Банкеръ Weekly

Съдби

ДОКАТО АКТЬОРСКОТО ТЪРПЕНИЕ ПРЕКИПИ

Българските медии все по-често онагледяват онзи стар виц за компютрите и компотите. Сърцераздирателният им зов, че филмовите актьори, обединени в организацията за колективно управление на сродните права Артист-аутор, ще наложат вето върху излъчването на български филми с тяхно участие, се оказа сапунен мехур. По една проста причина - законът не позволява такова действие.
Истината е малко по-различна и бе огласена на специална пресконференция, ден след като премиерът Иван Костов проведе предизборна среща с избрани български артисти, писатели, музиканти, чиновници и пр. Актьорите се позоваха на допълнението към Закона за защита на авторските права, влязъл в сила от 5 май 2000 г., което предвижда изплащане под формата на сродни права на допълнителни средства след всяко излъчване на даден филм. Нещата се усложняват от решението носител на авторските права върху повече от 800 български филма, произведени до 1993 г., да бъде Националният филмов център. А спорната територия се оказва периодът от май 2000 до януари 2001 г., когато правата все още се държат от Бояна филм ЕАД. До този момент Бояна може да си позволи да заделя до 0.4 щ. долара на минута за актьорски отчисления. Васил Михайлов, член на управителния съвет на Артист-аутор, възразява най-вече срещу точно тази оценка на актьорския труд, взета, както той се изрази, от чиновническите структури. Репликата му е предизвикана от много подробната финансова справка, която шефът на Бояна Евгени Михайлов даде за разходите (големи) и приходите (малки), съпътстващи подготовката за излъчване на филмите и особено на тези, които са произведени до 1993 година. От думите му стана ясно, че по договора, сключен през февруари 1998 г. с БНТ - най-големия ползвател на български филми чрез предаването Понеделник 8 1/2 и сателитния канал (по три филма дневно) - оценката на една минута филм, закупен от БНТ, е 8.4 щ. долара. Договорът изтича в края на тази година.
Актьорите, обидени, както вече казахме, от произволната оценка на техния труд (специално разпространената декларация е подписана от 70 все още живи филмови артисти и още толкова наследници на покойни артисти, между които роднините на Апостол Карамитев, Георги Георгиев-Гец, Невена Коканова и др.), водят преговори с Националния филмов център за 27% от брутният приход. След почти петмесечни преговори дружеството Артист-аутор стига до 20% и тук възелът на проблема окончателно се заплита. НФЦ е склонен да даде 10-15%, което в цифрово изражение отговаря на 10-15 лева. Актьорите са твърди в желанието си да не слезнат под 20-те процента - смешна сума в левове - защото това би било твърде голяма обида за около 120 души, които в различно време са били любимци на филмовата аудитория.
Но пари няма. Съгласно заповед от 1995 г. на тогавашния министър на културата Георги Костов за носителите на авторските права (сценарист, режисьор, оператор, автор на музиката, художник) се отделят 55% от приходите. Шест години оттогава тази заповед все още негласно продължава да действа, без да отчита новите реалности и без да е съобразена с поправката в Закона за авторските права. Евгени Михайлов направи груба сметка, че ако към тези 55% се прибавят и 27-те процента, за които актьорите претендират, за цялата останала продуцентска дейност остават само 18 процента. А тя включва редица неща по реставрация, почистване и прехвърляне на старите филмови ленти върху съвременни филмови носители. По негови данни разходите за един нормален игрален филм се изчисляват на около 1220 щ. долара, докато от БНТ Бояна получава доста по-малко. Тоест в редица случаи сумата на разходите надхвърля тази на приходите. Освен това в закона и неговото допълнение няма фиксирани проценти отчисления за сродни права на актьорите. Те трябва да се договарят, което продължава и до днес без никакъв резултат. Водени от чисто емоционални пориви в декларацията си актьорите се позовават на всеобщата Декларация за правата на човека, на Конституцията на Република България и на Закона за авторското право и сродните му права, чл. 72-84 и чл.94-95. Но това няма да им донесе пари и морално удовлетворение, след като тези пари ги няма. На въпроса на в. БАНКЕРЪ защо се визира единствено БНТ, а не и десетките по-малки ползватели, отговор не бе даден.
Проблемът е кухненски. Но в нашата кухня вече единадесет години непрекъснато се говори за пазара като универсално лекарство за всички болки. Само че зависи от пазара. В САЩ, например, Джек Никълсън може да избере формата на своето заплащане в зависимост, от една страна, от продуцента, а от друга - от приходите при разпространението на един филм. В този смисъл на него нищо не му пречи да играе и за 1 долар символичен хонорар, но убеден в любовта на публиката, да иска по-висок процент авторски права. И сметката е ясна. В същото време ние сме малък пазар, с малко производство днес и с все още недостатъчно добре прецизирани закони. Да не говорим за действието на тези закони.

Facebook logo
Бъдете с нас и във