Банкеръ Weekly

Съдби

Донка Паприкова: СВИКНАЛА СЪМ ДА ВИЖДАМ В ЧОВЕКА САМО ДОБРОТО

Донка Паприкова е сред наградените от бившия президент на републиката Петър Стоянов с най-високото държавно отличие - ордена Стара планина. Тя е на 86 години, но по жизненост не отстъпва на мнозина по-млади от нея. Сила й дава постоянната грижа за тежко болните и умиращи хора, които завършват земния си път в нейния Хоспис Милосърдие. Неслучайно наричат г-жа Паприкова българската Майка Тереза. Основното си образование получава в австрийско-немското католическо училище в София, след това завършва немска филология. Била е гимназиална учителка по руски, екскурзовод в Слънчев бряг, социален съветник. Обиколила е цяла Западна Европа, учила е в Швейцария, работила е в Германия, Франция, Италия. Католичка, която уважава православието, учителка, посветила се на грижата за самотните хора, Донка Паприкова се превърна в българския символ на благотворителност, себеотрицание и любов.Закъснявам за срещата си с нея, но тя ме посреща усмихната, въвежда ме в хосписа, който се е превърнал и в неин дом, и на първия ми въпрос за голямото държавно отличие веднага ми казва: Обичам всичко да бъде скромно. Чужди са ми наградите и хвалебствията. Но не мога да не се гордея, защото това означава, че признават нашата работа, която години наред вършим денонощно. Приемам ордена със смирена гордост, и то не като награда за мен, а за всички доброволци, работещи в пек и студ вече 10 години.Преди 15 години тя слага началото на първия в страната хоспис - специализиран дом за грижа за тежко болни и умиращи хора без близки. Хоспис Милосърдие се ражда спонтанно - г-жа Паприкова събира съкварталците си в дома си на ул. Мургаш 6, за да се опознаят и да разберат дали някои от съседите има нужда от нещо, за да им се помогне. Постепенно възрастните хора свикнали да се събират и популярността на клуба надхвърлила границите на квартала. Ентусиазирана от това, 70-годишната тогава дама организира и салон в районното читалище за лекции и дискусии. Няколко жени, които готвят в дома й, разнасят храна на болните хора, грижат се за тежко болните и умиращите.Докато е на гости при своя приятелка в Германия, Донка Паприкова случайно разбира за съществуването на международната организация Хоспис. Връща се в България и регистрира фондацията Хоспис Милосърдие. Така преди около 12 години се появява първият дом за грижа за умиращи - домът на г-жа Паприкова.Ако се съмняваме дали е останало милосърдие в българина, трябва да дойдем тук, за да разберем, че близо 70 доброволци отдават време и средства на тази благородна кауза. Сред тях има пенсионери, лекари, медицински сестри, свещеници. Разбира се, отдавна са минали времената, когато един болен да има в едно село - всички са му помагали. Църкви, училища, чешми, мостове - всичко е направено благодарение на милосърдното сърце на нашенеца. Днес хората са се отчуждили. В нашите души обаче има божествена искрица, която никога не изгасва. Но тлее. Който чувства, че може да помага - да го прави, съветва българската Майка Тереза. Г-жа Донка Паприкова знае, че не може да помогне на всички бедни, но е категорична, че трябва да направи повече за хората на изкуството и културата. Защото те са с най-мизерните пенсии, но никога няма да дойдат да просят, както правят дори хора с доходи от реституция. В ремонтираната къща на ул. Загоре 6 всеки понеделник възрастни интелектуалци се събират в топлия и уютен дом, където ги очакват приятни часове с музика, книги, чай и истинско духовно общуване. За съжаление хосписът не е могъл да купи и горния етаж на къщата, но през пролетта ще отвори градината - също прекрасно място за събирания.След горчивия си опит от една зима, когато организира социална кухня и моли социалните служби и кварталната поликлиника да й съдействат, вече се е отказала от това. Нерядко идват съвсем не най-нуждаещи се хора. Някои от тях тя познава лично и се чуди как им позволява съвестта да отнемат храната на гладните. Решава, че е по-добре да им се дава захар, олио, брашно, за да си готвят сами. Най-голямото удоволствие на Донка Паприкова е работата да върви. Моли се да е жива и здрава, за да осъществи и други свои идеи. Потресена е от писанията във всички медии, които разпространяват само най-лошите новини. Цялото общество се показва покварено. Че сме най- бедни, че сме най-болни - това е така. Но сме и на последно място по възпитание. Свикнала съм да виждам в човека само доброто. Като чета вестници, се оказва, че няма българин, който да не корумпиран. Ако ние сами не се уважаваме, как другите ще го правят?Всяка година през лятото ходя в Германия. Преди 20 г. във фоайето на моя хотел в Дрезден пишеше: Българи не се приемат! Страхотно унизително. В същото време в операта им гастроилираше голяма българска оперна прима и за да я чуят, стояха на огромни опашки за билети. Затова преди една година реших да започна да работя за идеята в училище да се вкара час по възпитание. Искам, преди да умра, да видя осъществена тази мечта. Без да си променим характера, няма за можем да променим и обществото. Само си помислете - ако живеехме по времето на хан Крум, няма да има един човек с език или с две ръце.Донка Паприкова не е човек, който обича да говори за себе си. Но ми разказва, че състраданието е част от възпитанието й. През двете години, по време на страшната туберкулозна епидемия в България в началото на миналия век, майка й Траяна се грижи за своите роднини, страдащи от смъртоносната болест и води и малката си дъщеря да й помага. Баща й, Павел Георгиев, носи същия благороден дух. В малката си книжарница той дава на бедните деца книги и тетрадки без пари. Чичото на Донка Паприкова - големият български художник Владимир Димитров-Майстора, който живее в дома им, учи детето, че ще достигне до Бога само с добри дела. Свекървата на г-жа Паприкова след Първата световна война създава дом за сираци от войните, в който се грижи за 200 деца, отделно за инвалиди и вдовици. Приемствеността в това отношение няма да угасне, защото дъщеря й Зоя вече е избрана от всички доброволци за наследничка на благотворителната дейност. Тя успешно съчетава професията си на изкуствовед в БАН с активна работа в хосписа. Внуците на г-жа Паприкова също се включват. Един от тях току-що е завършил медицина. Но работи в хосписа и като шофьор, и като закупчик, и като лекар дежури в стационара. Внучката й Мариана, която е завършила Художествена академия, дарява приходите от първата си изложба за благотворителност в хосписа. Донка Паприкова се надява, че и правнуците й ще тръгнат по този път.

Facebook logo
Бъдете с нас и във