Банкеръ Weekly

Съдби

ДОВЕДОХМЕ СИ И ИТАЛИАНСКИ ФАЛШИФИКАТОР

Във фоайетата на столичния хотел Шератон от 12 до 17 март бе показана богата изложба от картини на Даниел Донде - популярен копист и дори фалшификатор с легитимно присъствие. Повече от 60 произведения се продаваха в ценовия диапазон от 300 долара (за имитация на Тулуз-Лотрек) до 1450 долара (за имитация на Густав Климт). Рекламните имена на художници от ХVIII до ХХ век биха накарали манипулаторите на нашия черен пазар да посинеят от завист: Пол Гоген, Ван Гог, Клод Моне, Модилиани, Дега, Едуард Мане, Реноар, Тулуз-Лотрек, Каналето, Сезан и други. Но е очевидно, че на някои равнища приближаването ни до Европа тече с най-голяма скорост за радост на чужди и наши спекуланти.Изложбата на Даниел Донде смело би могла да се подреди и на друго място. При търговците около Св. Александър Невски например. Естетиката на г-н Донде не е много по-различна от тази на художниците, които излагат своите платна в този район. Различни са само цените и клиентите. Пък и напоследък уличните търговци на картини предлагат все по-хубави неща, особено графични листове, та не е съвсем сигурно дали биха приели творбите на италианския тарикат с фирма в Швейцария. Само че се намериха български будали с тлъсти портфейли, които бързешком накупиха 20 картини, сред които и репликата на Портрет на д-р Гаше от Ван Гог. Този портрет (продаден през 1990 г. за 82 млн. щ долара на японеца Риоеи Саито) има незавидната съдба да е популяризиран и репродуциран не чрез своя оригинал, а чрез коректното и подписано от Бланш Дерус копие от 1901 г., собственост на Лувъра в Париж. Даниел Донде постъпва по друг начин и оттук извира проблемът.Известно е, че по всички действащи европейски закони копие на някоя картина се прави само с разрешение на наследниците на покойните художници и на музея или колекционера, който е собственик. При това копистът е задължен да сложи своя подпис на новото платно - сполучливо или не, за да се пресече възможността за превръщането му в търговски фалшификат. По ирония на съдбата първото голямо разкритие на фалшификати, които имитират творчеството на даден жив или покоен художник, е свързано с подражание точно на Ван Гог. Това се случва през 1929 г. с една внушителна серия от 30 картини. Всичките подписани!Г-н Донде имитира на платното подписа на съответния художник, а на гърба на картината слага и своя. Тънкостта е, че вторият подпис винаги може да се заличи, а времето, конкретната ситуация и още по-конкретното невежество на хора с пари може да превърне тези копия в апетитен търговски артикул с марка Ван Гог или Гоген, или Тулуз-Лотрек. Особено в страни, в които търговията с изкуство не е гарантирана нито от структурата на пазара, нито от съществуващото законодателство. Като нашата България!Та като споменахме за България, в.БАНКЕРЪ вече писа, че в доста галерии, някои от които бяха под покрива на Националния исторически музей на стария му адрес, копия на картини дори от живи автори се продаваха без ничие знание. Г-н Донде, естествено, има предимството да познава по-добре оригиналите от сезанизма, импресионизма и постимпресионизма (иди че търси наследници!), но той е като дете от черковен хор в сравнение с анонимните наши фалшификатори. Вярно, те, нашите, фалшифицират главно Златю Бояджиев, Майстора, Нерон и др. и се целят в ограничен черен пазар. Цените обаче, на които продаваха техните посредници, са несравними с тези на италианския гастрольор - само преди няколко години големоформатни фалшиви платна на бай Златю се купуваха от дебеловрати колекционери по 20-40 хил. щ. долара. Дали Донде се е срещнал с колегите си?Откриването на изложбата в хотел Шератон бе съпроводено от голям рекламен шум и овчи медиен възторг. Имената на Франк Синатра, принцеса Даяна и нейния любовник, Арнолд Шварценегер, Латоя Джексън... се сипеха наоколо като софийската лятна прах, а възможностите на компютъра настаняваха Даниел Донде сред този звезден букет. И всяко българско парвеню се блазнеше от възможността да се присламчи като магарешки бодил към въпросния букет, да си представи за миг че е част от подобна компания. Притежанието на картина от Донде им даде този шанс и изтъка тънката нишка на фалшивото самочувствие. Проблемът си е техен! Но далечните последствия остават на гърба на обществото! И ако борците колекционери тихомълком вече се освобождават от ментетата си чрез дарителски и благотворителни акции, то картините на г-н Донде след време като нищо ще плъзнат наоколо. Вече като оригинали! Четете Виктор Пелевин и неговата книжа ДженерейшънП, за да разберете как става тази и много по-големи манипулации на общественото мнение.Добре дошли в Европа на фалшификаторите. Които са и легитимни на всичкото отгоре, а адресът на фирмата Донде и партньори е в Цюрих.

Facebook logo
Бъдете с нас и във