Банкеръ Weekly

Съдби

ДОБРЕ ИЗВЕСТНИЯТ ТАЙНСТВЕН УБИЕЦ

В САЩ беше обезвреден един от най-жестоките серийни убийци в историята на страната. Неговото задържане трябваше да е триумф за американските полицаи, но вместо това се превърна в техен позор. Повече от 30 години властите са разполагали с точното описание на престъпника, без да успеят да го заловят.Настъпиха тежки дни. Ние навлязохме в нов период от живота си. Период, който не разбираме. С тези думи се обръща към своите енориаши в неделя (27 февруари) Майкъл Кларк, пастор в лютеранската църква в Парк сити, щата Канзас. Никой от хората, събрани в храма, не се нуждае от допълнителни обяснения какво има предвид свещеникът. Само седмица по-рано до него е стоял главата на църковния съвет Денис Райдър. Но на 27 февруари той не е в църквата. Два дена преди това Райдър е арестуван и обвинен за извършването на серия чудовищни убийства.Енориашите са разстроени. Едни наричат Райдър предател, други отказват да повярват, че този човек - прекрасен глава на семейство, който винаги е бил готов да помогне на приятелите си да си подстрижат моравата или да се погрижат за престарялата си майка, може да е убиец. При това маниакален убиец, измислил си сам прякора, под който се е подвизавал цели 31 години - ВТК (bind, torture, kill - вържи, изтезавай, убий).Първото убийство Когато се върнал от училище през един студен януарски ден на 1974-а, петнайсетгодишният Чарли Отеро бил учуден най-вече от абсолютната тишината. В дома, където живеело голямото семейство Отеро, безмълвието било нещо напълно необичайно. Дори кучето не лаело. В спалнята на родителите си Чарли видял баща си. Трийсет и осем годишният Джоузеф Отеро лежал на кревата със завързани ръце и крака. Там била и майка му - 34 годишната Джули. Тя също била завързана, а на устата й имало лепенка. Момчето побягнало от спалнята, но кошмарът едва започвал. Чарли не успял да повика полицията веднага. Телефонният кабел бил прерязан. Когато ченгетата пристигнали на местопрестъплението, те открили в детската стая деветгодишния Джоузеф-младши мъртъв с шапка на главата. Още по-страшна била картината, която очаквала полицаите в мазето. От тавана висял голият труп на 11-годишната Джоузефин. Нямало никакво съмнение, че убийството е планирано предварително. Всички жертви били вързани с шнурове за щори. Такива в дома на Отеро нямало. По всичко личало, че убиецът е донесъл и тях, и шапката, и ножа, с който прерязал телефонния кабел. По телата на убитите били открити следи от изтезания. Те нямали сексуален характер, което накарало експертите да направят извода, че престъпникът е получавал удоволствие от причиняването на физическа болка. Първата уликаДевет месеца полицаите се опитвали да разкрият най-зловещото престъпление, извършвано някога в канзаския град Уичита. Както по-късно се разбрало, те дори не предполагали с кого всъщност си имат работа. Първата сериозна улика се появила, когато убиецът позвънил в местния вестник и съобщил, че е оставил послание до пазителите на реда в една книга в градската библиотека. Пиша това писмо, за да спестя парите на данъкоплатците. Тримата, които държите в ареста, не са виновни... Те не знаят нищо, се казваше в него. Писмото явно било написано от извършителя на убийствата, тъй като съдържало факти, които можел да знае само той. Полицаите установили също, че човекът, изплатил им тези редове, е много по-грамотен, отколкото иска да се представи. Към края на посланието си той сякаш забравил за своята неграмотност и започнал да употребява книжовни изрази. Писмото завършвало с думите: Не мога да спра чудовището, което живее в мен... Може би вие имате сили да го спрете, но не и аз. То вече е избрало следващата си жертва и дори няколко жертви. Засега аз не знам кои са те, ще науча имената им от вестниците. Но ще е твърде късно. Успешно преследване. Подпис, разбира се, липсвал. Но пък имало послепис: Сексуалните маниаци не променят своя modus operandi (начин на действие). Няма да го променям и аз. Ключовите думи за мен ще бъдат Вържи, изтезавай, убий - ВТК. Първото стихотворение Следващата жертва станала 20-годишната Катрин Брайт. Престъпникът причакал нея и брат й пред вратата на дома им. Братът успял да избяга, а когато полицията дошла на местопрестъплението, Катрин била мъртва. Стилът на престъплението не бил същият като в дома на Отеро, но съвпаденията се оказали толкова много, че и него приписали на загадъчния убиец. През 1977 г. последвали още две убийства - 26-годишната Шърли Уаян и 23-годишната Нанси Фокс били открити завързани, голи и удушени в дома им. След всяко престъпление полицията получавала писмо с подробното му описание. Писмата не се публикували, докато през 1978-а убиецът не написал до един телевизионен канал: Колко човека още трябва да убия, преди името ми да се появи във вестниците?