Банкеръ Weekly

Съдби

ДРЕБОСЪКЪТ, КОЙТО ЯДЕ БОГАТАШИ НА ЗАКУСКА

Почти всеки работен ден Майкъл Улф заема любимото си място на пета маса в манхатънския ресторант Майкълс (Michael's), където по обед се събира медийният елит на Ню Йорк, за да потренира егото си. Авторът на хаплива рубрика в списание Ню Йорк мегъзин наблюдава обядващите наоколо - литературни агенти, редактори, издатели и телевизионни журналисти, които всъщност искат точно това - да бъдат обект на внимание. На един такъв обяд в началото на този октомври обаче Улф даде знак, че също иска да привлече хорските погледи. Той намекна, че привидно донкихотовската оферта, с която изяви желание да купи списанието, за което работи, наскоро е придобила нова, по-значима, тежест. Опитът ми на предприемач ме съветва, че е по-добре да оставя идеята да отшуми - казва журналистът. - Но вече успях да привлека някои наистина сериозни играчи, които никой в света на бизнеса не би помислил да подценява.Много от хората, които стават обект на острите коментари в колонката му в Ню Йорк мегъзин, се шегуват, че единственият начин Улф да купи списанието е като се нареди на вестникарския щанд и плати 2.99 долара. Като всеки друг човек. И докато рубриката му се чете с уважение, понякога примесено със злоба, опитът му да се преквалифицира в бизнесмен се възприема от тези хора като абсурд.Няколко дни по-късно обаче Майкъл Улф се оказа в конферентната зала на нюйоркската рекламна агенция Дойч (Deutsch Inc.) от дясната страна на своя нов бизнес партньор - Дони Дойч, председател и главен изпълнителен директор на агенцията.Близостта им означава много за язвителния журналист. В края на 2000 г. някогашното лошо момче на рекламния бизнес Дойч продаде компанията си на гиганта Интерпъблик груп ъф къмпънис (Interpublic Group of Companies) и прибра в джоба си 250 млн. щ. долара. Сега Дони има желание да оползотвори част от тези пари, като помогне финансово за купуването на Ню Йорк мегъзин. Макар че заработва повече от 450 000 долара годишно като автор на собствена колонка в списанието и е получил в аванс над 500 000 долара за книгата си Есента на магнатите, петдесетгодишният Улф не разполага със сума от порядъка на 50 милиона, за да измъкне Ню Йорк мегъзин от сегашния му собственик Праймидиа (Primedia).Благодарение на участието на рекламния спец Дони Дойч и на още няколко не по-малко солидни, но анонимни засега личности Майкъл Улф се надява да надвие конкурентите си. Повечето от тях са гиганти в издателската индустрия, които със своята мощ и структура биха помогнали на купената компания да увеличи приходите си и да съкрати разходите. Майкъл Улф е изцяло нюйоркско явление. Син на собственик на рекламна агенция от Ню Джърси, той публикува първата си статия в Ню Йорк таймс мегъзин още докато е студент в Колумбийския университет. След поредица публикации в издания като Ролинг Стоун и Вилидж войс той се отдава на писането на роман, което продължава пет години. По-късно, със съдействието на свой приятел, се впуска в издателския бизнес. Но от бързия провал на Улф Ню мидиа (Wolff New Media) му остават само няколко горчиви урока за медийния свят. Но преживяното явно не е било достатъчно, за да отреже крилете на амбицията му. А сега тя е да купи Ню Йорк мегъзин. Изненадващо е, че го виждаме тук, но той си има достатъчно сериозен партньор - коментират специалистите. - Доста хора са загубили много пари, играейки срещу Дони Дойч. От известно време хапливият коментатор на Ню Йорк мегъзин не спира да тръби, че бизнеснюхът и творческият усет, а не само парите правят Дойч важен спътник в борбата за списанието. След като продаде агенцията си, която все още управлява, Дони Дойч разшири сферите си на дейност - инвестира в няколко филма и стана водещ на телевизионно шоу по Си Ен Би Си (CNBC). Сега най-близките му планове са свързани с издаването на независимо седмично списание - стратегия, която неведнъж е допринасяла за бързото стопяване на солидни суми пари.Не се опитвам да вляза във вестникарския бизнес - уточнява Дойч. - Интересува ме точно това списание - то е едно от най-големите имена в бранша. Като специалист по рекламата Дони Дойч е постигнал много. Но дори и качествата му да намерят приложение на това съвсем различно поприще, партньорът, който си е избрал за новото начинание, е малко странен. Майкъл Улф е уважаван журналист, който пише дръзко и завладяващо и вдъхва страхопочитание, но не са малко онези, които гледат със съмнение на новите му бизнесамбиции, а и на предприемаческия му дар.Едва ли ще са много и хората, които ще се зарадват на евентуалния му успех. Много често неговите хапливи писания преминават границите на благоприличието и стават твърде лични. При това по един или друг начин жертви са били знаменитости като Харви Уайнстейн - съосновател на студийната компания Мирамакс филмс (Miramax Films), Бари Дилър - бивш шеф на гигантите Парамаунт пикчърс (Paramount Pictures), и Фокс (Fox Inc.), и Майкъл Айснер - президент на Уолт Дисни (Walt Disney). В нередактираното копие на книгата Есента на магнатите, която е сборник от негови публикации в списанието и се издава от Харпър Колинс (Harper Collins), Айснер например е описан като отмъстителен, мазохист и социопат. Затова редакторът на изданието Дейвид Хърши обяви, че някои от по-язвителните изрази, особено онези, които засягат физическото описание на уважавани личности, ще търпят известни корекции. Понякога си мисля, че ми липсва някаква странна част от социално ДНК - размишлява Улф по повод на тези описания. - Единственото нещо, което има значение, е, че пиша. Въпреки всичко наскоро Бари Дилър не отказа да обядва с Улф. Рупърт Мърдок пък отиде с него на вечеря. Майкъл изяжда магнатите за закуска и после ги води на обяд, шегува се редакторът на Харпърс Колинс. С избръснатата си глава, пълните устни и немигащия котешки поглед Майкъл Улф прави поразително впечатление. Отказът му да спазва условностите на медийния свят кара хората буквално да си глътват езика. Никой не ми е крещял - признава Улф, посягайки към чинията със стриди в Майкълс. - Всъщност става точно обратното. Май досега не съм изпадал в публична конфронтация. Хората харесват моята колонка, която в основата си не е полемична.След пет години писане на саркастични бележки и две книги, събрали артистично какви ли не хули и обиди, Майкъл Улф все още успява да намери хора, с които да обядва. Любопитното при управляващите в медийната индустрия е, че те са едни особени екземпляри с ясни потребности - казва Улф. - Да влезеш в медийния бизнес е почти равносилно на това да признаеш, че си слаб. Не отиваш в този бизнес, ако не искаш да бъдеш забелязан и не искаш да бъдеш в центъра на вниманието.

Facebook logo
Бъдете с нас и във