Банкеръ Weekly

Съдби

ДОПИНГ МОЙ - ВРАГ МОЙ, БРАТ МОЙ

Президентът на Международния олимпийски комитет (МОК) Жак Рог записа победа. На конференцията на Световната антидопингова агенция в Копенхаген през март той буквално принуди представителите на петдесет държави да се подпишат под проект за Антидопингов кодекс. Въпросът за допингконтрола се превръща в глобален проблем на спорта. Ще подозираме всеки във всичко, каза Рог.Има сили, които са заинтересовани да бъдат затягани антидопинговите гайки. Концепцията Дръж и не пускай обаче ще заведе спорта в тунел без изход. Ще се вълнуваме вече не от спортното събитие, а от анализите на допингпробите, от скандалите по време и след състезанията. Далеч не всички забранени препарати са вредни, твърдят специалистите. Резултатите в някои спортове надхвърлиха границите на човешките възможности и рекордите са немислими без някакви стимулиращи средства. Когато жени бягат със ски по петдесет километра, а други плуват по 15-17 километра на ден, какво може да се добави. Технологията за правене на рекорди не е само да се глътне точното хапче в точното време - има много други начини да се помогне на спортиста. Богатата част на света например широко използва т. нар. алпийски къщички, в които компресори разреждат атмосферата. След тренировките спортистите отиват да почиват в тези къщички. Ефектът е все едно че си взел кръвен допинг. Елемент на високите технологии е и да се използват лекарствени препарати и биологични активни добавки. Друг въпрос е дали са забранени, или не и от кого, как и доколко?Има два подхода към проблема: първият, поддържан от т. нар. гълъби, е да се легализира приемането на всякакви препарати. Поддръжниците му излизат с довода, че ще бъдат спестени много пари, които сега се трошат за антидопингови лаборатории, за тестове и т. н. С прилагането на този краен подход може наистина да се навреди на здравето на спортистите. Ястребите пък са за забрана на използването на всички субстанции, включени в списъка на МОК, и този списък да набъбва постоянно. Той и сега съвсем не е малък. Както в много случаи, и в този истината е някъде по средата. Тоталната забрана е безсмислена - колкото повече са ограниченията, толкова повече ще са и опитите те да бъдат заобикаляни. Рязко трябва да бъде намален броят на забранените вещества, защото много от тях изобщо не са опасни. Учени смятат, че прословутият кръвен допинг не само не е вреден, но дори е и полезен. Руският спортен лекар Сергей Португалов обяснява: Всеки месец при жените, по биологични причини, равнището на хемоглобина в кръвта спада рязко - от 15.5 до примерно 13.5 единици. В такова положение едни спортистки трябва да се надпреварват с други, чийто хемоглобин е в нормата. Неразбираемо е защо да бъдат забранявани полезни вещества, които стимулират образуването на хемоглобин.Има и друго. Точно поради многото забрани непрекъснато се появяват нови чудодейни препарати, които в повечето случаи са откровен боклук. Малко повече скептицизъм никак не е излишен. В спортове като вдигането на тежести, да речем, диуретиците могат да прикрият приемането на опасни препарати, но какво би навредило това лекарство на гимнастичка, която иска бързо да се избави от половин килограм излишно тегло? Ето ти противоречие, раждащо несправедливост.Борбата с допинга е сериозен източник на доходи. Да се занимаваш с допингконтрол си е печеливша работа. Двайсет и седем елитни лаборатории по света получават огромни средства от своите държави, за да се обновяват на всеки пет години. Отделно МОК сипва по някой и друг долар (б.а. - една проба за кръвен допинг струва около петстотин долара). В същото време шефът на Световната антидопингова агенция Ричард Паунд заявява, че само един процент от спортистите вземали забранени препарати. За какво се харчат тогава толкова много пари? И Паунд като шефа си Рог се репчи с думите Ще подозираме всеки, загърбвайки презумпцията за невинност. Допингченгетата и днес имат правото да те проверят, където на тях им се прииска, а Паунд подчерта, че даже последната надежда на заподозрения с допинг - проба В, вече била излишна. Цялата история започва да прилича на лов на вещици. Неразбираемо е обаче защо спортистите си мълчат? Защо не се опитват да се обединят и да се противопоставят на агенцията? Нали има и комисия на спортистите към МОК? Не се ли вижда, че антидопинговият кодекс, чието приемане (все пак) е отложено за 2006 г., ще превърне състезателите в миманс, а главата роля ще вземат допингченгетата? Ще се наложат промени и в законодателствата на отделните държави и която от тях не ги приеме, ще бъде изхвърлена от олимпийското движение. На този фон Медицинската комисия към МОК се задоволява само да допълва оня списък - със забранените медикаменти, вместо, ако наистина е загрижена за здравето на спортистите, да посочва и субстанциите, които не само са разрешени, а и трябва да се употребяват за по-ефективно и по-бързо възстановяване от тежките натоварвания. Но очевидно и на старите влъхви от МОК е по-удобно да плашат, да преследват, да наказват, да се правят на загрижени, а всъщност да поддържат атмосфера на несигурност и тревожност. Иначе чиновниците от Международния олимпийски комитет ядно и безпомощно гледат отстрани как американците правят каквото си искат в своите национални лиги и асоциации по хокей, баскетбол, футбол. Ако искаме, казват оттатък океана, ще идем на олимпиада, ако не искаме - няма да идем. ФИФА също не се дава на МОК и не пуска допингпроби на световните си първенства: Няма да позволим да ни тровите празника, когато в него се въртят десет милиарда. Интересно е как антидопингистите на МОК все пак пробиха професионалния тенис. Международната федерация по този спорт е единствената от независимите финансово федерации, която се поддаде. Само че като започнат онези да точат кръв за проби два часа преди всеки мач, тенисистите със сигурност ще скочат. Още повече че рискът да се взема допинг в тениса, не е голям. Не скочат ли, следващата крачка на окуражените чиновници антидопингари ще е да почнат да вадят проби от гръбначния мозък. То и кръв да се дърпа сега е безобразие - тестът не дава стопроцентова гаранция за надежност. Преди да се оттегли, предишният шеф на МОК Хуан Антонио Самаранч призова на конгрес в Лозана да бъде либерализиран списъкът със забранените средства - да останат само опасните. Обвиниха го в опортюнизъм. После изскочи безумният скандал с избирането на Солт Лейк Сити за домакин на зимна олимпиада. Нищо случайно - някой искаше да нахлузи юзда на врата на Самаранч. После пък дойде решението за създаването на Световната антидопингова агенция. И се започна...

Facebook logo
Бъдете с нас и във