Банкеръ Weekly

Съдби

ДОЦЕНТ Д-Р СПАС СПАСКОВ: В ПИРОГОВ РАБОТЯТ НАЙ-ДОБРИТЕ ЛЕКАРИ В СПЕШНАТА МЕДИЦИНА

Той няма приемно време. Просторният му кабинет винаги е отворен за всички - лекари, сестри, техници и дори пациенти имат свободен достъп до него. Телефонът и джиесемът му звънят непрекъснато. Не се изживявам като свръхценен, казва простичко директорът на Института за спешна медицинска помощ Пирогов Спас Спасков. - По-добре е хората малко да почакат, отколкото проблемът да се отлага със седмици. Тук духът е по-различен. Доцент д-р Спасков наистина знае какво говори: повече от 24 години работи в Пирогов и е минал през всички възможни лекарски длъжности. През 1991 г. е назначен за заместник-директор, а от три години и половина е шеф на института. За почти четвърт век е видял твърде много болести и смърт. Може би това също е причината да излъчва особено професионално спокойствие, което бързо предава на околните и което сякаш лекува повече от всичко друго.Съвсем човешко е да съчувстваме на болните, но това не може да е до безкрай, тъй като човек губи професионализма си. Затова твърде често ние, лекарите, изпадаме във възторг, когато видим пациент със сложно заболяване. Това е професионален възторг, при който забравяме страданието на болния и се радваме, че сме открили нещо в науката. Идва един момент, в който гледаме на пациента не толкова като на отделно лице, колкото като на източник на някаква загадка, която трябва да решаваме. Аз съм диагностик и за мен е по-важно да намерим алгоритъма за решаване на задачата, отколкото крайното практическо решение - него оставяме в ръцете на лечителите. Неслучайно д-р Спасков използва математически термини. Като ученик в столичната 32-ра гимназия математиката му вървяла страхотно, даже мислел да следва в университета. Но променил намерението си, когато един ден си задал въпроса: всъщност какво ще работи, като стане математик? Никога не бях виждал какво работят математиците, но знаех какво работят лекарите. В крайна сметка решаваща се оказала и семейната традиция - при баща доктор и майка медицинска сестра трудно можело да се очаква друго решение от негова страна. След дипломирането си три години работел като цехов лекар в един рудник, после постъпил в рентгеновото отделение на болницата в Перник, а през 1980-а се преместил в Пирогов. Родният му дом се намирал близо до института, така че когато имало спешен случай, просто прескачал до кабинета си. Днес д-р Спасков също живее наблизо и почти винаги може да бъде намерен на работното си място. Като млада медицинска сестра майка му също е работила в Пирогов. Не търся знак на съдбата, просто нещата са се развили така, казва докторът.Основният проблем на института, според него, е бързата амортизация на апаратурата - резултат от огромния поток пациенти. А той наистина е невероятен: годишно лекарите извършват 350-400 хиляди прегледа, което означава над 1000 за денонощие. През 2003 -а са били хоспитализирани между 27 000 и 30 000 души, а тази година, поради извършената реорганизация, има възможност да постъпят на лечение 34-36 хиляди. Капацитетът на болницата е доста по-голям, но финансирането недостига. Едно лечение струва средно 1400 лева. Но за истинските, пироговските пациенти, както в института наричат особено тежките случаи, лечението в реанимацията често пъти надхвърля 50 000 лева. В здравеопазването парите никога не стигат - без значение за коя държава става дума. Пирогов обаче действително се нуждае от нова апаратура, защото голяма част от оборудването ни е в тежко състояние, казва д-р Спасков.Открай време софиянци гледат на Пирогов като символ на надеждата. Наложило се е мнението, че в Института за спешна медицинска помощ работят най-добрите лекари. Това е колкото вярно, толкова и не е - признава Спас Спасков. - Онова, което пациентите ни най-високо ценят, е скоростта на обслужване, тук ние сме най-добрите. Създадената от години организация позволява много бърза диагностика и бързо пристъпване към лечението. В областта на спешната медицина нашите специалисти наистина са най-добри, тъй като обемът на работа е страхотен, а тренингът им е изключителен. Спешността ни учи, че ако сега не си свършим работата, след време няма смисъл да я подхващаме. Със същия стил започваме да подхождаме и към другите проблеми. Над 85 на сто от персонала на болницата възприема тази философия.Както би могло да се очаква, Пирогов няма реална конкуренция в областта на травматологията. Според шефа на болницата изключително силни звена са и детската хирургия, клиниката по изгаряния, а от няколко години се работи и върху развитието на неврохирургията, кардиологията, вътрешните болести, коремната хирургия... Ние трябва да търсим коопериране със съществуващи силни звена, а не да губим време да създаваме нови, отбелязва Спасков с характерния си рационализъм. Според него по правило всяко медицинско заведение би искало да работи с възможно най-богатите пациенти и да извършва модерна, свръхтърсена дейност, като например е една перфектна болница от типа на правителствената. Голяма част от лекарите си представят работата само в този вид. А Пирогов е болница, която има изключително социален характер. По тази причина мисля, че още години наред няма да има промяна в характеристиката на института. Той просто е необходим.Може би това това е главният аргумент на д-р Спасков да се отнася доста предпазливо към приватизацията. Тази дума вероятно не е най-подходяща за нашия институт. По-скоро става дума за това, някои дейности да се предоставят на частни структури, но при условие, че те се контролират и заплащат от държавата. По този начин здравеопазването остава държавно. Частната фирма обаче може да създаде далеч по-добра организация, по-добри стимули и по-добро качество - разсъждава директорът на Пирогов. - Не бива да се страхуваме, че някой може да печели, важното е да получаваме по-евтин и по-качествен продукт. Аз не говоря за частно здравеопазване, а за частно извършване на дейности. Едно време ни плашеха, че ако магазините за хранителни стоки са частни, има опасност всички ние да гладуваме. Оказа се, че не е така, защото пазарът е идеален регулатор. Но в здравеопазването контролът трябва да е близък до самата дейност. Не можем да чакаме някой лекар да умори пациента и да разчитаме, че други хора повече няма да го посещават и така пазарът ще го елиминира. Държавата трябва да има такива контролни механизми - че още преди да започне дейността си, лекарят да знае, че е строго наблюдаван.Спас Спасков подчертава, че неговата специалност - рентгенологията, се развива най-бързо и най-мощно. От самото начало си върша работата с удоволствие. Когато започнах в Пирогов, почти не излизах от болницата - нещо, което учудваше много хора с разни хобита. Днес компютърната томография и магнитният резонанс са изключително модерни методи. В момента като че ли в частния сектор най-добре се печели тъкмо от образните методи. Дали един пациент е излекуван, или не е, в медицинската практика до голяма степен е въпрос на субективна оценка. Докато в рентгенологията се работи с ясен ресурс и ясни финансови параметри, а оттам могат да се разработват перфектни бизнеспланове. Това е една от причините, поради които частният бизнес и у нас здраво навлиза в областта на образната диагностика. На една от стените в кабинета на д-р Спасков има негова снимка заедно с бивши директори на Пирогов. Гордея се, че успях да ги събера на едно място. Всеки един от тях е положил по една тухла в този градеж. На отсрещната стена пък се мъдри някаква доста безвкусна картина. Сложих я, за да закрия едно избеляло петно - някога там висеше портретът на Тодор Живков, усмихва се Спас Спасков и тръгва към вратата, за да посрещне поредния си посетител.

Facebook logo
Бъдете с нас и във