и заведе съдебно дело. Разследването срещу него продължи пет години и в крайна сметка съсипа психиката му. Вместо това Марко можеше да се оттегли - вече бе натрупал състояние от около 15 млн. долара - и да си живее спокойно живота. Три седмици по-късно дойде и вторият тежък удар - смъртта на Лучано Преци, президент на тима Меркатоне Уно и най-близък приятел на Пантани. Лучано бе единственият човек, когото Марко слушаше - спомня си собственикът на тима Романо Чени. - Ако той не бе починал, ако бе останал край Марко през следващите години, сега нямаше да оплаквам наведнъж двама приятели. През есента на 1999-а, когато репутацията му вече съвсем се бе разпаднала, Марко посегна и към кокаина. Но и това не му помогна да се пребори с горчилката в душата. В Тур дьо Франс през 2000 г. Ланс Армстронг остави Пантани да спечели един етап и после го призна публично. Разяреният италианец го нарече мръсник и мошеник. Самочувствието му спадаше непрекъснато - в края на 2002-ра Марко дори си направи пластична операция, за да изправи носа си и да намали стърчащите си уши. Изглежда това е бил последният му отчаян опит да задържи любовта на живота си - датската манекенка Кристин Йохансон. През следващата пролет обаче девойката окончателно го напусна. Слуховете говореха за разрив между Марко и баща му. Ерген, плейбой и най-чест клиент на нощните клубове, Пантани въпреки това продължаваше да живее в една къща с родителите си. За разлика от всички останали спортни звезди той се ползваше с истинска закрила от страна на жуналистите: никой не се зае сериозно с увлечението му към кокаина; пресата почти не спомена за скандалите и разменените юмручни удари с баща му; дори автомобилните му катастрофи бяха старателно прикрити, включително и онази, при която Пантани нахлу на висока скорост в еднопосочна улица и смаза осем други колиНо тази опека не го спаси. Не помогна дори последният опит на журналиста Марио Пулиезе, който бе публикувал статия със заглавие Мълчанието убива Пантани. Пулиезе бе един от едва тримата приятели, които не изоставиха падналата звезда. Другите двама бяха Мануела Ронки, личен мениджър на Марко, и Майкъл Менгоци, съдържател на нощен клуб. През юни 2003-а Пантани завърши 14-и в Джирото. После отново бе изхвърлен от Тура и постъпи в клиника, за да се лекува от наркотичната зависимост. Избяга от там съвсем скоро и се установи в провинциалния дом на Менгоци, обмисляйки дори сам да закупи някоя ферма. Приятелят му реши да го заведе в Хавана, за да го разтуши. Това обаче даде обратен резултат - Марко се скара и с най-близките си, настоя да го оставят сам и вместо да замине на подготовка в Аржентина, си остана в Куба. Там, докато поглъщаше единствено папайа и антидепресанти, той раздаде на местните дечурлига велосипеда, часовника и всичките си притежания. На 13 януари 2004-а Менгоци направи последен опит да разведри приятеля си, като организира тържество за рождения му ден. Пантани дойде кисел; размени няколко думи с приятелите си, взе две дози кокаин в банята и изчезна. Баща му, известен за мрачното настроение на Марко, отиде да го посети в Милано. Двамата се засекли на стълбището: Марко хвърлил по баща си своя куфар и телефона, след което заминал без никакъв багаж. На път за Римини изтеглил от сметката си 12 хил. евро: колкото и да бе нестабилно психическото му здраве, финансовото си оставаше отлично благодарение на няколко далновидни инвестиии. Според някои журналисти именно в Ла Роз и именно на 14 февруари Пантани се запознал с датчанката Кристин. На осмата годишнина от тази среща намериха мъртвото му тяло. Диагнозата бе церебрална и белодробна едема. Ще остане загадка какво я е причинило - дали кокаинът, антидепресантите, седативите или транквилантите, намерени в стаята му. Впрочем няма и особено значение. Какъвто и да е бил инструментът, ръката, която го е държала, е била на италианската съдебна система. По време на престоя си в Куба Марко драскал по страниците на паспорта си, а после ги откъснал. Приятелят му Мендоци успял да ги открие и прочете някои от тях на погребението. Унижаваха ме за нищо - пише в тях. - За четири години бях във всеки възможен съд в Италия. Нека да има правила, добре - но да са еднакви за всички. Действително продължителното влачене на бившия шампион по съдилищата бе съвсем излишно - в крайна сметка и по двете обвинения срещу него съдът го оневини, защото по времето на извършване на предполагаемите престъпления те още не са били незаконни. Но тези решения дойдоха твърде късно. Показателна е реакцията на Ришар Виранк, френския колоездач, който преживя почти същото след една положителна проба в Тур дьо Франс. Ако нямаше никой край мен по онова време, и аз щях да свърша като Пантани. Единственият шанс Марко да се спаси бе да намери подкрепа от семейството, от жената и децата си. Но той нямаше семейство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във