Престъпникът засипвал с писма не само полицаите и журналистите. През 1979 г. 63-годишната Анна Уилямс получила пощенски плик без обратен адрес. В него имало стихотворение, от което дамата с ужас разбрала, че едва не е станала поредната жертва на маниака. Спасило я само това, че му омръзнало да я причаква пред вратата на дома й. Убиецът бил необичайно откровен в посланията си. Той разказвал за детството си, за военната си служба във Виетнам и споменавал, че има прекрасно семейство и деца. Не по-малко съдържателни били и стихотворенията, които подписвал с ВТК. Жителите на Канзас далеч не са най-четящите хора в света. Така че авторът на кървавите писания, в които имало алюзии с творби на Джойс и малко известни стихове на големи английски и американски поети, би трябвало да се отличава от тълпата. Словесният портрет Въз основа на всичко написано от ВТК експертите възпроизвели биографията на убиеца. Според нея той бил роден през 1939 г. и не е единствено дете в семейството. Баща му загинал на фронта по време на Втората световна война, а в края на 40-те години на миналия век майка му се е омъжила за втори път. Принадлежал е към една от основните протестантски църкви, като запазил близката си връзка с нея и като възрастен. Служил е в армията и е воювал във Виетнам. След като се уволнил, се занимавал с ремонти и обзавеждане на офиси. Посещавал доста често университетски летни лагери. Един от преподавателите - Пи Джей Уаят, му е направил незабравимо впечатление... Полицаите съставили няколко списъка на заподозрени. Името на Денис Райдър, градски инспектор от Уичита, роден през 1939 г., служил във Виетнам, ремонтирал някога офиси и бивш ученик на професор Уаят, не фигурирало в нито един от тях.Ако енориашите на църквата на Христос в Парк сити и досега не могат да повярват, че Денис Райдър е жестокият убиец ВТК, останалите жители на Уичита, с които контактувал по служба, не се учудват на нищо. Райдър контролирал съблюдаването на градските закони - от правилата за паркиране до правилата за разхождане на кучета. Съседите му споделят, че не са виждали друг човек, който така откровено да се наслаждава на властта си. Не по-добро е мнението за Райдър и на колегите му: Никой не можеше да понася егоизма и тщеславието му. Той беше в състояние да напише докладна и за най-малкия пропуск на някой служител. Безброй пъти сме го виждали и да чете лекции на някой минувач, защото е хвърлил фас или хартийка от бонбон!ДНК срещу ВТК От първото убийство през януари 1974 г. в полицията в Уичита се сменили няколко следователски екипа, занимаващи се със случая. В един момент на ангажираните с него полицаи и агенти на ФБР им лепнали названието Група на изстиналата следа. По всичко изглеждало, че на органите на реда не им е съдено да заловят маниака. Това обаче, което убягнало на следователите, не останало незабелязано за дъщерята на Денис Райдър - Кери. Веднъж тя попаднала на статия, посветена на серийния убиец и била поразена от множеството съвпадения между него и собствения й баща. Кери си направила ДНК-анализ и го занесла в полицията с молба да бъде сравнен с пробата от генетичния материал, открит на местопрестъпленията. Сравняването продължило две седмици и сега полицаите казват, че през цялото това време Денис е бил под денонощно наблюдение. Резултатите от анализа станали известни на 25 февруари. Според тях Кери Райдър и ВТК били близки роднини. След два часа Денис бил арестуван, когато се прибирал в дома си. Той не оказал съпротива и си признал, че през периода 1974-1991-ва е извършил 13 убийства.Представители на полицията и окръжната прокуратура обаче не възнамеряват да построят обвинителното заключение единствено върху думите на Райдър, съмнявайки се, че е направил чистосърдечни признания. Съдейки по твърденията на убиеца, той е извършил всичките си престъпления преди възстановяването на смъртните присъди в Канзас - т.е. до 1994 година. Ако това е така, най-жестокият престъпникът в щата няма да бъде екзекутиран, което полицаите и прокуратурата приемат като оскърбление. Очевидно следствието срещу Райдър ще се проточи дълго. Агентите на ФБР и полицията ще се постараят или да докажат, че той е убивал и след 1994-а, или да намерят основания да преквалифицират едно от убийствата във федерално престъпление. За целта е достатъчно да предоставят факти, че при подготовката или извършването на някое от престъпленията убиецът е пресякъл границата на щата Канзас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във