Банкеръ Weekly

Съдби

ДУХЪТ НА БАКАРДИ ИЗЛИЗА ОТ БУТИЛКАТА

Международната компания Бакарди (Bacardi) е една от най-противоречивите легенди в алкохолния бизнес. Тя е четвъртият по големина производител в света на такива напитки и собственик на марките ром Бакарди, джин Бомбай (Bombay Sapphire) и уиски Дюърс (Dewar's). Тяхната известност нарушава репутацията й на тайнствена семейна империя, обвинявана в тежки грехове - политически машинации, опити за сваляне на режима на Фидел Кастро в Куба, подклаждане на презатлантическа търговска война. На 6 май обаче разкъсваният от противоречия семеен клан одобри решение, което може за първи път да повдигне завесата, прикриваща тайните на 141-годишната компания. Семейната среща е организирана на слънчевите Бермудски острови. Тя далеч не е тихо и спокойно събитие. В типичния си корпоративен стил Бакарди забранява журналистически достъп до общото събрание, а след края му акционерите категорично отказват всякакви коментари. Официалното съобщение за пресата включва само два абзаца. И все пак от тях става ясно едно: за пръв път в историята на кубинския клан външни лица ще могат да купуват акции на най-големия производител на ром в света. Над две трети от 600-те акционери на компанията са одобрили създаването на две отделни категории акции. Първата категория, в която всяка акция има десет гласа, е запазена за членовете на семейство Бакарди. Втората, в която всяка акция дава право на един глас, ще бъде пусната за публична продажба. Очаква се в най-скоро време първата емисия на Бакарди да се появи на Нюйоркската фондова борса, където компанията вероятно ще бъде оценена на 5 млрд. щ. долара. Независимо от тази промяна прословутите алкохолни производители са твърде далеч от въвеждането на модерно корпоративно управление. Определянето на две ясно разграничими категории акции е само поредното доказателство за това. Въпреки че икономическите реалности и консолидацията на алкохолната индустрия в крайна сметка принудиха частната компания да започне да се търгува на борсата, 600-те наследствени акционери си гарантираха запазване на пълен контрол върху семейния бизнес. През последните десет години, когато Бакарди си извоюва позиции сред лидерите на международния пазар на алкохол и разшири дейността си в 170 държави по цял свят, тези шестстотин души се оказаха собственици на твърде доходоносни книжа. През 2002 г. компанията осъществи продажби за 2.7 млрд. щ. долара и регистрира оперативна печалба от 734 млн. долара. С разрастването на бизнеса семейните акционери спокойно прибират щедри доходи, защото по силата на дългогодишен вътрешнокорпоративен правилник, Бакарди трябва да раздава над 50% от годишната си печалба под формата на дивиденти. Вятърът на промяната в затвореното общество на Бакарди се появява през 1999 г. с новия главен изпълнителен директор Рубен Родригес. Той е първият висшестоящ мениджър без капка кръв от кубинския клан във вените си. Постепенно той успява да убеди акционерите, че фирмата се нуждае от по-голяма гъвкавост, за да остане конкурентоспособна в условията на консолидиращата се алкохолна индустрия в света. Тазгодишното майско решение на общото събрание на компанията е неговият малък личен триумф, като се има предвид, че предшественикът на Родригес бе изгонен в мига, в който (през 1999 г.) поиска пускането на публична емисия от акции.Клубът на традиционалиститекойто все още се противопоставя на публичността на компанията, предвожда бостънската адвокатка Карън Бакарди-Фолън, която е пра-правнучка на основателя на марката дон Факундо Бакарди и Масо. Самата Бакарди-Фолън никога не е разкривала истинския размер на дела си в семейния бизнес. А пълен списък на акционерите на алкохолния производител е публикуван за последен път през 1996 година. Тогава става ясно, че 75% от капитала е собственост на 40 тръста и корпорации, повечето регистрирани на бивши и настоящи офшорни райски кътчета като Бермудските, Бахамските и Каймановите острови.Тайнствеността е запазена марка на Бакарди още от времето, когато семейството напуска Куба през 1959 г., след като Фидел Кастро национализира всичките му активи. През 2002 г. кубинският журналист Ернандо Калво Оспина вади наяве част от мръсните ризи на компанията в книгата си Скритата война на семейство Бакарди. Оказва се, че през 60-те години на XX в. бившият президент на алкохолния гигант - покойният Хосе Пепин Бош, наема бомбардировач, който да унищожи кубинските нефтени рафинерии и така да провокира политическа криза в страната. Планът обаче бил изоставен, след като в. Ню Йорк таймс публикува снимка на самолета с достатъчно злепоставящ коментар. Няколко години по-късно (според документи на ЦРУ, публикувани през 1998 г.) Бош предложил да плати 100 000 щ. долара от исканите от мафията 500 000 долара за убийството на кубинския лидер Кастро. През 90-те години на XX в. семейство Бакарди спонсорира редица политически кампании в САЩ, които в крайна сметка довеждат до прокарването през 1996 г. на скандалния закон Хелмс-БъртънТози закон предвижда налагането на още по-строго търговско ембарго срещу Куба, което засяга не само американските компании, търгуващи с карибската държава, но и всички международни фирми, които са собственост или са свързани с американски граждани. Тези санкции предизвикват бурно международно недоволство, особено между страните от Европейския съюз и в Световната търговска организация, тъй като директно засягат бизнеса на над сто международни корпорации.Междувременно стогодишната компания Бакарди се оказва въвлечена в сложен юридически конфликт около правата върху прословутия ром Хавана клъб, който в момента произвежда в Куба френската корпорация Перно-Рикар (Pernod-Ricard). Според търговското ембарго концентратът не може да бъде продаван в Съединените щати. През 1995 г. обаче семейство Бакарди регистрира в САЩ марката Хавана клъб, обяснявайки, че е откупило правата върху нея от истинските й собственици, притежавали я преди комунистическата революция в Куба. Бакарди започва производството на едноименен ром Хавана клъб и в Щатите. Перно-Рикар естествено протестират пред американските правни органи, но жалбата им е отхвърлена. Казусът обаче предизвиква шумен протест от страна на Европейската общност пред Световната търговска организация. А Кастро на свой ред заплашва, че ще започне производството на своя версия на ром Бакарди. В последното действие от съдебната сага Хавана клъб е въвлечен и губернаторът на щата Флорида Джеб Буш, който е брат на сегашния щатски президент Джордж У. Буш. Всъщност американското подразделение на Бакарди е регистрирано в Маями и се оказва, че от 1998 г. до днес компанията е спонсорирала с над 200 000 щ. долара местния клон на Републиканската партия. Перно-Рикар публикува имейли, пратени от губернатора до местните власти по авторски права, в които недвусмислено настоява да подкрепят Бакарди в конфликта.За съжаление бизнеспрактиката на стогодишния производител на качествен алкохол изглежда е далеч по-мътен от неговия прословут джин Бомбай. Въпреки това обаче излизането на Бакарди на борсата може да се окаже успешен ход. Алкохолни гиганти като Алайд Домек (Allied Domecq) и Браун Форман (Brown-Forman) не крият апетитите си към кубинското наследство. Дано само не открият твърде много скелети из старите шкафове на семейство Бакарди.

Facebook logo
Бъдете с нас и във