Банкеръ Weekly

Съдби

ДОНАСЯЙТЕ И ЩЕ СЕ ПРОЧУЕТЕ

Списание Тайм (Time) поднесе на читателите си сензация обявявайки за хора на 2002 г. три жени, които повечето хора биха нарекли просто доноснички. През 75-годишното съществуване на проекта Човек на годината Тайм неведнъж е правил странен избор за носителя на тази титла. Днес обаче мнозина казват, че този проект, чиято популярност и значимост се сравнява с Нобеловата награда, стремително губи своята популярност и значение.Трите дами, които потресоха светаСпоред Тайм, хората на 2002 година се казват Шарън Уоткинс, Синтия Купър и Колин Роули. Редакцията на седмичника смята, че те заслужават голямата чест да бъдат на корицата на новогодишния брой на списанието, защото, рискувайки своята кариера, са дали на Америка пример за честност и благородство. Четиридесет и осемгодишната сътрудничка на ФБР Колин Роули се прослави в средата на 2002 г., когато обвини шефовете си, че са знаели за подготовката на терористичните актове от 11 септември, но не са направили нищо. Тогава докладът й беше изпратен в Конгреса на САЩ и вдигна голям шум. Та нали директорът на ФБР Робърт Мюлер се кълнеше, че не е имал информация за намерението на ислямските терористи да атакуват Ню Йорк и Вашингтон. Според версията на Роули, директорът на ФБР е излъгал. Защото не друг, а лично тя била предупредила за предстоящата заплаха в едно от донесенията си. Всъщност текстът на въпросното донесение на Роули не е по-конкретен от предсказанията на Нострадамус. Разразилият се скандал обаче придоби невероятни размери, а шефовете на ФБР трябваше да се оправдават и извиняват.Шарън Уоткинс получи титлата човек на годината като своеобразна компенсация за загуба на работното си място. През ноември 2002 г. тя беше принудена да напусне вицепрезидентския пост на Енрон (Enron) поради заслугите й за банкрута на енергийната корпорация. Година по-рано, през август 2001-а, тя разказа публично за нарушенията в Енрон, с което привлече вниманието на обществеността и властите към състоянието на компанията, а след банкрута й стана главен свидетел на обвинението. Синтия Купър е бивша чиновничка в телекомуникационния гигант Уърлдком (WorldCom). След като откри недостиг от 3.8 млрд. долара в компанията, тя разказа за това на когото трябва. В резултат на действията й Уърлдком също банкрутира.Изборът на тези жени за хора на годината не беше подминат от общественото внимание. В края на краищата трите дами изпревариха такива конкуренти като Джордж Буш-младши, шефа на инспекторите на ООН в Ирак Ханс Бликс и мнозина други популярни и достойни хора. През седемдесет и пет годишното си съществуване проектът на списанието успя да превърне титлата Човек на година в награда за този, който не само е повлиял върху света, но и го е направил по-добър.ПървитеПреди 75 години списанието няма намерение да превръща проекта Човек на годината в дългосрочен. Тайм иска само да представи конкурентите за осъществяването на първия полет над Атлантическия океан. В крайна сметка побеждава американският пилот Чарлз Линдберг. Снимката му била отпечатана на корицата, а в самото списание имало кратък словесен портрет: Възраст - 25 години. Коси - сламеноруси. Крака - големи. Навици - не пуши, не пие, не играе хазарт. Предпочита пълноценната закуска, лекия обяд и леката вечеря. Избягва прекалено тлъстите блюда. Обича сладкишите.През 1928 г. е взето решение проектът да стане ежегоден и да бъде превърнат в журналистически аналог на Нобеловата награда. Този път Човек на годината става Уолтър Крайслер за създаването на автомобила Плимут (Plimouth). През 1930-а наградата се превръща в международна, а за човек на годината е определен Мохандас Карамчанда (Махатма) Ганди. Но въпреки интернационализирането на наградата тя продължава да е най-вече вътрешноредакционно забавление за Тайм до 1932 г., когато неин лауреат става президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт. До ден днешен рекордът му като Човек на годината не е надминат от никого. Рузвелт получава наградата три пъти - през 1932, 1934 и 1941 година. С появата на американския президент върху корицата на списанието отношението към проекта се променя. Новогодишният му брой се очаква с нетърпение, а с наближаването на декември наблюдателите започват да спорят кой този път ще има честта да стане Човек на годината.