Банкеръ Weekly

Съдби

ДОБРАТА И ЛОШАТА НОВИНА НА МАРКОВ

До Евро 2004 остават по-малко от десет седмици и на Пламен Марков вероятно все повече му се иска да викне като принца от приказките: Давам половин царство за един кон! Само че на националния селекционер на България не му трябва кон, а далеч по-дефицитна стока - десен защитник. Трябва му вече почти от година - още от момента, в който нацупеният Кишишев си събра парцалките и напусна отбора. Проблемът е, че през изминалите месеци Марков не само не се доближи до решението на проблема, ами дори направи няколко крачки в обратна посока. Търси сеВ България вече от доста години крайните защитници - и леви, и десни - са изключителна рядкост. Това е показателно за упадъка в детско-юношеските школи, но не си струва да се отклоняваме в подобна бездънна тема. Фактът е, че националният треньор няма кой знае какви възможности за избор. Във водещите клубове тези постове са заети или от чужденци, или пък на тях няма установени титуляри и треньорите запълват дупките с каквото сварят. Пламен Марков все пак направи няколко опита, но резултатът бе, меко казано, печален. Десният бек на Левски Мартин Станков можа да предложи вероятно най-доброто центриране в българския футбол и почти нищо друго. Николай Кръстев от Нафтекс показа сходни качества, като изключим центрирането. Единственият светъл лъч бе появата на Данаил Бачков, на когото Марков даде шанс в първите си срещи начело на тима. Тогава обаче Бачков играеше за могъщия на Кърниградска пловдивски Локомотив, който му търсеше купувач. Намери го в лицето на Левски, но сините по едни далеч не футболни причини отказаха да използват защитника и той се озова в Черно море. През тази пролет Бачков е един от най-силно играещите футболисти в А група, само че с Черно море във визитката си няма как да попадне отново в националния тим. При тези обстоятелства на селекционера му остава само един вариант: да пригоди за десен бек играч от някой друг пост. Но и тези опити изглеждат малко лишени от логика. Най-общо казано, един десен бек трябва да притежава три качества: бързина, добро центриране и поне малък опит в играта в защита. Даниел Боримиров и Илиян Стоянов, с които Марков се опита да запуши пробойната, не отговарят на поне две от тези изисквания. Нещо повече, връщането на Боримиров назад отслаби средната линия на тима, а преместването на Стоянов приведе в катастрофален вид центъра на българската защита - което руските нападатели доказаха недвусмислено. Колкото до идиотските призиви да се върне Кишишев, те дори не заслужават вестникарската хартия, на която упорито продължават да се отпечатват. Футболистът на Чарлтън напусна по скандален начин и по крайно неуместен повод. Ако той бе проявил някакво разкаяние, може би вратата щеше да остане отворена. Вместо това Кишишев продължава да се чувства жертва и настоява някой друг да му се извини заради собственото му просташко поведение. И по-търпеливи хора от Пламен Марков биха сметнали, че с това въпросът е приключен, и биха били напълно прави. Лошите новиниСлед мача с Гърция се успокоявахме, че пролетта едва започва и повечето първенства още не са набрали ход. След двубоя с Русия става очевидно, че календарът няма нищо общо и че проблемите в българския отбор се множат като вируси с наближаването на еврофиналите. И тук не става дума за трагикомедията с премиите и с любимите съпруги на играчите, а за чисто футболни затруднения. Преди седем месеца, когато си осигурихме класирането, единствените мрачни облачета във всеобщия оптимизъм бяха проблемът с десния бек и с липсата на резерви за един-два поста. Днес те покриват почти всяка точка в тактическата дъска на Пламен Марков. Футболисти като Мартин Петров и Георги Пеев, които бяха между най-силните ни козове в квалификациите, се намират в лоша кондиция и все по-рядко играят в клубовете си. Спадът при Даниел Боримиров бе приет за даденост покрай няколко не съвсем реални мача на Левски, но дори това убеждение да е лъжливо, Марков няма как да го разбере, защото набързо спря да вика ветерана. Формата на Ивайло Петков и Предраг Пажин също се е устремила към земята, а тази на Росен Кирилов дори би трябвало вече да е издълбала дупка в нея. Добрите новиниЕстествено, има какво да се сложи и в другия край на везните. В лицето на Здравко Лазаров треньорът намери и толкова нужната алтернатива на Мартин Петров по левия фланг. Мариян Христов продължава да доказва, че на него може да се разчита при всякакви обстоятелства. С него и Стилиян Петров средната линия е много солидна, а би могла да стане и страховита, ако добавим миналогодшния Боримиров. Или пък младият Валери Божинов, когото засега Марков изобщо не включва в сметките си. Но несъмнено най-добрата новина е дълбоката промяна у Бербатов, която започна още миналата пролет и която сега изглежда почти завършена. Вече няма и помен от младежа, който се разхождаше лениво по терена и често забравяше, че има и такова нещо като съотборници. Днес от тази леност няма и помен: Димитър Бербатов се е превърнал в енергичен, мощен, борбен и подчертано комбинативен футболист. У чуждестранните наблюдатели той спонтанно извиква едно и също възклицание: Великолепен! При такъв централен нападател дори най-примитивният стил на игра - дългите извеждащи подавания - би бил успешен и резултатен.Шпионски игриПриятелските мачове през седмицата дадоха възможност да проверим не само собственото си състояние, но и това на съперниците. И тук новините никак не са обнадеждаващи за Пламен Марков. Италия продължава да страда от безбройните експерименти на Джовани Трапатони - за малко повече от три години той е викал в скуадрата 77 различни футболисти, което е рекорд за всички времена. При подобна въртележка е ясно защо на италианците им липсва обиграност. Но пък това се компенсира с пълната им непредсказуемост. Победата над Португалия като гост е достатъчно ясно предупреждение. Внушителната победна серия на Дания бе прекъсната от испанците на 31 март. Освен резултата обаче (0:2) в този мач нямаше нищо обнадеждаващо за нас. Датчаните си остават един от най-добре сработените и организирани отбори в Европа, способни да контролират играта и спокойно да изчакват грешките на съперника си. Проблемите на Мортен Олсен са в центъра на отбраната, но в сравнение с българсите си колеги датските бранители в момента са в съвсем прилична форма. Въпреки прясната си победа над Англия шведите все още изглеждат като най-преодолимия отбор в нашата група. Те продължават да страдат от известна липса на въображение, а новите нападатели Ибрахимович и Елмандер засега струват доста по-малко като тандем, отколкото взети поотделно. Но пък в отбраната и в рушенето на играта шведите почти нямат равни. А ако някой се колебае как се справя българският футбол срещу подобна система, може да си припомни един мач със същия съперник в САЩ '94. Петър Хубчев със сигурност го помни, защото бе на терена на Роуз боул при онова 0:4. Има защо да се тревожим - признава днешният помощник-треньор на националите. - Предстоят ни мачове с три от най-силните отбори в Европа, много от основните ни играчи са в слаба форма, а време почти не остава. Все пак вярвам, че можем да се справим. В края на краищата и преди сме били в такова положение. Точно преди десет години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във