Банкеръ Weekly

Съдби

ДОБРИЯТ ЧОВЕК РАЛФ

АМЕРИКА СЕ ПИТА ДАЛИ УЖ ЗАБРАВЕНИЯТ НЕЙДЪР НЯМА ДА РЕШИ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИНедей, Ралф!. През последните две седмици Америка се нагледа и наслуша на тези думи, изписани по стени, първи страници на вестници, изречени в телевизионни дискусии и по улични митинги. Ралф е Ралф Нейдър, прочутият борец за защита на потребителските права; недей се отнася до намерението му да се кандидатира на президентските избори наесен. Защо обаче този старец, чиято слава датира от 60-те и който може да се надява на не повече от 1 процент от гласовете, предизвика такава истерия в американския политически живот? Вероятно защото мнозина американци все още смятат Нейдър за човека, който преди четири години вкара Джордж Буш в Белия дом. Вече почти четири десетилетия Ралф Нейдър си остава най-противоречивата фигура в обществения живот на Америка. Името му се прочу още през 1965-а, когато първата му книга - Опасни при всякаква скорост (Unsafe at Any Speed) - разтърси из основи автомобилната индустрия. От онзи миг до ден днешен Нейдър се е посветил на една мисия: да се сражава с мощта на едрия бизнес в защита на обикновения човек. Заедно с привържениците си, наречени Кръстоносците на Нейдър (Nader's Raiders), той последователно нападаше всички съвременни Голиати: издателите, въгледобивната индустрия, финансовите институции, Майкрософт. В един момент славата му бе дотолкова нараснала, че името му стана нарицателно, а той самият се превърна в литературен герой. В бестселъра Колела Артър Хейли го представи като злия демон на автомобилната индустрия, заядлив, самовлюбен и праволинеен адвокат. В Еон, за която бе отличен с наградата Хюго, фантастът Грег Беър описа Нейдър като Добрият човек, един светец, чието влияние върху бъдещето на човечеството може да се сравни с това на Христос. Тези два образа отлично илюстрират как американците възприемат Нейдър: винаги на един от двата полюса, никога по средата. Самата биография на Ралф го отличава значително от другите президентски кандидати. Син на ливански ресторантьор от Кънектикът, завършил с отличие Принстън и Харвард, никога не е служил в армията. Никога не се е женил Целият му живот изглежда посветен на свещената борба. Някои го смятат за единствения честен човек във Вашингтон, за други той е праволинеен и скучен. Преди години комикът Джей Лено го попита какво прави за забавление. Ям ягоди, отвърна с каменно лице Нейдър. Враговете му твърдят, че цялото това себеотдаване е старателно репетирана поза; че Рицарят на потребителите всъщност защитава единствено собствените си интереси. Мнозина са склонни да омаловажават кампаниите му. Нейдър геройски се опълчи срещу такива злини като малолитражките на Фолксваген, пълномасленото мляко, цветната тоалетна хартия и пощенската марка с лика на Елвис, пише в една похвална статия за него. Често се припомня, че Ралф спечели милиони от умелите си игри на борсата; макар той да уверява, че живее с 5 хил. долара годишно, а с останалото финансира различни неправителствени организации, не всички му вярват. Лекциите и публичните изяви му носят шестцифрени суми; само от акциите си в Сиско Нейдър печели над милион долара годишно. Този чист човек, този светец всъщност е просто един от големите адвокати във Вашингтон, начело на могъща организация и на прилично лоби в Конгреса, печели милиони от инвестиции, а сътрудниците му работят за най-жалките възможни заплати, заяви гневно един активист от Демократическата партия след вота през 2000 година. Именно онези избори доведоха до сегашната кампания Недей, Ралф!. Защото във Флорида, където Буш надви Ал Гор с едва 537 гласа, Нейдър получи цели 97 хиляди. По-трезво мислещите все пак възразяват, че ако Нейдър го нямаше, едва ли тези хиляди щяха да хукнат да гласуват за Гор. По-скоро биха си останали у дома да гледат Нешънъл Джиографик. Да не говорим, че Нейдър с нищо не бе виновен за провала на демократите в Тенеси, Арканзас, Западна Вирджиния. Той самият се вбесява от прякора Грабителя, който му лепнаха тогава. Намирам това за обидно. Ако някой смята гласовете на хората, предпочели мен, за своя лична собственост, тогава можем да говорим за грабеж. А на демократите мога да кажа само едно: вижте себе си, вместо да гледате мен. Срещу вас имаше кандидат, неспособен да свърже три смислени изречения, но вие успяхте да загубите дори от него.