Банкеръ Weekly

Съдби

ДЪЛГИЯТ И КРИВОЛИЧЕЩ ПЪТ

Да прощава Пол Макартни, който бе написал песента с горното заглавие за една блондинка, но тя отлично приляга и на един недотам романтичен образ - този на националния селекционер Христо Стоичков. Може би защото след всяка колеблива стъпка досега Ицо обясняваше, че продължаваме по пътя си спокойно и уверено. Сега вече става очебийно ясно, че този път май не води никъде. Десет месеца след победоносната си първа пресконференция, на която обеща революция в националния тим, най-прочутият български футболист се е озовал в същото положение като лирическия герой на Бийтълс: Защо ме оставяш да стоя тук, покажи ми пътя. Колкото и да е парадоксално обаче, докато загубата от Швеция, дошла при уважителни причини (отсъствие на ред ключови играчи), бе приета като трагедия, поражението от Хърватия, за което не само нямаше извинения, но и което сложи край на всичките ни надежди, сякаш не предизвика особени емоции. Вероятно защото и специалистите, и запалянковците вече осъзнават, че няма смисъл да чакат някаква реална промянаНационалният отбор от много, много години не бе губил толкова убедително на Васил Левски, при това в два поредни ключови мача. Даже издънките на Стойчо Младенов срещу Чехия и Дания бяха по-безболезнени. Стоичков, който напоследък демонстрира неочаквано самообладание и дипломатичност, си има своето обяснение за провала: българското първенство, което не може да му осигури качествени попълнения за отбора. Това си е чистата истина, разбира се. Но е истина също, че Христо отлично разбираше какво е първенството, преди да се нагърби с работата. Това не му попречи обаче да зачеркне предварително част от съвсем оскъдните ресурси на националния тим - сърбите Янкович и Пажин, Георги Пеев, Милен Петков... Плановете на Христо бяха да ги замени с млади играчи, но за изпълнението на тази задача сякаш не му достигна самоувереност. Венков, Караславов, Букарев, Йовов, Рангелов, Хазуров - всички те се оказа мушици-еднодневки, защото след първата им грешка Стоичков не намери сили да им даде втора възможност. Нещо повече, шамарът от Швеция и гафът срещу Унгария явно съвсем разклатиха нервите на селекционера, защото жертви на строгостта му вече започнаха да стават опитните футболисти. Георги Марков бе елиминиран след червения картон срещу шведите, без да се отчете фактът, че заради слабата форма на другите бранители и безобразията на Чавдар Янков и Кишишев в средната линия той бе на практика единственият защитник на отбора. Също тогава бе отлюспен Боримиров, макар да бе единственият приличен халф, при това с опит от четири големи първенства. Владо Манчев - човекът, който спаси Стоичков в Загреб - бе възнаграден за това, като трайно отпадна от основната група. Със сигурност тази тенденция ще продължава и занапред, сам Христо го потвърди тези дни, намеквайки дори за капитана Стилиян Петров, който не бил изпълнил тактическите му указания срещу Хърватия. Съдейки по тактиката на треньора в последните три ключови мача, Стилиян всъщност май му е направил услугаПри всички положения обаче тези критики нямат за цел да доведат до поредната треньорска рокада в БФС. Стоичков може и да не е съвършен, но в момента просто няма алтернатива. Освен ако не искаме отново начело на националите някой като Димитър Димитров, Стойчо Младенов или Пламен Марков - доморасъл специалист, докопал се до мечтаната си работа и смъртно уплашен да не я изгуби. Пред тях Христо има поне едно несъмнено предимство: авторитета и достойнството си.Колкото до по-авторитетните треньори, нещата са болезнено ясни. БФС не може да си позволи специалист от ранга на Ото Рехагел по чисто финансови причини. Красимир Балъков, другото име с огромен авторитет в българския футбол, също е извън сметките ( макар според източник на БАНКЕРЪ той да е бил обсъждан в БФС и миналото лято, и непосредствено след равния в Будапеща). Балъков сам потвърди тези дни, че постът национален селекционер не го влече. За разлика от Стоичков, той има възможност да си намери работа като треньор на Запад - дали в Щутгарт, или другаде, ще се разбере тези дни, но при всички случаи не в България. Георги Василев е другият български специалист, който има познанията и опита да води тима. Но той пък подчертано не би получил подкрепата на Лъчезар Танев- човека, който стои зад три четвърти от националите. Затова няма нищо чудно в обещанието на Иван Славков да удължи договора на Стоичков до 2008 година. За Батето Ицо е най-удобната фигура на поста - първо, той като въздушна възглавница поема всички удари; и второ, по този начин Славков елиминира най-силната фигура на т.нар. опозиция срещу неговата власт в БФС. Така че на българските запалянковци им остава само едно: да продължат да подкрепят Стоичков с надеждата, че междувременно и други играчи ще последват Чавдар Янков (който тези дни подписа с немския Хановер) и ще внесат малко западноевропейска целенасоченост в безцелно криволичещия българския футбол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във