Банкеръ Weekly

Съдби

ДИЗАЙНЕР №1 НА 2004 ГОДИНА СТАНИСЛАВ ТАСЕВ: НЯМА ДА ЗАБОГАТЕЯ, НО ПЪК СЕ ЗАБАВЛЯВАМ

За втори път в рамките на по-малко от шест месеца 31-годишният интериорен дизайнер Станислав Тасев получава награда. На завършилото неотдавна специализирано изложение за недвижими имоти, проектиране, строителство и кредитиране Две стрехи той и фирмата му Ай Ди Ес студио взеха приза за проектиране и изработване на изложбена площ. През февруари пък списание Интериорен и строителен салон обяви Тасев за Най-креативен дизайнер на 2004 година за проекти в областта на частното и публичното строителство. В журито присъстваха архитекти, изкуствоведи, бизнесмени и журналисти. БАНКЕРЪ потърси Станислав Тасев за кратък разговор. НаградитеВ нашия занаят известността няма тази стойност, която има, да речем, в шоубизнеса. При нас е важно да те знаят архитектите, проектантите и техните клиенти. Те няма да те предпочетат, защото си получил някаква награда, а заради това, че си в състояние да изпълниш работата, която искат от теб. И ще те потърсят, ако някой те препоръча или най-добре - ако вече е работил с теб. Но каквито и резултати да си постигнал досега и каквито и награди да си взел, всеки път, когато поемаш нова задача, си като на изпит. Много сериозен изпит, в който от показаните знания зависят парите и бизнесът на много хора. В този смисъл наградите са потупване по рамото, признание. Те са повече имидж и удовлетворение за екипа. Това, че съм получил няколко награди, няма да ме направи по-различен - нито като цена на създаваните от мен проекти, нито като подход към работата. Миналото Не умея да правя нищо друго освен интериори, но поне се надявам, че ги правя добре. Моята майка е аранжорка от старата школа и покрай нея цялото ми детство премина из софийските проектантски ателиета. Така че въобще не съм се и замислял какъв ще стана и с какво ще се занимавам, когато порасна. Завършил съм софийското Средно специално художествено училище, т. нар. приложна гимназия, а после и Художествената академия. В училище учих дърворезба, а в академията - дизайн на силикатите. С две думи - все занаятчийство. Започнах да чиракувам още като ученик, та чак допреди две години. Едно от първите неща, които направих, бяха няколко грамадни букви от стиропор за една конференция на ЮНЕСКО, която се проведе в София преди почти двадесет години. Денят на истинатаТой дойде в момента, в който направих собствена фирма и започнах да работя, така да се каже, за себе си. Съдружникът ми е живописец. Екипът около мен вече е доста голям и аз се радвам, че всички те са хора, натрупали опит, които все още изпитват удоволствие от това, с което се занимават. В нашия занаят не се забогатява - изходът е да се кефиш на работата си. Лично аз се радвам на всяка възможност, която ми се открива. В момента правим реконструкцията на възрожденския квартал Вароша в Ловеч, което е много вълнуващо. Спецификата на работата там е тотално различна от модерното строителство и затова тръпката е невероятна. ПрофесиятаГолямото предизвикателство за дизайнера е да направи най-добрия продукт със средствата, които са му отпуснати. Виждал съм много примери как купища пари се хвърлят на вятъра. В същото време има и случаи, в които с твърде ограничени възможности се постига много впечатляваща визия. Тук вече всичко зависи от професионализма. В областта на дизайна необходимостта да учиш и да се усъвършенстваш никога не намалява. Преди пет-шест години никой в България не гледаше сериозно на дизайна на осветлението. Въпреки че още преди това започнах да внасям някои по-специални осветителни системи, дълго време и аз си казвах: Какво пък толкова, лампата трябва да свети, за да не е тъмно. Днес вече не гледам така на нещата. Осветлението е море от възможности и изразни средства и отделям все повече време, за да се уча да плувам по-добре в това море. Голямата ми страст са частните интериори, макар че никога не си позволявам да деля проектите на интересни и скучни, за да не затлача някой. Намирам обаче, че в частното жилище нещата са много по- лични, отколкото например в един хотел, който трябва да се хареса на колкото се може повече хора. МечтитеВсеки проектант и дизайнер мечтае за едно и също - да работи с огромен бюджет. Както се казва, иска да си начеше крастата. Но не ме разбирайте погрешно - това е една добра, чиста мечта. Когато човек създава един търговски обект, колкото по-скъпо се изпълни той, толкова по-голяма би трябвало да е печалбата му. На българското Черноморие, в Слънчев бряг, има един такъв хотел, където инвеститорът очевидно се е вслушал във всеки съвет на консултантите си. Лично аз не познавам човек, който да не се възхищава от него. Независимо че като размери и като капацитет той не е чак толкова внушителен на фона на заобикалящото го строителство. При него обаче се е получило вглеждане във всеки детайл, което му придава уникална атмосфера. Чуждият опитВсяка година посещавам изложението Фиера в Милано, където сверявам часовника си с това, което правят най-добрите дизайнери в света - италианците. Ай Ди ЕС студио е все още прекалено малка фирма, за да участва лично със собствени решения. Никой няма да ни обърне внимание. Говоря конкретно за моето студио, но мисля, че думите ми се отнасят и за всички останали в страната. Българските производители в областта на дизайна на този етап не създават, а копират. Почти не съм виждал човек, който да се опитва да наложи своя собствена линия, която твърдо да отстоява. В Милано тази година страхотно впечатление ми направиха индонезийските компании. Не взимат нищо от никого, имат си собствена школа и я развиват, без да се съобразяват с останалите на пазара. Използват характерните за тях материали - тиково дърво, бамбук, восък и правят уникални неща. По подобен начин работят и скандинавците - смели, не им пука каква е моментната мода. Всички останали копират италианските дизайнери, които наистина са десетки години напред - и като традиции, и като иновации. Мисля, че засега испанците постигат най-добри резултати в тази насока - техните мебели вече са с почти същото качество и на по-ниска цена от италианските. Напоследък по света се възражда пластмасата, но в момента в България тази дума все още звучи като мръсна. КлиентитеЗа съжаление в сферата на интериора в България все още няма критерии, по които да се оценяват уменията на професионалистите. Няма камара, няма писани правила... Затова винаги съветвам клиентите да правят собствено проучване, преди да си изберат човека, който да им направи проекта. Да искат презентация на този, с когото им предстои да се срещнат, да посетят някой от обектите му и т.н. Дори представянето да е кратко и дори завършените неща да са малко, важното е между двамата да се създаде обратна връзка, да имат теми, над които да се дискутира. Така клиентът ще се ориентира как работи мозъкът на проектанта и ще вземе решение дали може да му се довери, или не. Макар че и в този ред на мисли е необходимо инвеститорът да внимава. Част от проектантите са богове в един стил и не могат да направят и крачка встрани, за да намерят друго, по-различно решение. СемействотоСъпругата ми е икономист и работи в моята фирма. Това е добре, защото аз нито разбирам, нито искам да разбирам от финанси. Знам само, че сиренето е с пари. Свободното времеОт два месеца не съм имал нито един почивен ден. Всеки свободен час гледам да прекарам вкъщи при дъщеричката си. Всичко останало е работа и пак работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във