Без да отричат слабостите на Ал Гор обаче, демократите са склонни да обвиняват именно Нейдър. Нещо повече, те сериозно се боят, че през октомври той ще изиграе ролята на бисНейдър може отново да ескортира Буш до Белия дом, мрачно прогнозира Бостън Глоуб. Прочутият коментатор на Лос Анджелис Таймс Робърт Шийр също се усъмни в благородните подбуди на кандидата. Акт на чист егоизъм - писа той - господин Нейдър просто се е вкопчил в приятния статут на медийна звезда. Дори старите приятели на Ралф, като либерала Бърти Сандърс, единствения независим депутат в Камарата на представителите, се опълчиха срещу решението му. Нейшън дори излезе с открито писмо: За доброто на страната, в името на множеството каузи, за които сте се борили, и за собственото ви добро име - не се кандидатирайте тази година, г-н Нейдър!.Все пак Нейдър си намери и защитници. Рицарят на обществените реформи сега си опитва да хвърли светлина върху най-болното място на двете големи партии: влиянието на големите пари във Вашингтон, писа одобрително Крисчън Сайънс Монитър. Разбира се, че Нейдър има его. Но освен това има и правилна позиция. Вашингтон несъмнено се дави в корпоративните богатства, добави и Вашингтон Поуст. Току-що навършилият 70 години адвокат обаче не обръща внимание нито на укорите, нито на поощренията. Той си има своите мотиви: Сто милиона души в тази страна не гласуват. Трябва да им дадем повече възможности за избор, да ги превърнем от пасивни наблюдатели в участници. А също и своите цели, към които се стреми вече почти половин век: безплатно здравеопазване, финансови реформи, борба с бедността и опазване на околната среда. Аз ще преследвам Буш още по-яростно, по начин, по който демократите не биха могли, защото са твърде предпазливи и лишени от въображение, уверява Нейдър, който впрочем не прави особена разлика между демократи и републиканци. - Във Вашингтон пред федералните служби отдавна вече са забодени табелите Продава се и големите корпорации нямат нужда от допълнително подканяне, за да ги купят. А от тази система и републиканци, и демократи извличат печалба. Нейдър устоя на всички призиви и твърдо обяви, че ще се кандидатира. Това му навлече и спокойни упреци, и злостни хули, и даже смъртни заплахи (да те прегази някоя опасна при всякаква скорост кола дано, написа неизвестен хакер в сайта му). Но в крайна сметка кампанията на демократите бе подчертано от полза за него: тя му направи солидна реклама, като същевременно показа на цяла Америка колко неуверени се чувстват самите демократиЗащото, ако те не бяха насочили вниманието към него, каква заплаха можеше да е Нейдър? От най-блестящите му обществени прояви минаха десетилетия; повечето от верните му привърженици вече са мъртви. На изборите през 2000 година целта му бе да набере 5% от гласовете, за да може Зелената партия, която представляваше тогава, да кандидатства за федерални субсидии. Дори и с онези митични 97 000 гласа във Флорида на Нейдър пък не му достигнаха около два милиона, за да успее. От друга страна, Ралф отдавна е враг на големите пари в политиката, така че може да вижда провала си и като своеобразна победа. За последните четири години пет милиона от досегашните гласоподаватели са се пренесли на небето. Петнайсет милиона младежи пък са достигнали възраст за гласуване. Проблемът е, че тези младежи едва ли различават Ралф Нейдър от Ралф Кремдън, героя от сапунените опери през 60-те. А Нейдър няма средствата, за да ги запознае със своята скромна личност. В предишните кампании той разчиташе главно на публичните телевизионни диспути с останалите кандидати. Популярността му, според социологическите проучвания, обаче бе толкова малка, че дори не си правеха труда да го канят за тях. Цялата система е в полза на големите партии. Дори в телевизионните дебати не можеш да участваш, ако нямаш 15% рейтинг. Но как да го спечелиш, щом не те дават по телевизията? И Нейдър разказва как през 2000 г. не го пуснали на подобен диспут в Бостън, макар да си бил купил билет като обикновен зрител. Осъдих ги за доста сериозна сума, хвали се той. Каквато и да е била тази сума обаче, едва ли може да се мери със 140-те милиона доларавърху които е изградена предизборната кампания на самия Буш. Нейдър сам осъзнава, че няма шансове, и обяснява решението си с олимпийския принцип - важно е участието. Той иска да бъде оставен да говори. Има послание, което си струва да бъде повтаряно - че корпоративният дух заплашва демократичния процес в Америка. Подобно послание няма да навреди на демократите. Нито пък Ралф Нейдър ще им попречи да спечелят изборите. На това са способни единствено самите демократи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във