Банкеръ Weekly

Съдби

ДОБРИ СТАРИ ИДЕИ ОЧАКВАТ НОВИ ПАРИ

По разбираеми (и далеч от градоустройството) причини в последните месец-два се интензифицира медийната дейност на предприятието Стара София, огласило идеи, отупани от праха на поне три десетилетия. Сред тях е и прочутият проект Сърцето на града, за който първоначално се предполагаше субсидия от 1 млн. щ. долара, а вече се говори за 4.981 млн. евро.Този проект предвижда просто, полезно и ефектно решение за ларгото в центъра на столицата, наречено днес Алея на НАТО. Идеята е да се свържат подлезите между ЦУМ и този пред президентството, да се обособи пешеходна зона, а археологическите паметници, изобилни в този район, да се експонират в историческата си среда. Продължението му трябва да стигне до църквата Св. Спас, приютена в подземието на БУЛБАНК, да завие към Западните порти на Сердика и да затвори кръга при Източната порта.Тази идея не е нова и занимава творческото въображение както на археолози и историци, така и на специалистите по градоустройство вече няколко десетилетия. Точно такъв проект, макар без ефектното название Сърцето на града, съществува от средата на 70-те години. Тогава покрай подготовката за честването на 1300-годишнината на българската държавност бе предложена визия за централната градска част с неочаквано модерно звучене. Освен Ларгото, идеите за което възкресява Стара София, проектът включваше и подземно свързване на булевардите Дондуков и Цар Освободител с преки подходи към коцертната зала България и едноименния хотел. Най-важният комуникационен елемент на идеята бе тунелът за автомобили, който трябваше да започне от улица Аксаков и да излезе отново на повърхността при улица Цар Симеон до църквата Св. Параскева. Всеки шофьор може да си представи какво облекчение за днешното свръхнатоварено автомобилно движение щеше да предостави този тунел. Японски фирми се бяха наели да го прокопаят и завършат в срок от година и половина, при това без спиране на трафика и ограничаване на градския транспорт. Не стана - парите бяха пренасочени към строителството на НДК, което също не се реализира в пълен обем и според чудесния проект на арх. Александър Баров за цялостен комплекс.Тогава се разбра, че творческата мисъл у нас изпреварва с много административно-ведомствения капацитет на държавата, поради което и всяка по-дръзка идея бе обречена на смърт в зародиш. Три десетилетия по-късно тези идеи възкръсват. В което няма нищо лошо, освен дребния конфуз с претенциите за авторството. А сумите за осъществяването им нарастват в геометрична прогресия.Съдете сами: Сърцето на града по днешните разчети (а те винаги са предпоследни) ще струва почти 15 млн. евро. За консервация и реставрация на археологическото равнище под храма Св. София, което включва и експонирането му, ще са необходими почти 5 млн. евро. Многострадалната Централна баня, която трябва да се превърне в дом за Музея на София, предполага наличието и усвояването на 5.6 млн. евро. Сметнато общо - около 26 млн. евро, които, както е показала българската строителна практика, ще нараснат с поне още няколко милиона отгоре. Всичките тези пари ще трябва да се осигурят от културно-историческите и предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Ако, разбира се, проектите бъдат одобрени и се получат солидни гаранции за правилното им усвояване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във