Най-мразенитеЖеланието на авторите на проекта да го превърнат в аналог на Нобеловата награда за първи път е поставено под въпрос през 1936-а, когато за човек на годината е обявена мисис Уолис Симпсън, известна още като херцогиня Уиндзор. Британският крал Едуард VIII се отказва от престола, за да се ожени за американката. Конкуренти на мисис Симпсън бяха Стенли Болдуин (тогавашния британски премиер министър), Франклин Рузвелт, Бенито Мусолини и Чан Кайши. Но въпреки цялото им величие те не успяха да оставят толкова величествена и забележителна следа в историята - пише Тайм в оправдание на избора си. Впрочем скандалът само засилва популярността на проекта, но само след година списанието извършва грешка, за която плаща до ден днешен. Няма нито една публикация, посветена на този проект, в която да не се споменава фактът, че през 1938 г. най-четеното списание в света обявява за човек на годината Адолф Хитлер. Фюрерът на германския народ, канцлерът на Третия райх, който превърна Чехословакия в немска марионетна държава, без да пролива кръв, който успя да промени коренно отбранителните алианси в Европа, без съмнение се превърна в човек на 1938 година - твърди Тайм тогава. Списанието отбелязва, че единственият конкурент на Хитлер би могъл да е Франциско Франко, ако през 1938 г. беше завършил победоносно гражданската война. Когато през 1939 г. за човек на годината е обявен Йосиф Сталин, възмущението на обществеността няма граници. Сталин се появява повторно на заглавната корица на новогодишния брой на Тайм през 1942 година.Най-демократичнитеСлед Втората световна война, когато редакторите от Тайм вече си спомнят с неприятно чувство за увлечението си по Хитлер и Мусолини, проектът започва да прославя борците за свобода. За първи път това става през 1951 г., когато за човек на годината е обявен премиерът Мохамед Мосадък, който се опитва да демократизира шахския Иран. През 1956 г. лауреат на наградата става събирателният образ на унгарския борец за свобода, през 1963-а - Мартин Лутер Кинг. А през 1975 г. списанието награждава всички американски жени за борбата им за права. Китайският либерален комунист Дън Сяопин става два пъти човек на годината - през 1978 г. за провъзгласяването на политиката на големия скок, отбелязваща началото на китайския път към капитализма и през 1985 г. - за продължаване на реформите. След като през 1981 г. Тайм определи за човек на годината Лех Валенса, той веднага се превърна в световноизвестна личност, с която дори комунистите бяха принудени да се съобразяват.Най-невероятнитеВ средата на 60-те години на ХХ век почти всяко уважаващо себе си американско списание започва да публикува свой вариант на Човек на годината. През 1966 г. обаче Тайм успя да смае света, като превърна в герой на проекта не един човек, или дори сто души, а цяло поколение. Човекът на 1966 г. пробяга една миля за 3 мин. 51.3 сек. и загина в боя край Ан Лао. Той засне филм за манхатънското гето и извърши космически полети. Той се бори за расова интеграция и ако не пуши трева, задължително познава някого, който го прави. Той е разочарован от Линдън Джонсън, постепенно престава да е възхитен от Джаки Кенеди и някой ден сам ще стане президент. Човекът на 1966 г. е цяло поколение. Това са мъжете и жените, които още не са навършили двадесет и шест години.Избухналият скандал може да се сравни само с реакциите след избора на мисис Симпсън през 1936 година. Невероятно е, че уважаваното списание отбелязва едва ли не като достойнство факта, че човекът на годината пуши марихуана и тайно чете Плейбой - пише тогава един вестник. През 1982 г., въпреки многото кандидати за наградата (от Маргарет Тачър, победителка във войната за Фолклендските острови до Менахем Бегин, който, според тогавашните представи на Тайм, е унищожил напълно палестинския тероризъм), за първи път за човек на годината е обявен неодушевен предмет. Става дума за компютъра, който може да разпраща писма със скоростта на светлината, да постави точната диагноза на болен пудел, да провери рецепта за приготвяне на бира и дори да извърши бракосъчетание. През 1988 г. носител на титлата става цялата планета Земя. Мнозина смятат, че този избор е най-голямата победа и най-голямата грешка на списанието. Единственото постъпателно движение оттук нататък би било обявяването на Исус Христос за човек на годината или пък на самия Господ Бог - пише тогава едни американски журналист. - Това обаче едва ли ще стане в близко време, защото всички следващи кандидатури ще изглеждат твърде дребни или дори глупави. Това вече се е случвало - нека си спомним за Нобеловата награда. След 1988 г. хора на годината стават само държавни глави, политици или изявени представители на бизнеса като Тед Търнър, основател на първия новинарски телевизионен канал в света, и Джеф Безос, създател на най-големия ИНТЕРНЕТ-магазин Амазон.ком (Amazon.com.). С едно изключение - 2001-а, когато корицата на списанието беше украсена с лика на нюйоркския кмет Рудолф Джулиани. Всички знаеха, че кмета Джулиани е умен и ефективен ръководител. Но събитията от 11 септември доказаха, че освен това той е хуманен и мъжествен човек - писа списанието. Този случай също не мина без скандал. Оказа се, че главният конкурент на Джулиани бил не друг, а Осама бин Ладен. Когато американците научиха, че кандидатурата на терориста била разглеждала съвсем сериозно в редакцията, списанието трябваше да се извинява.

Facebook logo
Бъдете с нас и във